28. ПЕТЪР СТОЯНОВ[1]

Беше много активен човек. Той нямаше деца и беше свободен от семейни грижи. Беше като предприемач за каменоделците, и така осигуряваше работа и хляба на мърчаевци. От с. Мърчаево караха камъни за строежа на Съдебната палата. Изкараха и насякоха камък 7 м дълъг, 1 м висок, 80 см широк, и се наеха 15 чифта волове, завързани един за друг. А колко е мъчно да ги накараш всеки впряг в едно и също време да почне да тегли. А нямаше тогава път до с. Владая. Как сме го докарали този камък, аз не зная. Специални коли бяха направени. А от с. Владая го докараха с 3 чифта волове до Овча купел. Тогава се запалиха осите на колелетата, от търкането на колелетата. После го докарахме до ул. «Козлодуй», където имаше работилница за дялане на камъни.

По време на бомбардировките Руският паметник беше полуразрушен, бяха разместени плочите и той ръководи, за да се ремонтира.

София се строеше. Нямаше тротоарни бордюри. Тези камъни се изрязваха в кариерата на с. Мърчаево и се докарваха в София. Това го организира Петър Стоянов. Така мърчаевци се изхранваха. От друго място няма откъде да вземат лев.


---------------
[1] Снимка на Петър Стоянов вж. в «Изгревът», том XXII, под №101. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)