71. МАЙСТОРЪТ, КОЙТО НЕ ПИЕ

На вилата в гр. Банкя, като работех, бяха дошли да помагат негови приятели. Аз работя, но им казвам какво да се прави. Те ме слушаха. Но дойде време да се обядва. Сложили са дълга маса, насядали са десетина човека, на масата - ядене и пиене. Но аз не пия. А той е имал приятел от селото на жена му, който му е строил вилата, но е пиел много. Та, да не види повече пияница. А ето че попада на мен, гдето нито пия, нито пуша. Накрая ми казва:

- Ще пиеш, нищо няма да ти стане.

Викам му:

-Тебе това пречи ли ти, че не пия?

-Абе, пийни една чаша!

-Добре - и аз се съгласих. Изпих я. Казвам му:

-Ами ако ми стане нещо и се напия и объркам строежа, кой ще е виновен?

И тогава спря и не ме закача. А на масата имаше какво ли не за мезета, за ядене и пиене. Тогава тези неща ги имаше, бяха евтини, и като се събираха някъде да работят общо, то се събираха не за работата, която да вършат, но за яденето и пиенето, което следваше. Голяма ядене, голямо пиене, големи приказки. Така се строяха обектите по времето на социализма. С много връзки и с много ядене и пиене.

И така, всяка сутрин ме взимат с «Мерцедеса» и всяка вечер ме връщат. А на мен умът ми е все в тухлите, които трябваше да дойдат от гр. Пловдив. И накрая дойдоха и с голям зор ги докарах пред къщата.

Цяла грамада тухли, за ужас на квартала. Успокоих се, когато всички тия тухли ги зазидахме в строежа на къщата.