3.5. Обвиненията[1]

Уважаеми д-р Иван Жеков,

Когато Учителят реши да се прибере от с. Мърчаево на Изгрева, нареди всички съестни продукти и покъщнина, като чаршафи, покривки за маси, чинии, тенджери и други вещи да останат на хазяина Темелко, защото той не е взимал наем, пък е имало изпочупени предмети негови. Останалото, определено от Учителя, да се натовари в една кола и да се докара на Изгрева в дома му. Обаче, ти, д-р Жеков, се разпореди, взема две коли, натовари всичко гореизброено, което трябваше да остане, и вдигна и препрати колите в дома си, вместо в дома на Учителя.

Когато пристигнаха колите в дома ти заедно с тебе, Учителят дойде до дома ти на едно разстояние около 100 метра, като вижда колите там, той се покрусва, възмущава от тази ти постъпка, веднага се връща обратно и повикал брат Темелко, като го смъмрил защо са спрели колите там и защо не са изпълнили неговото нареждане, което гласи: определените вещи от него да се качат на една кола и докарат в дома на Учителя, а останалите вещи и съестни продукти да останат на Темелко. Темелко още тогава се разплакал за това мъмрене и до ден днешен все плаче, като си спомни за това неизпълнение учителово нареждане, а изкористване от твоя страна, въпреки че си знаел това нареждане.

Твоята жена Йорданка е взела от една сестра чаршафи и други вещи, необходими за обстановката на Учителя в с. Мърчаево, обаче впоследствие, при завръщането на Учителя от с. Мърчаево на Изгрева, сестрите виждат същите чаршафи опрани и проснати на дворното въже в дома ти от жена ти, която си ги прибрала и не ги предала на Учителя. Когато я запитали сестрите защо са в нея чаршафите, отговорила, че Учителят й ги дал да се операт, но и до днес са във вас.

Търси се голям черковен златен кръст, останал в наследство на Учителя от баща му - дядо попа, но и досега не се намери. По сведения, събрани от сестра Ганка Парлапанова, която заявява, че този кръст е в Йорданка д-р Иван Жекова, която сама се похвалила, че Учителят й го е подарил, за да лекува с него. Жена ти Йорданка също се похвалила, че Учителят й е дал на съхранение златни предмети и накити.

Много братя и сестри са виждали Йорданка в молитвения дом с 4-5 пръстена скъпоценни-златни на пръстите си, а некои сестри се оплакват, че при заминаването на Учителя не са се намерили скъпоценностите им - бижута, дадени на съхранение на Учителя.

Една сестра съобщила в един кръжок между братя и сестри, че неин роднина при обиск в дома на д-р Иван Жеков намерил голям склад от най-различни съестни продукти, кухненски прибори, бельо и други вещи, които му направили силно впечатление на това богатство и запитал жена ти Йорданка: «Гостилница ли имате, че имате такъв склад?» Тя отговорила: «Те са на Братството, оставени на съхранение», обаче и досега не са върнати на Братството.

Предадени са ти в Мърчаево пликове със съдържание - принос, за да ги донесеш. Оказа се, че тия пликове, вече празни, са дадени на Ганчо да ги изгори на Витоша; пликовете са били 25, дадени от жена ти.

Уважаеми брат Докторе, от гореизложеното се вижда, че срещу вас двама ви - д-р Ив. Жеков и Йорданка д-р Ив. Жекова, има сериозно обвинение за обсебване на Учителовите, братските и сестрински вещи, особено златния кръст на Учителя, който е скъпоценност за Братството като скъп музеен спомен и бижутата на братя и сестри, които със сълзи на очи си ги търсят обратно, ще ви държат отговорни пред великата Божествена справедливост - Божи съд!

Уважаеми доктор Ив. Жеков, ако в теб проговори съвестта ти - Висшият Божествен морал, намери начин да върнеш тези вещи и скъпоценности, т. е. да се развържеш, да не ти тежи в живота и се продължи твоята еволюция.

гр. София, 30 май 1946 г.

Доброжелатели: братя и сестри

-------------------------------
[1] Хората, които са написали това писмо, не са от онези, които са се грижили за Учителя, да Го перат, да Му готвят и всичко, което е необходимо. На ул. «Опълченска» това е Василка Иванова (виж «Изгревът», том III, стр. 56-57; том I, стр. 175-177), а на Изгрева и в Мърчаево е Юрданка. Това са те, двете сестри. Спомените на Юрданка Жекова са в том VII, стр. 584-627. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)