5. КОГА И КАК УЧИТЕЛЯТ ПРИСТИГНА В С. МЪРЧАЕВО

Това стана няколко дни след голямата бомбардировка над София. Ще ви разкажа как това стана. Аз тогава бях в школата за запасни офицери като телефонист. На 10 януари 1944 г. бе голямата бомбардировка и около школата паднаха големи бомби. Голямо напрежение и тревога. Във Военната болница, в Александровската болница паднаха бомби. В нашия район падна бомба върху един хангар през деня и обърна нагоре релсите на ж.-п. линията. През нощта на 10 срещу 11 януари 1944 г. дадоха тревога, падат бомби, гърмят гърмежи, прожектори разкрояват небето, като търсят самолети, за да ги обстрелват от противовъздушната отбрана, която бе около тухларните фабрики. Аз като телефонист дадох тревога, предадох тревогата и избягах. В този хаос през нощта аз избягах. В школата имаше хиляди хора и когато обядваха, дойдоха самолетите и хвърляха бомби. А през нощта нищо не се вижда. Аз избягах, но на следващия ден към 9 часа се връщам, фелдфебелът ми казва: «Ще те съдят, понеже си избягал.» Но беше голям хаос, 10 000 войници тичат насам-натам, няма роти, всичко е разрушено. НМърчаевоа 13 януари 1044 г. три школни роти ни евакуираха в гр. Радомир и мен ме взеха за «свръзка», нали бях телефонист. И оттам можех да ходя до Мърчаево и да се виждам с Учителя.