I. Предисловие

След двете световни войни човечеството напряга своя духовен и материа­лен гений да търси нови пътища, за да може резултатно да се справи с тежките духовни и материални последици от разрушителното дело на тези две войни.

Учените, философите, икономистите, обществениците, изобщо, цялата твор­ческа интелигенция във всички народи и държави е отправила всичкото си вни­мание и усилие да намери най-целесъобразните методи за излизане от духовните и материални противоречия, т. е. от тъмните сфери на настоящата всеобща кри­за. В тези усилия на творческата интелигенция, импулсирана също така от соци­алния устрем на народите, на преден план изпъква и се поставя за разрешение икономическият проблем, който е тясно свързан със самата структура на съвре­менната обществена действителност.

Повикът и неудържимият стремеж в народите да се разреши социално- икономическият проблем е една от големите задачи на съвременното културно човечество. Наистина, социално-икономичният проблем ще бъде разрешен, тъй като човечеството е изправено пред една нова ера, в която то ще дойде съзна­телно и разумно в досег с духовния свят, т. е. ще се направи една правилна връзка със законите на живата природа. Ето защо, усилията на всички индивиди, общества, народи, изобщо, на цялата международна общност, трябва да бъдат насочени към изискванията на новото време и този завой - преминаването от старата епоха в новата, да стане по-безболезнено и по-резултатно. Двете войни, през които човечеството намери своето огнено кръщение, му дадоха достатъчно поука, за да може правилно да разреши тази трудна задача.

Тук му е мястото да кажем няколко думи за нашата обществена действи­телност. Българинът по природа е прогресивен. Това ни доказва историята. Пре­ди хиляда години на българска почва се появи социално-мистичното движение на Богомилството. Обстановката, при която се яви Богомилството, има известна аналогия със сегашната, феодализмът и крепостничеството в този период на народите диктуваха стопанските и социални отношения. От друга страна, религи­озните заблуждения, като резултат на зле разбраното християнство, което бе загубило първичната си чистота, следствие човешкия примес от култа на езичеството - тези две обстоятелства се явиха като предпоставка за раждането на мощното духовно движение - Богомилството.

Този протест, който навремето бе повдигнат от адептите на Богомилство- то, разтърси не само българската действителност, но мощно се разля на запад, чрез албигойската вълна във Франция, катарите и патарените в Италия и в много други страни, за да създаде условията за идването на Ренесанса и Реформа­цията.

За съжаление, миналите реакционни режими, които загинаха в останките на старата култура, не смееха да дадат гражданско признание на това чисто българско движение, тъй като то идваше в разрез с техните егоистически, мате­риални, религиозни и обществени тенденции. В България днес, когато се озонир- ва българската обществена атмосфера, Богомилството, като мистично-социално движение, намери своето обществено признание. Новото време, което идва в името на свободата, особено на религиозната толерантност, както и с искрените усилия за разумното разрешаване на економичния въпрос, вярваме дълбоко, че не само ще оцени, но и приложи учението на Учителя, което се явява сега, в новата епоха, като освежителна струя със своите свети принципи - Любовта, Мъдростта и Истината, във всички сектори на живота: мистичен, научен и соци­ален.

До днес това учение, което носи духовните ценности на новата култура, беше потискано и зле разбрано от стария свят, но сега сме уверени, че ще наме­ри всички условия за своето нормално проявление, и то не само в България, но и в други страни. Това се налага по силата на неговото вътрешно естество, че то крие в себе си универсален характер. То не е предназначено само за «избрани» или «помазани», както се е практикувало в миналото, в дълбоката древност, но за всички люде, без разлика на раса, националност или обществено положение.

Всички внушения, правени срещу идеите на новото учение, изхождащи от разни центрове, които се явяват като пазители на старата реакционна епоха, трябва да паднат пред блясъка, който лъчи от себе си новото учение. Това учение не е секта, както го наричаха в миналото, то не е наука в специфичния смисъл на думата, също не е религия в ограничения догматичен смисъл, нито пък е общес­твено движение от чисто материален характер. То е учение за живота, за живата природа. То включва религията, науката, обществения живот и дава нови прин­ципи, нови методи, чрез които ще бъдат реформирани всички тези области в човешкия живот.

Разгледана цялата духовно-мистична литература, която черпи материали­те си от останките на знанието, завещано от миналите култури на древността, ще констатираме известни опити да се достигне до изгубените ключове на духовното знание.

Всевъзможни школи са съществували и съществуват в хилядолетията за домогване до изгубените ключове на духовното знание. Човечеството, в своята история, в лицето на най-напредналите синове, се е лутало да търси ефикасни методи в това отношение. В миналото ключовете на духовното знание ревниво се пазели от индийските брамини, египетските жреци и от адептите на древните култури. Те го правили достояние на благородните касти и класи, като най-дреб­ните трошички от него хвърляли на широките народни маси, за да поддържат в тях духа на подчинението.

Христос, един от Великите Учители на човечеството, за пръв път отрече човешките светилища и храмове и разкри Божественото учение на по-широк кръг от хора. Той призова отхвърлените, онеправданите, страдащите - тези, които тънеха в тъмнина и заблуждение. Учението на Христа бе отхвърлено от израил- ския народ, но то се поде от езическия свят, който, примесвайки култовете на своите религиозни схващания, създаде една религия повече на формите, откол­кото в духа на чистите принципи, които проповядваше небесният пратеник Христос.

След две хиляди години, нов пратеник беше изпратен в България, който имаше възможност чрез своята петдесетгодишна дейност да изрази в много по- голям мащаб Божественото знание. Чрез своите хиляди беседи, той посочи вели­ки закони и методи, по отношение на трите принципа: Любовта, Мъдростта и Истината. Ще се постараем в най-едри черти да дадем пътя, по който вървеше Учителят.

Учителят се яви на земята в един момент, когато човечеството се намира­ше в прегръдките на най-големите религиозни заблуждения, на научните теории и хипотези, както и в ужаса на кървавото насилие. Човекът беше отрекъл духов­ното начало, за да стане роб на материалното. Духовният свят за него не само че не съществуваше, но беше и недостъпен.

При тази обстановка на нещата, Учителят, в своята дейност, произтичаща от неговия светоглед, си поставяше следните главни изходни точки:

1. Преди всичко, хората трябва да се нахранят, т. е. налага се като крайна необходимост да се разреши икономическият и социалният проблем. С други думи, човечеството да излезе от магическия лабиринт на мъчението и експлоата­цията. Да се създаде необходимата физическа обстановка за правилното и здра­вословно развитие на индивида, обществото, народите и цялото човечество. Всич­ки съвременни теории и концепции за социално и економическо преустройство на света трябва да имат като предпоставка основния подтик в Битието - Любов­та, която носи живота и дава основния стимул на човешката, обществената, на­родната и общочовешката деятелност.

2. Да се обясни и осмисли тайната на страданията и болестите, било физи­чески или психически, като отклонение от разумните закони на живата природа. Да се изтъкне научно, че болестите, по стария начин, чрез палиативните сред­ства на съвременната медицина, не могат да се отстранят. Налага се едно дълбо­ко психическо преобразуване в съзнанието на човека. По този начин да се въз­станови правилната връзка с разумната природа. Това ще рече да се достигне, както казва Учителят, до онази физическа и психическа чистота, като необходи­ма основа за един трезвен и разумен живот, под знака на Любовта.

3. Да се даде духовна обосновка, защо е дошъл даден индивид на земята, т.е. неговото самоопределение през дадено съществувание. Това ще рече, какво му липсва и какво трябва да разработва, като член нададено общество, нададен народ, който е поставен при специални физико-психически условия, които са предмет на духовната география. Тази област е една от най-съществените в ду­ховното познание и тя е осветена много добре в беседите на Учителя. То значи да се даде правилна ориентация на умственото развитие на индивида, или, както казва Учителят, човешкият ум да бъде озарен от светлината на Мъдростта.

4. След като човек е правилно нахранен, изпълнен със здраве и проникнат от лъчите на Божествената светлина, той е вече готов да разбере дълбоката философско-мистична страна на светогледа на Учителя. Той става ученик на Учи­теля и му се разкриват по вътрешен път, чрез неговата интуиция, тайните на Божествения план. То значи ученикът да развие своето причинно тяло. Той става съзнателен съработник в царството на живата природа, във великото дело на Учителя.

За горните три задачи, Той даде формулите за разрешението им чрез свои­те беседи. Чрез неделните Си беседи Учителят даваше начини за разрешаване на економическия и социалния проблем. В лекциите от общия клас, които изна­сяше всяка сряда, даваше методи за разрешаване на страданията и болестите. Чрез беседите в младежкия клас, които се състояха всеки петък, Учителят действуваше върху умственото развитие на кандидатите за ученици. И най-сетне, чрез съборните беседи, които изнасяше всяка година през месец август, както и в интимните разговори, разкриваше плана на новата епоха, връзката между уче­ника и мисията на Учителя. * * *

Авторът на настоящата книжка, която се явява като синтеза на изнасяни­те от него сказки пред учащата се младеж, както и пред българската обществе­ност, дава един принос към новото разбиране на живота, което се утвърждава в съзнанието на всички хора.

Тази малка книжка, изпълнена с ценни практични анализи и съвети, ще послужи като указание за първите крачки, които трябва да се направят, за да се прекрачи прагът на онова ново разбиране на живота, което Учителят възвести на човечеството. Въпросите, които се третират в нея, както по отношение на областта на възпитанието, въздържанието, храненето, дишането и морала, идват като една предпоставка, като врата за разумно навлизане в духовното разбира­не на живота.

В заключение ще кажем, че трудът на автора, наистина, ще бъде възнагра­ден чрез интереса на учащата се младеж и особено чрез читалищните среди, които ще се възползуват от ценните мисли и съвети на книжката, за да си изгра­дят физическо здраве, което се явява като основа за вътрешно равновесие, необходимо за разбиране законите на живата природа. Големият интерес, който е събудил със сказките си г-н Стоицев, се вижда и от отзивите на директорите на гимназии и прогимназии, читалища и общини, изказани в повече от 200 благодар­ствени писма до него. Въпреки неговата седемдесет и пет годишна възраст, той с голямо постоянство, енергия и идеен жар броди из страната, за да разнася светлината, като верен работник в изграждане делото на Истината. Щом този безкористен труженик може да изпълнява подобна благородна работа, какво остава за младите, които имат по-големи възможности да станат сеячи на добро­то в новата култура. Нека неговият пример служи като импулс за все по-големи жертви и постижения в полето на новия свят, който се ражда величествено из противоречията на съвременната култура.

Д-р Методи Константинов