2. Един плодовит курс по есперанто

В. «Братство», бр. 272, 15.11.1941 2.

На 30.XII.1940 г. се закри в Пловдив курсът по Есперанто, с прощална ве­чер amuzvespero, ръководен от лектора Петър Камбуров, който се посещаваше повече от 150 души граждани, гражданки, ученици и напреднали есперантисти. Радостно бе, че като ученици посещаваха и възрастни хора - 67-70-годишни.

Всички сияехме от радост спрямо придобивката от този хубав и звучен език, както начинающи, така и напреднали, от умелото ръководене на курса от своя лектор.

И действително, със своя скромен, искрен и практичен метод, той завладя нашите сърца, когато ни предаваше уроците. Той владее добре своята материя и като лектор в доста градове, можал е да се добере от лична практика до най- лесния метод. И затова той с достойнство е получил разрешение от Министер­ството на народното просвещение да ръководи курсове в цялото царство, вклю­чително и в гимназиите.

Особено радостно биваше, когато след свършване на всеки урок пеехме задружно, а той свиреше с цигулката, а след това пак соло цигулка и кавал от същия.

Ето защо, тази прощална вечер за нас беше мила и радостна.

Тази вечер лекторът говори внушително върху хубавата страна на Еспе­ранто, като помоли не само всеки да продължи да изучава езика, но да има и едно сближение и продължение за усъвършенствуване на есперантската канце­лария при читалище «Антим I» в същия град.

Той подчерта, че човекът е дошъл на земята да се учи, да стане добър и да помага морално и материално на всяка човешка душа. И че идеалът на всекиго е да работи и за доброто на цялото човечество.

След това имаше декпамации и хуморески с поучителни добри мисли, пес­ни, свирене.

Чухме и нещо красиво при тия разнообразни номера - мисли на един начинающ, които заслужават внимание:

«Драги съидейници, преди да чуете идеала на есперантиста и на разум­ния човек, ще кажа:

Както истинската връзка на един разумен човек с доброто, с първоизточ­ника, с Твореца, му дават възможност да развие и приложи любовта, мъдростта,

истината и правдата в тяхната пълнота и чистота и се радва на един разумен живот;

както всяка човешка душа, която няма горните качества, а желае да ги придобие, когато се пробуди за нещо по-високо в живота си, трябва:

1. Да облече дрехата на любовта - т. е. трябва да обича всяка човешка душа и да не прави насилие, защото тази дреха не се мени - истинската любов всякога обича и подмладява човека;

2. Да облече дрехата на мъдростта, т.е. да разшири своето съзнание със светлина, за да постъпва мъдро във всеки случай и с всекиго, защото дрехата на мъдростта не остарява, не овехтява;

3. Да облече дрехата на истината, за да има чиста мисъл и да бъде свобо­ден, но само за доброто, защото дрехата й се не губи;

4. Да облече дрехата на правдата, с която винаги да постъпва справедливо във всичко и с всички, защото тя е върховната добродетел за всичко, а като развие тези качества, той е свързан вече с доброто!

5. Така също и Есперанто със своя съкратен и звучен език е един дълъг, здрав и красив мост за развиване на горните качества между всички народи, за сближение, братолюбие и човечност.

6. Ето защо, идеалът на истинския есперантист и на всеки разумен човек, след като се пробуди и прегърне горните добродетели, той казва на себе си и на другите:

Мина се дългата нощ на моите отрицания, на моето невежество!

Дигнат е воал отпред моето невежо съзнание, аз се пробудих и разбирам вече:

Всичко във всяка човешка душа е красота! Всичко е радост, всичко е чистота, всичко е любов!

Аз обичам всяка човешка душа, защото всички тия добродетели са в тях, само трябва да ги развият и проявяват!

Аз ще отида при обезверените, за да им дам от моята светлина на ума, в която живея:

Ще отида при плачущите, за да им дам от моята радост;

Ще отида при натъжените, при оскърбените, да ги утеша;

Ще отида при обременените, да им дам от моята любов.

Ще отида при всички, да им дам от моя мир!

И в това е моята радост, защото всички те са в мене и аз - в тях! Аз отивам да служа!»

Нека всички да тръгнем и всички на всички да служим!

Не са ли това едни мили, красиви и омайни мисли като идеал не само на есперантиста, но и на всяка човешка душа? Да!

С този курс пловдивското есперантско дружество зарегистрира един го­лям актив, като е успяло да измоли и дойде отвън лектор и да открие курса от негово име.

Накрая се поднесе на ректора един малък и скромен подарък от благодар­ност, за спомен на неговия неуморим труд и идеал да помага на човеците.

М. Стоицев, зъболекар