62. НАПЕРЕНИЯТ ПЕТЕЛ

Един ден Борис Николов и Мария Тодорова са се качили на Зеления рид, горе, гдето ние му викаме «Салоните». Опънали са си палатките през месец юли, а вече е септември и не слизат в София. А всички ги критикуват, че се цепят и делят от Братството, което е на лагер на Второто езеро. Да, ама като правят екскурзии, ходят, минават покрай тях, все едно, че ходят на поклонение в Мека, за да станат хаджии. Това го виждаха всички, но го търпяха. И то години наред. Вече месец септември стана, а той не слиза от планината. На 4 октомври падна сняг. Всички познати ни обвиняват, че сме го оставили горе, без да му помогнем да слезе в града. Добре, аз отивам, говоря с брат му Николай да се качим горе, на Салоните. Качваме се на рейса нагоре по Зелени рид, мъгла и сняг. Вървим и нищо не се вижда. Не знаем къде вървим, но снегът е вече до колене. През това време Николай си разправя цялата история на своя живот по времето на Учителя, какво му е казал и какво не е изпълнил. Изплака целия си живот. Намерихме накрая палатката на Борис. А той не иска да слиза. А защо? Наперена работа. Вие виждали ли сте наперен петел да ходи между кокошките и да кукугира, па после се качи на плета, та още по-добре да кукурига? Тук е същата работа. Кукурига и не иска да слиза.

Та, когато говорим за Братството, трябва да се взема мнението на всички, а не един да налага своето си мнение. А това го правеше Борис - налагаше си мнението. Та, всеки със своето мнение да участвува в това Братство, но не само на приказки, но и на дела. А той си взима решение и после - това е братско решение. Ние сме колективни същества. Не може един да решава проблемите. За себе си може. Но за другите не се отнася това.

След няколко часа дойдоха няколко коня с коняри, които бяхме спазарили от с. Говераци. Големи разправии бяха с него, докато го свалим. А иначе щяха с Мария да загинат, затрупани от снега.

Вие виждали ли сте как се качва петел на плета, как пляска с криле и почва да кукурига. Кукурига, кукурига и след това скача от плета и слиза на земята. Та, като слезе на земята петелът, натоварихме палатките на конете и полека-лека се добрахме до село Говедарци, където преспахме. И на другия ден през Самоков се завърнахме в София.

Обещах си друг път в такова нещо да не участвувам. Отстъпвам го на друг, та да провери как са нещата.