II. ОТВОРЕНО ПИСМО

Към г. г. търновските граждани и изобщо към всички сънародници - добри граждани на България.

Уважаеми братя и сестри. Търновски граждани!

Бялото Братство (или окултистите) в България, принципите на което не са известни на вас, а също и на много други сънародници, и което Бялото Братство неправилно се кръщава «Дъновисти», както знаете, било е доста години в града ви на събор, на собственото си място и здание, близо 2 километра до града ви.

Тази година, въпреки военното положение, намериха се благородни и благоразумни хора, начело на управляющите, които показаха, че действително зачитат свободата на всички граждани, според нашата Конституция, и разрешиха пак нашия събор, въпреки това, че нас ни представляваха заинтересовани личности и духовенството за някаква конспиративна организация, като безбожници, не християни, ереси, сектанти и какви ли не още епитети ни приписваха и приписват. Че това е тъй, личи от издадените досега няколко брошури по адрес на господин Дънов и Бялото Братство, по които брошури, поради неприличния държан език и изопачени факти, нам ни е срам да говорим и пишем.

Намериха се даже хора и духовници, които използуваха слабия ум на една нещастница и в един църковен двор, на православна църква в Пловдив, пред поканена публика, бе заставена да говори и тя изказа такива цинични работи, които и в съдилищата се говорят при закрити врата.[1] Това беше преди четири- пет месеца. Важното е, че в тези цинични думи нищо вярно няма. По нашему, това е трябвало да стане, защото ние знаем, че доброто се проявява, когато се срещне със злото и че светлината не може да се обземе от тъмнината.

А и във време на Събора ни тази година, пак не мина тихо: писа се една статия в един от местните ви вестници, със заглавие: «Дънов - конспиратор». С тази статия се насъскваше гражданството и властта против нас, да ни се разтури Съборът и да ни разгонят със сопи. Колкото можахме да узнаем, без да твърдим, тази статия е била плод на някой си инвалид в митрополията.

Не стигаше това, ами и дядо владика, в деня на «Преображение», като е видял църквата празна от богомолци, излял е куп хули и по адрес на Бялото Братство, като че ли ние сме причина да не ходят Търновските граждани на църква. Но слава Богу, властта, в лицето на военните, провери, присъствува на Събора и донесе дето трябваше за нашата невинност и толерантност.

Слушайте, добри граждани, братя и сестри! Ние няма да ви спомняме, че при всеки наш Събор, в града ви, у разни хора .остават триста-четиристотин хиляди лева от деветстотин-хилядо души посетители, в продължение на седемдесет дена, защото вие го знаете фактически.

Ние изнасяме пред вас отчасти основите на нашето учение, та които от вас са с чисти души и сърца, да станат още по-добри християни и по-добри граждани на България; та, когато дойде моментът да воюваме, но не с пушки и топове и с външни врагове, а срещу нашите недъзи, и то със светли мисли, благост и силна воля, за възстановяване на Христовите принципи, добрите хора тогава да бъдат повече от другите, защото иначе всякога злото ще взема надмощие, както е и вземало. А на тези, които не са просветнали и говорят хули и клевети против нас, и изобщо - имат пороци, да им кажем: «Братко, сестрице, вие сте пак наши братя и сестри, макар и да ни хулите. Христос иска обаче всички да се обичаме и да вършим Неговата воля. Иначе ще си трупаме борч и ще трябва рано-късно да го изплащаме.»

Ето и някои от нашите принципи и какво ние желаем за себе си, за тьрновци, и изобщо - за всички добри християни:

1. Издигане на всяка личност до висшия Христов морал. Но за това издигане не е достатъчно само светската наука. За нас «Новият завет» са Словата Господни: «Аз съм пътят, истината и животът», а също и останалата част от Библията са святи; защото знаем и приемаме положително, че Христос е единственият ръководител за нашето духовно усъвършенствуване и Той е вратата, през която ще минем по-нататък. Следователно ние искаме да бъдем и със съдържание християни, а не само с титли.

2. Ние знаем и виждаме още ясно, че человечеството, включително и ние, християните, които сме паднали до такава степен поради нашите пороци и сме в безизходен път, това се дължи, не че нямаме култура, но че сме скъсали истинската нишка с Бога, представител на Когото, за нас, християните, е Христос, и проявяваме светската мъдрост вместо Божествената; проявяваме животинската и светската любов вместо Божествената. Това са едни от важните причини, гдето сме станали горди, надменни, алчни, груби, завистливи и пр. и пр. При това често пъти вършим и рушителни работи, със своята уж твърда воля, и все се считаме, че сме християни. Следователно вместо умът, сърцето и волята да образуват един равностранен триъгълник, у едни страната на ума е удължена, тоест имат добър ум, притежават светската наука, но нямат нежно сърце и милост правилно да приложат това, което мислят, или пък нямат воля да го проявят. Други имат нежно сърце, но нямат достатъчно ум. Трети имат воля, но рушителна. Следователно, ако искаме да се развиваме правилно, разнебитения триъгълник трябва да го възстановим напълно, тоест със светлите и чисти мисли да разберем между материалното и смисъла на живота; с чистото сърце да уважаваме всяко живо същество, да създадем радост в душите си, да бъдем благодарни от всичко; с чистото тяло да подигнем себе си до висшата нравственост, а с диамантната воля да проявим всичко правилно и разумно. Това именно ни липсва - умът, сърцето и волята ни не са в хармония.

Ето защо, за постигане на всичко това, ние сме и още пълни въздържатели на тютюн, алкохол и месо, но приложено доброволно, съзнателно и постепенно. Тези три качества са от голямо значение за издигане на личността в нравствено отношение. Тези три повидимому малки недостатъци са стимулът да се развият пороците ни до култ, безразлично дали ги носим от деди и прадеди, дали сме ги развили у нас поради разни условия - лични, домашни, училищни, улични и пр. От тези три недостатъка, развити до постоянна наслада в живота, плюс безверието в Бога, са загинвали цели народи и ще загинват цели народи. Даже ако вземем само тютюна и алкохола, здравият разум пак не може да се утешава с това, че между многото души, които употребяват тютюн и алкохол, има пак добри и умни хора, както и не може да се отчайва, че между въздържателите ще има, които вършат, може би, по-лоши неща от невъздържателите. Въпросът тук е принципален!

Ние едно трябва да знаем - че един народ, който има вяра в Господа, труди се и живей по моралните закони, който е и трезвен, той винаги е щастлив и провидението винаги бди над него. А неговите управници щом са също добри, никога лошо не ще сторят за този народ.

Затова ние положително знаем, че обновата, за която се толкова говори, и братството в света, за което също се говори, ще настъпят само когато тръгнем по този стръмен път - всеки да дяла първом своите недъзи, та после да образуваме и цялото, но вече със здрави основи, а не с палиативни средства и гнила основа, както е сега.

Като се прибави при това, че нашето желание е да притежаваме всеки и светската наука до възможното, да слушаме и съзнателно да изучаваме Словото Божие, ние не можем да бъдем никакви конспиратори, никакви сектанти, както ни обрисуват някои, защото никому зло ние не желаем и никому зло не вършим, тъй като нашето оръжие е Христовата любов, доколкото можем да я приложим. Затова за нас врагове не съществуват, макар да ни хулят и клеветят, защото знаем, че всеки ще отговаря пред Върховния Съдия, Който е един за всички ни. Той е, Който съди и най-правилно. И ние бихме се считали за най-щастливи, ако можехме да изпълним напълно Неговата воля, макар и целият свят да ни хули.

Ето защо ние не се занимаваме с клеветите и хулите, от когото и да идат те. Нека те си вършат своето, ние ще си вършим своето, тоест ще се молим частно и колективно за нас и за целия български народ, да просвети Бог умовете на всички ни, да Го познаем, което е много важно в настоящия момент; ще се молим да прости нам, на целия Български народ, а и на цялото човечество, защото сме се самозабравили вече. А какво ще ни наричат тези и онези, това е тяхна работа. «По делата и плодовете ще ви познаят» - е казал Христос.

Като пишем това, нека ви се признаем, че ние не претендираме, че сме в тази чистота, в тази издигнатост, каквато се иска, защото доскоро сме били и ние като вас. Обаче ние вървим смело по този път. И светлината, която е озарила нашите умове, резултатите, които имаме в живота, почиващи само на опита, не ще допуснат никого да се отклони от този път, освен някои юдовци или непросветнали, каквато мърша има във всяко стадо. Такивато не само че и Христос не ще ги счита истински последователи, но и самото наше братство ги не зачита за такива; но то ги търпи в името на Христовата любов, защото в туй Братство никой насила не влиза и никой насила се не пъди, макар в моменти такивато да унижават и цялото Братство.

Ето защо, посещавайте, драги братя и сестри, нашите молитвени събрания и четене на беседи, които стават всяка неделя, във всеки град, гдето имаме братства и салони, от десет до дванадесет часа преди обед, за да видите какво вършим. Тези, които ни посетят с чисто сърце, ще видят, че ние се стремим да бъдем мили с очите си, благи с езика си, силни с волята си, чисти с телата си; и че имаме пълно желание да вървим по Христовия път, защото Той е за нас Бог и Ръководител.

Ние не се стряскаме и от това, че без всякаква причина и против всякаква Конституция, Синодът се осмели и отлъчи всички ни от църквата и отказват да кръщават децата ни и да опяват мъртъвците ни. Ние знаем обаче, че тия, които вървят по Христовия път, ще бъдат по-близо до Него, отколкото тия, които ходят и в Църква и парадират, а вършат недобри дела. С такивато Христос ще се разправи. Ние знаем още, че в България има известен процент от християните, които не само че не вярват в Христа, а други вярват в някакъв отвлечен Бог, но има и такива, които не вярват в никакъв абсолютен Бог, и пак се числят християни и се удостояват от всички официални църковни треби. Това е една анормалност. Ние считаме, че между такивато именно трябва да работи духовенството.

Ние знаем още, че външните форми, от страх да целуваме кръста и Евангелието, да се кълнем, че ще сме верни, а да вършим противни на Христовите желания дела, не са основите на християнството.

Ние издигаме именно сега този лозунг: християнинът трябва да вярва в Христа и да върши Неговите дела.

Едно знайте, драги братя и сестри - че ако това дело е чистото Христово учение, никой не може го спря, то ще расте; а ако е човешко, то ще рухне. Така е говорил преди две хиляди години ученият Гамалиел на книжниците и фарисеите, начело с духовенството, когато бяха затворили Апостолите и искаха да ги убиват, защото разнасяха Словото Христово.

Така днес ви говори и Бялото Братство: обнова от стария човек със закоравелите пороци и с палиативните средства, не очаквайте. Това е Божествен закон. Който иска положителна обнова, този е пътят.

Ние напразно искаме безукоризнени управници, безукоризнено общество, дом, личност, без тази обнова.

Време е вече да ви кажем и ние, че злото е пуснало дълбоки корени и трябва жертва от всекиго, и то коренна - промяна на сърцето, ума и душата на личността.

Ние знаем още, че много души чувствуват същото и ще споделят писаното от нас, остава само да се направи крачка напред от всекиго.

Ние чухме и ценни думи тази година от търновци, които говориха искрено, без да са чели и знаят нищо от нашата литература: «Виждаме ви, че сте добри хора, вършите добри дела, молите се на Бога, въздържатели сте, вие ще извадите българския народ от тинята, в която е потънал. Дайте ни обаче светлинка, да видим вашите принципи на живота, защото ние знаем, че това, което се пише против вас, е невярно.» - «Да, прави сте, брат- му отговаряме. - Ние не искаме да парадираме, а и сами още не сме израсли до тази висота, но работим върху себе си. Скоро обаче ще имате.»

Това беше една искрена изповед на търсеща Божията истина душа, която се е погнусила от пороците на света. Ето защо ние отговаряме на тези братя, търновски граждани, на някои пловдивски и изобщо, които се интересуват от това учение в България, че в книжарниците: «Теменуга» у братя Ноеви в Търново, «Всемирна книжарница» на Христо Павлов в Пловдив и в братския дом, улица «Оборище» N° 15 в София, има вече от тази литература.

На първо време, всеки би се осветлил за принципите на туй учение от книжките: «Где е истината», «Новото Духовно Учение», а после - от сериите беседи и отделни номера от последнята серия и други още, от Учителя на Бялото Братство. Има и списания: «Житно зърно», «Всемирна летопис», «Повече Светлина» и други. Която пък душа дири повече храна, нека поиска и каталог на книгите от братския дом - ул. «Оборище» № 15 в София, за да си достави и други.

Нека спомним още, че който пожелае да чете от брошурите на Учителя, на Бялото Братство, да обърне внимание главно на духовната страна, ако иска светлина за своя ум и за своята душа. Материалистът мъчно ще схване символичните изрази, ако най-малко не се спре на философската страна; ето защо, които при четенето, се държат само на материалната страна, не ще могат да извлекат голяма полза за себе си.

С горното като даваме една малка светлина за Новото Духовно Учение, което е ново от две хиляди години, но изопачено и забравено, ние молим всички добри граждани в България да се заинтересуват от него, да го попроучат и стига вече да се съблазняват от уличните хули на тези и онези, защото ние често попиваме злото като сюнгер, без да сме проверили дали то е вярно. Един е Съдията, Който ще съди по делата - това е Бог.

Бъдете сигурни, братя и сестри в България, че това учение, което почива на Христовите принципи, не след дълго ще блесне. Дано не е късно за много добри хора. Това нека ви не съблазнява!

Гр. Пловдив, 9 октомврий 1925 г.

С почит:

Член на Бялото Братство

[Д-р Михаил Стоицев]

Послеслов от съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев

1. Търновските граждани, които прочетоха това «отворено писмо» и онези, които не го прочетоха, мнозинството от тях се подписаха под една петиция, с която се искаше от властите да забранят съборите на «дъновистите» в гр. Търново. Съборът от 1925 г. бе последен в Търново. След това съборите се прехвърлиха в София, до края на Школата.

2. Писмото е написано от д-р Михаил Стоицев. За доказателство за авторството му служи едно съобщение, написано на задната страна на всяка корица от издадените му книги, където четем под № 3 следното: «Отворено писмо до всички разумни човеци». Това е същото отворено писмо, което тук публикуваме. Представяме на скенер корицата на книжката «Проблемата на храненето», където на гърба е списъкът на публикуваните книги и брошури на д-р Михаил Стоицев. (Вж. стр. 167 и 168.)


[indent=1]-----------------------------------------------
[1] Това е Магдалена Попова. За нея виж «Изгревът», том I, стр. 280-285; том II, стр. 282-283; том IV, стр. 381-385. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)