27. ВЛАДО НИКОЛОВ - РУСНАКА[1]

Владимир Николов и брат му Сергей побягват от Русия по време на Гражданската война и пристигат в България около 1922 г., когато тук ври и кипи от белогвардейци. Тези двама братя се заселват в село Мърчаево. Дядо ми има къща, паянтова къща, и има две свободни стаи. Дава им ги, да живеят там. Един от братята - Сергей, се оженва за мърчаевка и баща ми му е кум. А Владо е бил един от тези петима пияници, гдето с баща ми отиват на ул. «Опълченска» да слушат на беседа Учителя. И той, и брат му Сергей се отказват от пиенето и стават вегетарианци.

А Владо става каменоделец и работи с Темелко на кариерата за добиване на камъни, павета и други каменни изделия. А когато откриват извора «Ръцете» на Рила, там има една голяма скала. Учителят му дава думите, написал ги е на лист, а Владо с чук и длето изчуква буквите, които и досега си стоят. После буквите ги боядисват със синя боя, за да се откроява по-добре надписът. Той прави и първите «ръце», които стават чучур на извора.

Брат му Сергей беше също каменоделец. Той правеше т. нар. еврейски плочи. Отрежат камък, метър дълъг, широк 60 см. Изравни го, търка го, полира го, после напише имената на умрелите и ги докарват в София. Така се изхранваха.

[1] За Владо Руснака вж. «Изгревът», том XXII, снимки № 93 и 102.