7. ВОЙНИК В ГРАДСКА ОТПУСКА

Втория път, като отидох в с. Мърчаево, Учителят ме среща и вика:

- Ти защо бегаш от казармата? Ти ще си там, където падат бомбите, и ще помагаш.

Демек, като че съм се страхувал и съм избягал. Но ме упрекна, че съм избягал.

Третият път беше, когато Учителят вече работеше с приятелите по каптажа на изворчето. А нашата къща бе на това място, че оттам се виждаше къщата на Темелко. У нас живееха много хора: Стефан Белев, Пеню Ганев, Теофана и Мара Савови. Беше по обед и отиват при Темелко. Извикаха ме да седна на обед на масата срещу Учителя. И това бе единственият ми обед с Него. Като свършихме обеда, отидохме в стаичката Му, влязох вътре, а там е Юрданка Жекова. Учителят взима от масата едно томче и ми го подава. Беше «Вечното Благо». Казах му:

- Учителю, това томче вчера го получихме, имаме го.

Тогава Той го взе от мене, сложи го на масата и ми подаде друго томче. Това беше решаващ момент, за да ми говори.