III. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ»

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

1. За д-р Иван Жеков виж в «Изгревът», том I, стр. 131 -133, стр. 480; том III, стр. 121-122; том V, стр. 484-487; том VII, стр. 99- № 28, стр. 589 - №11, стр. 593-595 - N° 20.

2. За да навлезете в епохата, прочетете спомените на Юрданка Жекова - неговата спътница и законна съпруга, в «Изгревът», том VII, стр. 584-624, а очеркът за д-р Иван Жеков се намира на стр. 593-595. Писмата на Учителя до д-р Иван Жеков са публикувани на стр. 624-627. Те са публикувани по препис на Цанка Екимова и сверени от мен, и то само някои от направените фотокопия на писмата Му. А моите бележки за това как бяха написани опитностите на Юрданка Жекова виж на стр. 623-624. Тук поместваме три писма на скенер: от 8.V.1921 г., от 24.XII.1921 г. и от 8.XII.1922 г. (Вж. стр. 228-234 в настоящия том.)

3. Онзи, който бе успял да го разпита и да напише очерк за него, бе д-р Стефан Кадиев, поради което поместваме изцяло тук този очерк. За д-р Стефан Кадиев вж. «Изгревът», том XVII, стр.601-893.

4. Понеже тук се споменава за лица и за събития, които са публикувани в поредицата на «Изгревът», ето защо, за улеснение и за въвеждане към повдигнатите въпроси, ще отбележим по номера и ще ги препратим към различните томове.

5. За поп Константин Дъновски виж в «Изгревът», том XI, стр. 160-346.

6. За интернирането на Учителя от цар Фердинанд на 16. VIII.1917 г. в гр. Варна виж «Изгревът», том I, стр. 441-443, стр. 454-455, както и в том II, стр. 229-230, 230-231. Във връзка с интернирането Си Той пише едно писмо до Елена Казанлъклиева от 21.VI.1918 г. и описва, че е пристигнал във Варна с Божията сила. Ето защо го публикуваме:

Варна, 21 .VI. 1918 г.

Любезна Е. Казанлъклиева,

Пристигнахме с Божията сила. Благословен е Господ във всичките Свои проявления. Благословен в Своята Милост. Моето благословение и благосло- вението на Господа на всичката пълнота на всички, които следват пътя Господен. Бъдете бодри, весели и радостни духом.

Поздрав на всички по име.

Ж.К.В.О. (Жив е, Който ви обича.) (Свещеният подпис)

7. За Любомир Лулчев вж. «Изгревът», том IX, стр. 631-635; том XX, стр. 689-1038; том XXI, стр. 4-499.

8. За отпечатване беседите и лекциите на Учителя Дънов виж в «Изгревът», том IX, стр. 670-727, стр. 744-753. А за описа на унищожените беседи виж в «Изгревът», том I, стр. 598-599, том III, стр. 258-261.

9. Къде беше Изгревът? Виж в «Изгревът», том I, стр. 605-613. А за унищожаването му виж в том III, стр. 192-237.

10. За гагаузите виж «Изгревът», том XI, стр. 203. Това са българи, които не са се претопили, а са запазили тюркоезичния си говор, който се е примесил и с турски думи. Приели са християнството, но гърците са ги използували срещу българите'по време на черковните борби за получаване на българска църковна независимост. Виж «Изгревът», том XI, стр. 185-186.

11. Виж «Изгревът», том XI, стр. 189-190; стр. 203-204; 210-223.

12. Този случай е описан в «Изгревът». Виж том VI, стр. 275-278. Копанята е като дървено корито, в което се замесва хляб, за да втаса, след това се размесва и след това се пече хлябът в подница с връшник. Аз заварих този бит - и двете ми баби печаха хляб в подница с връшник.

13. Виж «Изгревът», том VI, стр. 276-278.

14. Виж «Изгревът», том II, стр. 224-225.

15. За варненския владика Симеон виж «Изгревът», том XI, стр. 190; 252-267.

16. Виж «Изгревът», том XI, стр. 94-100; 100-159.

17. Виж «Изгревът», том XI, стр. 68-72; 72-82.

18. Виж «Изгревът», том XI, стр. 323-345.

19. На 20 юли (2 август) 1891 г. във връзка с тържествата на Бузлуджа по случай откриването на паметника на Хаджи Димитър и неговата чета, разбита от турците през 1868 г. на 18 юли, социалдемократите се отделят на една поляна. Това е официалният им Конгрес, на който приемат програма на Партията, както и Устав, изработени от Димитър Благоев и Никола Габровски. Поместваме част от този документ.[1]

ПЪРВИЯТ КОНГРЕС НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ

състоял се нелегално на 20 юли 1891 г. на Бузлуджа

За първия конгрес на БСДП другарят Д. Благоев в «Приноса към историята на социализма в България» пише:

«Ако Търновската сбирка може да се нарече първа социалистическа конференция, в която социалистите скъсаха с всичко старо, със старите възгледи и тактики и се съвещаваха върху своите нови «нравствени задачи» като социалисти, сбирката на Бузлуджа може да се нарече първи учредителен социалистически конгрес, който даде първата конституция, първия организационен устав[2] на българското социалистическо движение и определи характера и задачите му. Той всъщност не беше събрание от определено число делегати на всяка социалистическа дружина; в него участвуваха почти целите близки дружини. Той беше събрание, в което участвуваха не само известните тогава първи социалисти в България - Н. Габровски, Е. Дабев, Т. Постомпиров, С. Мута- фов, К. Бозвелиев, Ив. Кутев, но и повече от 20 души, групиращи се около тях работници, дребни занаятчии, учители и младежи, особено от Казанлък, Стара Загора, Сливен, Търново, Габрово, Севлиево и Дряново. Така че сбирката на Бузлуджа имаше по състава си и по направеното в него характер наистина на един учредителен конгрес, и в този смисъл може да се нарече първи социалистически конгрес.

На 19 юли вечерта под вековни високи букове на Балкана, стотина метра далеч от самото място, дето са паднали Хаджи Димитър и Стефан Караджа и дето всяка година на 20 юли става събор от околните села в памет на загиналите на Бузлуджа герои-въстаници, около един голям огън, насядали една купчина от хора, глава до глава, тихо разискваха с голям интерес и с известна предпазливост. Това бяха пристигналите от Казанлък и по-далечните градове конгресисти. Те очакваха пристигането и на конгресистите от близките места, които рано сутринта на 20 юли почнаха да пристигат. Изборът на Бузлуджа и 20 юли за първия социалистически конгрес беше нарочно направен. То беше време, когато не се позволяваха никакви открити събрания, а тайните събрания можеха лесно да се обвинят в комплотиране против «държавата», т. е. против тогавашния режим. Страхът от преследвания караше социалистите да крият своите първи социалистически събрания; социалистическото движение не беше още добило право на гражданство. На 20 юли на Бузлуджа се събираше тогава множество народ и от най-далечни места на България и особено то беше станало място за екскурзии в този ден за мнозина от новата генерация на интелигенцията, учителите и чиновниците, почитатели на нашите революционери, паднали за свободата на България. Мислеше се, че този ден на Бузлуджа е най-безопасен за един социалистически конгрес, колкото многолюден и да е той. И действително, конгресът мина съвсем незабелязан.[3]

20. Побоят върху депутатите социалдемократи, както е описан от д-р Иван Жеков, се отнася за IV Конгрес на БРСДП в гр. Казанлък, който се е състоял от 13 до 18 юли 1897 г. След това решават да се качат на връх Бузлуджа на тържествата в памет на Хаджи Димитър, но били пребити от селяните. Този побой д-р Иван Жеков го описва и в писмото си до д-р Петър Коларов, който в онзи момент е министър на народното здраве (1950-1962 г.). Това писмо е от 8 ноември 1950 г.

За този побой се мълчи. Но комунистите не забравят тоягите на селяните върху себе си. След като идват на власт след 9.IX.1944 г., то те си върнаха тези тояги върху селяните. Беше употребен невероятен терор, селяните бяха бити и измъчвани с тояги, докато сами не си подпишат заявленията да влязат в кооперативите (ТКЗС) и да си предадат земята, инвентара и добитъка на държавата. Това нещо го заварих, защото живеехме на село и се изхранвахме с обработването на земята. Така че всичко тук се върна на селяните, и то не стократно, а хилядократно. Това бе възмездието с тоягите. Виж «Изгревът», том V, стр. 486-487. Тази снимка от IV конгрес на БРСДП е от 1897 г. в гр. Казанлък, ще я приложим, а д-р Жеков се намира на 3-ия ред, изправен, най-вляво. Той е най- младият от участниците.

ЧЕТВЪРТИЯТ КОНГРЕС НА БЪЛГАРСКАТА РАБОТНИЧЕСКА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ

състоял се от 13 до 18 юли 1897 г. в Казанлък.[4]

«За четвъртия конгрес на БРСДП другарят Д. Благоев в «Приноса към историята на социализма в България» пише:

«При горните обстоятелства се събра в Казанлък на 13 юли 1897 г. четвъртият конгрес на Работническата социалдемократическа партия. Този конгрес е първият по-определен партиен конгрес след съединението на бившата «Българска социалдемократическа партия» и бившия «Български социалдемократически съюз». В него се явиха делегати само на партийни групи и дружества, които действуваха като партийни групи. Доколко групите и дружествата, които се представляваха в четвъртия конгрес, наистина съществуваха и дей- ствуваха като партийни единици, това е друг въпрос, защото, както в по-сетнешните партийни конгреси се констатира за някои групи, като търновската например, делегатите им невярно представляваха работите пред конгресите. Но делегатите на четвъртия конгрес се явяваха като делегати все на партийни групи. Освен това, за пръв път четвъртият конгрес се опита да даде едно решение кои групи имат право да бъдат представлявани в партийните конгреси, а именно групи, които редовно са функционирали през годината, са влизали в състава на партията и са известни за такива на Централния комитет. Най-сетне, четвъртият конгрес е първият, който се опита да тури начало на един действителен контрол върху делата на партийните органи от самите конгреси. Но особеното значение на четвъртия конгрес на Работническата социалдемократическа партия се състои в неговите решения и в грешките му в тия решения.»

21. Тази снимка я притежаваме и ще бъде публикувана. Това е самата къща, наричана «кьошк». Намерихме и другата снимка с Учителя и д-р Иван Жеков като военен.

22. Според Боян Боев, «Писма до приятелите» от дата 7.11.1951 г., Учителят се завръща от Мърчаево в гр. София на 19.Х.1944 г., ден четвъртък. От 25.Х.1944 г. продължава изнасянето на Своите беседи, публикувани в «Заветът на Любовта», том II, стр. 1-26, издание 1945 г.

Трябва да споменем, че Учителят няколко пъти е посещавал Изгрева, като напуска с. Мърчаево за по няколко дни. Едно такова пътуване описва и Николай Дойнов в «Изгревът», том XV, стр. 261-263. Вероятно тази дата, която е посочена, да е именно едно от тези пътувания до София на Учителя.

23. За Магдалена Попова виж «Изгревът», том I, стр. 280-285; том V, стр. 488-490. Нейна снимка с Учителя виж в «Изгревът», том XVIII, снимка № 2.

24. За Савка Керемидчиева виж «Изгревът», том I, стр. 98-103; том V, стр. 619-682; том XIV, стр. 479-655. Снимки в том XIV - № 17 до № 66.

25. Историята на телеграмата на д-р Жеков до Георги Димитров, с която се иска погребението на тялото на Петър Дънов на Изгрева, е описана в «Изгревът», том I, стр. 480-482. Там е цитирана телеграмата, лично написана от ръката на д-р Жеков. По-късно ми предадоха и друг текст на телеграма. Вероятно и двете са верни, поради което поместваме и двете.

26. Текст на д-р Иван Жеков за телеграмата до Георги Димитров за разрешение на погребението на тялото на Учителя на братското място на Изгрева.

«МОСКВА

Георги Димитров, български болшевик.

Великият Учител Дънов предаде Богу дух. Съдействувай да бъде погребан в братското място, за да не осъди будащето поколение в невежество днешното поколение. Близките ти дължат много Нему.

Д-р Ив. Жеков»

На следващата страница поместваме скенер-копие на бележка с почерка на д-р Иван Жеков с този текст на телеграмата.

Съдържание на телеграмата, изпратена до др. Георги Димитров в

Москва за смъртта и погребението на Учителя Петър Дънов

«Другарю Димитров, вероятно си спомняте за Петър Дънов, който Ви направи услуга, като Ви спаси от полицията, като Ви преоблече и пусна да минете през неговата стая. Той сега е починал. Молим Ви да разрешите да бъде погребан на Изгрева, където живееше.

Подпис: д-р Иван Жеков

След като предадох тази телеграма, връзката се прекъсна. Чак на четвъртия ден връзката се възстанови и първата телеграма, която получих, беше отговорът на другаря Георги Димитров, че разрешава погребението да стане на Изгрева.

След получаването на тази телеграма връзката пак се прекъсна и цяла седмица не можа да се възстанови.»

Виж «Изгревът», том I, стр. 480-482. Притежавам собственоръчно написания текст от ръката на д-р Иван Жеков, който е публикуван в посочените тук страници. Настоящата телеграма е с друг текст, вероятно да е написал по-късно. Все пак поместваме и този текст.

На следващите страници поместваме сканирани телеграмата от д-р Иван Жеков до Георги Димитров и разрешението за погребване на тялото на Учителя Петър Дънов на «Изгрева», подписано от Антон Югов.

27. През 1927 г. д-р Иван Жеков превежда от италиански език една малка брошура, написана от Алдо Лаванини. Той е един от малцината италианци, дошли в България и направили контакт с Учителя. Отзад на брошурата д-р Жеков добавя своите бележки. По това време се смята, че Петър Дънов е прероденият поп Богомил. А това не е вярно. Първо, Учителят Дънов казва, че Боян Магът е идеологът на това учение, а поп Богомил е само разпространителят. Освен това Той казва, че богомилството като учение е Негово дете, Негова рожба. Но Той не е нито поп Богомил, нито Боян Магът. А кой е Той? Той е Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно, Който за пръв път сега слиза на Земята. За улеснение на слушателите Си, той казва така: «Ако преди 2000 години дойде Исус - Синът Божий, то сега е дошел Бащата - Бог Саваот.» Ето това е Истината. Ето защо отбелязаното от автора на тази брошура не е вярно, както не е вярно твърдението на т. нар. ученици, че той е прероденият поп Богомил. За справка виж «Изгревът» том I, стр. 260-262, 262-267, а за Богомилския клон на Бялото Братство прочети на стр. 265-267.

28. Идеята за вегетарианството най-масово навлиза чрез последователите на Толстой у нас, наречени толстоисти. За тях виж «Изгревът», том I, стр. 256-260. Те откриват във всички по-големи градове вегетариански ресторанти. И в София има няколко. Дори и по времето на комунистическата диктатура от 1945 г. до 1990 г. съществуваше един такъв ресторант на ул. «Граф Игнатиев» и работеше с голяма клиентела. За идейното вегетарианство говори и Учителят още от самото начало, когато излага Учението Си. В лекциите и беседите Си Той непрекъснато говори за вегетарианството. В «Изгревът» имаме десетки описани случаи, които са фатални за последователите Му, но те биват спасени само чрез вегетарианството. Учителят Дънов ето така разрешава въпроса: «Идеята за вегетарианството се намира и циркулира, като обикаля Земята на 3000 км височина. Само пробуденото човешко съзнание може да се добере до тази идея.» Ето защо тук включваме една брошура, издадена в София през 1927 г., в която е взел участие и д-р Жеков. Това са извадени мисли на Учителя Дънов от различни лекции и беседи. Озаглавена е «Мисли по вегетарианството». Тази книжка вече никъде не съществува, при мене е библиографска рядкост, поради което я публикуваме.

29. Д-р Иван Жеков създава «Библиотека за природолечение». Уводът най-добре говори за целта на тази библиотека, която поместваме.

30. «Целостният хляб и житната храна булгурът» - това е негова брошура, в която се застъпва да се яде черен хляб, приготвен от цялото житно зърно, смляно на брашно и съответно опечено на хляб. Тази брошура включваме със съкращения, за да се види какъв е проблемът и с какво се е занимавал тогава д-р Жеков. А това е след 1927 г.

31. Брошурата «Лекуването с грозде» от създадената от д-р Жеков «Библиотека натуризъм» е достигнала до мен. Тя е издадена през 1936 г. В нея има предисловие, което публикуваме изцяло. Д-р Жеков е израснал в семейство, в което баща му се е занимавал с производство на вино. Така че той е работил при баща си и познава много добре както различните видове грозде, така и направените вина от него. Освен това той е следвал в Италия и познава италианското грозде и вина. Тази брошура е много ценна, понеже е написана от човек с нови идеи. Лекуването с грозде може да се приложи само от човек, който е садил лозе, който е копал лозе и пръскал, поради което и познава всички сортове лозя и грозде. Ето защо аз я публикувам изцяло, за да не се загуби във времето и да бъде полезна на онези, които искат да се лекуват с грозде. Тя е написана от човек с опит и със знание и проверено в онова време, когато българите имаха много лозя и гроздето бе в изобилие като храна, като десерт, като сладък гроздов сок, който правеха с натриев бензоат. И беше много евтино. А за различните видове вина от различни сортове грозде да не говорим. Аз заварих моя дядо, който имаше 5-6 бъчви вино от 10 години, а баба ми всяка сутрин си наливаше от канелката на бъчвата в една глинена паница вино, надробваше в нея сух хляб и след като омекваше, направената попара я изяждаше. Тя живя над 90 години. Заварих ги да правят петмез (мармалад) от грозде, да го сушат и го поставяха да виси под гредите на тавана и то се запазваше цяла зима. Но това бе едно поколение българи, и това бе един бит, който просъществува до 1953 г., когато окончателно комунистите взеха земята от селяните и я вкараха в кооперативи - ТКЗС (Трудово кооперативно земеделско стопанство). И всичко бе отсечено из корен - целият бит на българина. Така че аз заварих онези, които имаха лозя, грозде и вино. А сетне всичко бе унищожено.

32. Учителят Дънов съветва д-р Иван Жеков с писмо от 16.1.1919 г. да сложи като заглавие на списанието, което ще издава, «Обнова», като му казва, че може в него да се отпечатват Негови беседи. Но това не става. А защо? Защото нямат концепция какво да се печата в едно списание. Това се вижда от списание «Житно зърно», което излиза 22 години. И така, списанието не излиза, поради вина на онзи, който е в д-р Иван Жеков. Той е бил много медиуми- чен и с тези негови състояния е правил много бели на Изгрева и на Учителя. Съпругата му Юрданка едва се е справяла с него, търсейки помощта на Учителя. Виж «Изгревът», том VII, стр. 624-625.

33. Винаги ще бъда благодарен на писмото на Учителя до д-р Иван Жеков от 10.IV.1919 г., защото то ме ориентира и спаси през периода 1945-1990 г.,когато комунистическата власт управляваше България и унищожаваше Словото на Учителя. Там научих, че всички държавни мъже носят в себе си числото 666, което е число на звяра, като носи смърт и разрушение. В него научих, че дяволът в тази епоха се е разделил на две - на капитализъм и болшевизъм. Или си при едната половина на дявола, или си при другата му половина. И на двете места ще учиш уроците на дявола по два различни начина. Но след 1990 г. комунизмът падна и какво следва? Следва от 1990 г. нов период от 45 години = 1990 + 45 = 2035 г., когато ще управлява другият брат на болшевизма, наречен анархизъм. Той разрушава държавните институции, използва ги като прикрития и създава своя вътрешна организирана структура и управлява по свои правила. А това е царството на мафията и анархията.

България преминава в момента през този етап. Всичко, което бе построено от 1945 г. до 1990 г., в момента се разрушава, разпродава се на безценица, създават се от мафията към 5% богати хора и 95% бедни хора. Разрушава се държавата, икономиката, селското стопанство, изсичат се и се палят горите, разрушава се образованието и културните институции и накрая - здравеопазването, което бе държавно и безплатно. Всичко се разрушава, за да може да се организира анархизмът, под формата на т. нар. мафия. Ето това е описано и сега именно е това време. За него виж «Изгревът», том VII, стр. 625. Писмо на Учителя от 10.IV.1919 г.

34. В писмо от 20.Х.1919 г. до д-р Иван Жеков (вж. «Изгревът», том VII, стр. 626), Учителят споделя за закупуване на братско място в лозята на гр. Варна. Но това нещо те не могат да го реализират. Това го осъществява онзи, който има послушание към Учителя. Закупува им братско място Георги Йорданов. А как става това - виж «Изгревът», том VII, стр. 73-74. По-късно от Варна написаха писмо, с което опровергаваха това, и то бе публикувано в «Изгревът», том VI, стр. 737-739, заедно с моя категоричен отговор на стр. 739-742, както и стр. 742-745, 745-747. Накрая варненци си продадоха салона и засега им остана онова лозе, където се събират и за което става дума още от 20.Х.1919 г. в писмото на Учителя. Салона сами си продадоха, остана лозето, което друг им го купи.

35. В писмо отв.ХП.1922 Г. Учителят споменава, че са нагласили 12 окултни упражнения по пеенето, но те ще се дадат заедно с лекциите. Виж «Изгревът», том VII, стр. 627. Днес никой не знае за тях. Предишните поколения музиканти не си свършиха работата по няколко причини. Истинските музиканти не дойдоха при Учителя - онези, които бяха изпратени за тази работа. Те се уплашиха от общественото мнение, което бе срещу Учителя и обкръжението Му. Другите музиканти, които се създадоха по време на Школата - 1922-1944 г., влязоха в ожесточени борби помежду си и също не си свършиха работата. Онези музиканти от 1945 г. до 1990 г. не можаха да осъществят приемствеността на поколенията и се провалиха. А музикантите от 1990 г. до 2003 г. също са отклонени, защото наливат вода в чужди воденици. А как става това - виж в «Изгревът», том I, стр. 472-474.

36. В писмо от 1.1.1925 г. до Иван Жеков Учителят Дънов Му съобщава, че може да преведе първата беседа от първата серия на «Сила и Живот»[1] на италиански език. А това не се прави. Само приказки. А да се напечатат някои от беседите в малък джобен формат - идея на д-р Жеков, също не се осъществява. По-късно се издават единични беседи, и то от частни лица, които ги финансират, и то онези, които им са направили впечатление. Тези беседи по някаква «случайност» ги съхраняваме. Те трябва да се издадат в бъдеще в отделен том от «Изгревът». А защо тези идеи не се осъществяват? Защото идва една идея в д-р Жеков, но друг влиза в него и го обира. Открадва идеята и я занася в своя свят, за да се храни от нея. Това е механизмът - много прост и много ефективен. Виж «Изгревът», том VII, стр. 627.

37. В писмо от 15.IV.1925 г. (виж «Изгревът», том VII, стр. 627), Учителят му съобщава, че той се намира още в Стария Завет и трябва да прескочи в Новия Завет, където е Учението на Христа. А Юрданка е реката, която тече като река Йордан в пустинята, т. е. в Ханаанската земя. За нея виж «Изгревът», том VII, стр. 604, под N° 17; стр. 623-624, под № 55. И така, той още не е влязъл в Учението на Христа, а за Учението на Учителя е едно бъдеще след хиляда години. А как го разрешава Учителят? Пише му: «Имайте Духа Христов. Ходете в постоянна виделина, в която царува постоянна Правда и Мир.»

38. Преписът на писмата на Учителя до д-р Жеков ги получих от преписите на Цанка Екимова. Бяха ми дадени от Юрданка някои писма през 1970 г., които преснех и прилагам на скенер две от тях. А снимките са от моя личен архив и някои ми даде Сава Симов - онзи, който гледаше Юрданка Жекова и който си построи къща голяма на нейното място на Изгрева. За него Учителят бе казал на Юрданка: «Виждаш ли онзи калугер там? Той ще те гледа, като остарееш.» Поглежда го, а той е бил още юноша. Пораства този юноша, става мъж, но не се оженва, нали е бил калугер в миналото си прераждане. Но пък затова той я гледаше и построи голяма къща на нейното място.

39. За къщата и дома на Юрданка Жекова виж в «Изгревът», том VII, стр. 620. Къщата, която построи Савата, наистина я предаде да служи за Божий дом. Това трябва да му се признае. Той изпълни точно това, което бе казал Учителят, че тази къща трябва да остане за братски дом. А защо се сбъдна това ли? Ето защо. Когато Учителят е бил в Мърчаево, то Сава Симов е бил юноша по това време. Учителят му казал, че трябва да откопае един магарешки трън, да го вземе, да го занесе на «Изгрева» и там да го закопае в двора на Юрданка Жекова. Учителят се прибира в София и непрекъснато пита приятелите, които идват от Мърчаево, дали онзи юноша Сава е изкопал магарешкия трън и кога ще го донесе на Изгрева. Но Савата упорства и не иска да го откопае. Приятелите му напомнят непрекъснато. Накрая му омръзва от напомняни- ята и за да се освободи от тях, той взима кирката, откопава един голям магарешки трън, слага го в торба, донася го на Изгрева и го закопава в двора на Юрданка Жекова. Съобщават на Учителя. Той казал: «Е, най-накрая магарешкият трън се засели на Изгрева.» Знаете ли какво означава магарешки трън? Само магаретата го ядат, и то върховете, и то когато цъфти. За друго нищо не го бива. А според Учителя магарето е символ за посвещение. Та, този магарешки трън бе отново присаден на Изгрева и от него присаденият трън трябваше да цъфне и някое магаре да му изяде цвета. Така се стигна до посвещение и до откровение на Духа и Савата възприе тази идея и изгради тази къща. На мястото на засадения магарешки трън изникна триетажна къща. Изгради дом отвън и дом отвътре, за Духа Христов. Такава е историята. Трябва да се кръстиш с Духът Христов. Иначе за нищо не те бива и оставаш в стария живот, в «Стария Завет» на човечеството от време «оно».

40. Спомените на Юрданка Жекова са публикувани в «Изгревът», том VII, стр. 584-627. На 26 януари 2005 г. и на 19 февруари 2005 г. направихме кон- церт-рецитал по нейни спомени, като залата бе пълна - присъстваха 300 души. Ето тук прилагаме двете покани:

КОНЦЕРТ-РЕЦИТАЛ

Живият Бог в образ и подобие чедовеческаго

Спомени на Юрданка Жекова, от «Изгревът» том VII Записала спомените: Цанка Екимова

Музика от Учителя Дънов - Беинса Дуно Аранжимент: д-р Филип Стоицев

Участвуват: Квартет «Д-р Филип Стоицев»

1.Надежда Няголова - цигулка 3. Коста Москов - виола

2. Мирослава Димитрова - цигулка 4. Анна Каралашева - виолончело

Солист: Спаска Панайотова - сопран Водещ: Петър Вангелов

В салона на община «Изгрев» Начало: 11 часа, събота

Ул. «Чехов» 16-А   29 януари 2005 г.

Вход свободен

*   *   *

КОНЦЕРТ-РЕЦИТАЛ

Живият Бог в образ и подобие человеческаго

Спомени на Юрданка Жекова, от «Изгревът» том VII Записала спомените: Радка Левордашка Музика от Учителя Дънов - Беинса Дуно Аранжимент: д-р Филип Стоицев

Участвуват: Квартет «Д-р Филип Стоицев»

1. Надежда Няголова - цигулка 3. Коста Москов - виола

2. Мирослава Димитрова - цигулка 4. Анна Каралашева - виолончело

Солист: Спаска Панайотова - сопран Водещ: Петър Вангелов

В салона на община «Изгрев» Начало: 11 часа, събота

Ул. «Чехов» 16-А    19 февруари 2005 г.

Вход свободен

41.На няколко места Учителят говори за Юрданка на беседи. Тук цитираме от томчето «Вечно подмладяване» - Неделни беседи, беседа «Вечно подмладяване» от 10 октомври 1943 г.[2]

«Мнозина се запитват обича ли ги Бог или не. Това не е важно. Важно е дали вие любите Бога. Спасението на човека се заключава в любовта му към Бога, а не в любовта на Бога към него. Ако майката обича детето си, а то не я обича, тя ще го пометне. Когато майката помята детето си, това показва, че то не я обича. Ако детето обича майка си, тя никога няма да го пометне. Сега въпросът не е за помятането. Майката трябва да накара детето си да я обича.

Една българка от Варна разправяше една своя опитност със своето момиченце, ученичка в отделенията. Това било преди 40 години. Момиченцето се казвало Юрданка. Тя слушала майка си, но била доста своенравна. Един ден майката накарала Юрданка да чете «Отче наш». - «Няма да чета!» - казала Юрданка. - «Чети молитвата!» - настоявала майката. - «Няма да чета!» - «Ще те накажа, ще те изпъдя вън.» - «Няма да чета!» Нито доброто помагало, нито заплашванията. Майката изгубила търпението си, хванала Юрданка, вдигнала я във въздуха, тръшнала я на земята и казала: «От тебе човек няма да излезе!» Юрданка се опомнила и извикала: «Мамо, прости ме, ще чета «Отче наш!» Едва сега разбрала тя какво искала майка й от нея. Защо не искала да изпълни желанието на майка си? Не разбирала какво се иска от нея, не разбирала идеята. Същият закон се отнася и до нас. Когато не искаме да свършим една работа, причината за това е, че не я разбираме. Много неща върши човек, без да ги разбира. Някой мисли, че е религиозен, без да разбира какво значи религиозен човек и какво се иска от него. Думата «духовен» е по-близка до разбирането ни, тя е по-стара дума в сравнение с думата «религиозен».»

42. Писмата на Учителя до д-р Жеков са публикувани в «Изгревът», том VII, стр. 624-627. Ползвал съм препис, който направи Цанка Екимова през 1972 г. по моя молба. Тогава накарах фотографа Данаил Жеков да ги преснеме на негатив и прехвърли на фотохартия. След 35 години писмата ги няма, както и негативът, но са запазени няколко фотокопия. Беше открито още едно писмо от 24.XII.1921 г., което не бе преписвано от Цанка, и го публикуваме сега.

На следващите страници представяме текстовете и фотокопия на три писма от Учителя Петър Дънов до д-р Иван Жеков: OT8.V.1921 Г., ОТ 24.XII.1921 Г. и от 8.XII.1922 г.

Писмо от Учителя Петър Дънов до д-р Иван Жеков

от 8.V.1921 г.

Любезни Иване,

Да се живее в Любовта, да се върви по пътя на вярата, да се реализира надеждата на земята - това е смисълът на сегашния живот. И години трябва да минат, да се схване Любовта в нейната същина, вярата в нейната възможност, надеждата в нейната дейност. И всичко се движи в тоя живот около тия три сили на душата. Да любиш, да вярваш, да се надяваш. Любов в живота, вяра в ума, надежда в душата. Бог е Любов, и велика е тази мисъл. Леко става на душата, когато знае, че Любовта е навсякъде. Моя привет и поздрав. Любовта да топли сърцата ви и на двама ви, а така също и на всички приятели и братя.

Сега се учат хората да се обичат. Човек мъчно се отказва от своя стар път. Но Любовта най-после ще възтържествува завинаги. И тогава ще дойдат блажените дни на съзнателния живот.

С.Б.Л. [Само Божията Любов.] (Свещеният подпис) София, 8.V.1921.

Писмо от Учителя Петър Дънов до д-р Иван Жеков

от 24.XII.1921г.

Любезни Иване,

Писмата ви пристигнаха благополучно без никоя авария. Пооплакаха се, че ги малтретирали малко по пътя, но това е в реда на нещата. Аз им поблаго- дарих, загдето не са се обезсърчили, а са били смели да изпълнят своята мисия.

Мен ме радва обстоятелството, че вие сте добре с Юрданка. Ще ми бъде приятно да ви посетя в новата ви вила. Ще гледам да намеря най-хубавото време за това. Животът по някой път се слага по чудни пътища. По-добре Любов със сол и пипер, отколкото свади с печени кокошки и тригодишен пелин. Чистият въздух, сладката водица, светлите лъчи и мирът Божий носят със себе си всичките блага. Всички плодове зреят само при многото печене на слънцето. Следвайте Любовта, употребявайте методите на Мъдростта, ползвайте се от светлината на Истината, употребявайте мярката на Правдата, стойте върху основата на Добродетелта. Това е Христовото учение. Любовта подразбира едното начало на Духа. Туй начало се проявява по един начин. То е Мъдростта, вярата, знанието, интелигентността. В туй начало има една светлина. Тя е Истината. В тази светлина има една мярка за растене - тя е Правдата. Тази мярка се прилага само върху една основа - тя е Добродетелта. Върху която сега тялото ни почива и душата ни има Мир. И прави са думите Христови: ако пребъдете в Мене, тоест в Живата Природа, и думите ми пребъдат във вас, т. е. разумното.

Само Божията Любов (Свещеният подпис) Дънов

София, XII.24. 1921.

Писмо от Учителя Петър Дънов до д-р Иван Жеков

от 8.XII.1922 г.

Любезни Иване,

Получих вашето писмо. Опитността ви ме радва. Животът на земята е велика школа за духа. Чрез постоянните преживявания човек добива знанието на мъдростта и благодатта на Божията Любов, която внося в душата оня мир, който с думи не може да се изкаже. Само Божията Любов носи в себе си вечната виделина на Истината. «Глава на Твоето Слово е Истината.»

Вложи Истината в душата си, и ще придобиеш свободата си; внеси светлината в ума си, и Мъдростта ще ти даде знанието си; приеми Чистотата, и Любовта ще те посети и ще придобиеш пълния смисъл на живота.

Ний сме нагласили около дванадесет окултни упражнения по пението, но те ще дойдат с лекциите, които ги следват. Сега обясняваме надлъж и шир окултната музика. Само Божията Любов. Поздрав на Юрданка. За идвание ще си помисля.

(Свещеният подпис)    8.XII.1922

София

43. Успях да намеря една книга на д-р Иван Жеков, а това е «Българската работническа партия (комунисти) в резолюции и решения на конгресите», том 1,1891-1918 г, издание от 1947 г. - за първия конгрес на Българската социалдемократическа партия (БСДРП), състоял се нелегално на 20 юли 1891 г. на връх Бузлуджа по време на тържествата на войводите Хаджи Димитър и Стефан Караджа. На стр. 6-8 се говори за него, но нищо не се говори за побоя, споменаван от д-р Стефан Кадиев, а само се посочва, че е закрит по обяд същия ден - 20 юли 1891 г. На следващата година участниците не желаят да излязат на политическата сцена и се разцепват. Помнят комунистите тоягите на селяните. Чак когато комунистите идват на власт през 1944 г., си връщат тоягите върху.селяните при колективизацията на земята след 1950 г.

По-късно бе установено, че побоят е през 1897 г., и то на връх Бузлуджа, след IV-я конгрес на БРСДП.

44. На IV-я конгрес на БРСДП през 1897 г. в гр. Казанлък присъствува и д- р Иван Жеков като делегат. Направена е снимка и тя се намира след 80-а страница, на 3-тия ред вляво, първият по ред е Иван Жеков. Над главата му е поставен знак и черта, че това е д-р Жеков. Също тази снимка е издадена от него с по-голям формат и лично собственоръчно е отбелязал, че това е той. Ние ще я поместим. Като рових в неговите неща, намерих много комунистически книги от 1920-1945 г., които днес са захвърлени, но те бяха идейно оръжие на комунистите, управлявали България от 1945-1990 г. - цели 45 години - така, както Учителят бе определил за тях. Виж «Изгревът», том VII, стр. 593-595 за д-р Иван Жеков, а за съдбата на комунистите виж стр. 618-619, N9 47, и стр. 621-622, № 52.

45. Д-р Иван Жеков е бил много активен по онова време, като иска да даде идейна насока на вегетарианството, въздържанието. Затова тук съм включил в раздел V, VI, VII, VIII и IX негови статии. Дори създава въздържателно дружество «Духовен подем» във Варна през 1926 г. Тук поместваме един позив за поредната му сбирка от 12 декември 1926 г.

46. Във втората част - «Идеите се проверяват чрез човешкия живот», са събрани материали, към които има отпратки към «Изгревът». Тук са поместени 3 молби от д-р Иван Жеков до Министър-председателя за получаване на хартия. Макар че е бил закърмен с комунистически идеи, той не може да се ориентира, че вече е започнала нова епоха от 45 години, за която е говорел Учителят Дънов - епохата от 1945 до 1990 г. на комунистическа диктатура и цензура. Това поколение не можа да се ориентира и се отклони, понеже пожелаха да създават братски съвети, да правят организации, което Учителят Дънов изключваше в Своето учение. Виж «Изгревът», том XV, стр. 877-878, 878-879. А за доказателство виж в «Изгревът», том XIX, стр. 985 и препратките към нея по томове за историята на песента «Писмото».

47. Поместваме една неделна беседа от 1 ноември 1931 г. - «Изново», която намерихме в неговите книжа. Тя е оригинал, написана е със стария правопис до 1945 г. Тя отговаря на всички въпроси около житейския път на д-р Иван Жеков.

48. Представяме ви на скенер неговия марш «Витоша», който често е пял. Хармонирал го е на пиано големият български композитор Добри Христов. Така че това е направено много добре и е отпечатано от него в една много хубава брошура. Аз я намерих захвърлена, никому ненужна. Напротив, тя е нужна, за да довършим неговата втора част.

-----------------------------------------------------

[1] Върху книгата, от която се препечатва текстът, има подпис на д-р Жеков. Книгата е със заглавие: Българската работническа партия (комунисти) в резолюции и решения на конгресите, конференциите и пленумите на ЦК. Том 1.1891-1918. Съставил и подготвил за печат: Райчо К. Караколов. Под ръководството и редакцията на Христо Кабакчиев. Издателство на Българската работническа партия (комунисти), (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)

[2] Този устав за пръв път е отпечатан с малки изменения във в. «Работник», бр. 38 от 1893 г. Тук е даден в резолюциите на III извънреден конгрес, (бел. а.)

[3] Автор е Димитър Благоев. «Принос към историята на социализма в България», издание 1906 г., София, стр. 118-121. Той не съобщава за побоя. За него подробно пише Иван Жеков в писмото си до Д-р Петър Коларов от 8.XI.1950 г. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)

[4] Участвували са 47 делегати, които са представлявали 22 партийни групи. (бел. а.)