Като затворник аз знаех, че минавам през изпит. Но чрез мене Небето помогна на много хора в затвора. Имаше затворници, едни инженери от мината в Плакалница и от мината в Трявна. Те бяха обвинени по особен начин и осъдени на затвор. Причината, за да бъдат вкарани в затвора бе г-н Атанас Буров. Той бе индустриалец преди 9 септември, взимаше участие в политическия живот и беше министър в последното правителство. Буров бе обвинен, че е шпионин на Холандия и че взимал милиони пари от Холандия и ги е давал на тези инженери. Това не бе истина. Истината бе друга. Тези инженери пречеха на новата власт и понеже бяха учени хора, знаеха как да управляват мините. А точно тогава простите работници дойдоха на власт и искаха да управляват, но не знаеха как и вместо да се научат от инженерите, то сметнаха, че те с тяхното знание им пречат и решиха да ги премахнат. Речено - сторено. За тях беше без значение, че за мините са необходими знаещи инженери. За новата власт трябваха работници-миньори, а без инженери щяха да минат. Така смятаха и сполучваха, защото разполагаха с такива методи и средства, с които могат да сломят волята на човека. Буров беше слаб човек, беше уплашен и бе принуден да даде онези показания, които искаха от него. Подписа се, че е давал пари на тези инженери заради шпионаж. За това негово изложение инженерите бяха вкарани в затвора. Това беше лъжа и инженерите го бяха намразили, защото заради него бяха в затвора. Заради неговата слабост те бяха в затвора. А причината бе на друго място. А тя беше в онези, които желаеха да ги отстранят като инженери от мините. За затворниците инженери Буров беше повече от предател. Сложиха Буров в моята килия. В началото помислих, че са го сложили да ме подслушва и шпионира, но разбрах после, че това е един нещастен човек, който бе смазан психически. Беше останала будната му съвест, която го ядеше отвътре и не му даваше мира, че е дал лъжливи показания. Той непрекъснато говореше с мене, че е дал неверни показания и че е вкарал в затвора невинни хора. Моята задача бе да го подпомогна да се съвземе. И аз го направих. Това бе половин от работата, която трябваше да свърша. А другата половина бе да смекча настроенията на инженерите, които го мразеха. А ако имаха възможност биха го разкъсали на парчета. И успях да им оправя отношенията. Казвам им: „И Вие да бяхте на негово място, щяхте да направите същото. Сега да сте като него и всички ще ви мразят. Благодарете, че не сте на неговото място, защото той носи и вашата омраза и съвестта го мъчи, че ви е предал невинни. Всеки ден той се вайка в моята килия и плаче, че ви е предал без да имате някаква вина, че заради неговите показания сте в затвора." Те ме оглеждат и мълчат. Говорих им няколко пъти през ден същото. А те са работници в моята бригада. Накрая възприеха, че това е така, което казвам и че причината е на друго място. А те я знаеха много добре къде е и защо са хвърлени в затвора. Накрая ме попитаха: „Майсторе, кажи ни каква е истината в нашия случай." Изправям се, но аз по ръст стърча една глава над тях. „Ако вие бяхте се отказали доброволно от вашите постове като инженери-началници в мината над онези, които днес имат власт и сила, то сега щяхте да бъдете свободни и щяхте пак да работите в мините като инженери, но щяхте да работите на новите си господари, които са прости и неуки, но имат власт и сила. Ако го бяхте сторили това, нямаше да ви има тук. Но за това трябва знание и затова е говорил Христос преди 2000 години." Онези слушат, гледат и един добави: „Ако бяхме те срещнали тогава и бяхме чули от теб това, което ни казваш, можеше и да те послушаме." „Едва ли щяхте да ме послушате. Човек има послушание към Божественото знание само тогава, когато е минал през страдание." Те се усмихват горчиво и продължават своята работа. Ние сега всички сме затворници и работим на новите си господари, за да си изплатим каквото има да плащаме. Нали робът само чрез труд може да се откупи пред своя господар. Не само чрез труд, но и чрез послушание към Господаря на този свят, но още и пред Божественото Начало, което е у всеки човек и което движи живота.
