След като поех непечатаните беседи от стенографките по поръчение на Учителя, аз организирах дешифрирането на стенограмите. Поставих Елена Андреева на една голяма задача, да дешифрира стенограмите от беседите на Учителя. Осигурих й една хубава стая с отопление, с осветление, където да работи, предоставих й нова пишеща машина, хартия, маса и елементарна заплата за преживяване. За десет години тя дешифрира беседите. Освен това тези беседи, които бяха останали от времето на Учителя от първото копие, аз я накарах да ги препише в четири екземпляра, което тя стори.
Следващият етап бе купуването на машините. За да се купи печатарска машина и да се пусне в действие трябваше да се запише на името на някой печатар, който има право да работи с такава машина. А такива бяха Стефан Камбуров и Георги Събев. Послужи разрешаването на Георги Събев и тя бе на негово име записана. Следващият етап бе да се намерят оловни букви с различен шрифт за печатарската машина. Това се разреши от само себе си. Имах приятел от Габрово - Васил Сираков, който отливаше букви за печат към Горнобански път. Той имаше фабричка за отливане на букви и с радост и готовност се отзова. Винаги когато имахме нужда от букви доставяхме ги от него веднага.
Следващият етап бе намирането на хартия. Тогава хартията беше под държавно разпределение. Непрекъснато поднасяхме молби за отпускане на хартия, но все ми отказваха. Аз съм си водил бележка, от която се вижда, че съм ходил 148 пъти за пет години и нито един път не са ми дали хартия. Трябва да споменем, че само един единствен път аз, Тодор Стоименов и Боян Бо-ев отидохме при нашия Народен представител, който сме избрали да ни ходатайства. Той се облече и дойде. Там властвуваше Димо Казасов, а неговия син отпускаше хартията. Щом дойде народен представител-депутат прави струва отпуснаха ни 5000 листа хартия. А това е нищо. Най-много да се отпечата една кола от 16 страници за едно томче за 3000 броя. Така че държавата не ни съдействуваше в лицето на новата комунистическа власт.
Малко преди да затворят печатниците като отидох в комитета да моля за хартия председателят ме извика. Никога не ме е викал. Но като научава, че съм там бе наредил да ме въведат в кабинета му. Отивам и какво да видя, на неговото бюро са поставени всички наши издадени беседи и то подвързани около 50 томчета. Той се изправи срещу мен и пита сърдито: „Туй какво е?" „Това са беседите, които печатим". „От къде сте вземали хартия?" А те не са ни отпускали хартия, а ето ние сме отпечатали петдесет тома. Значи огромно количество хартия е употребено за тези томчета. Аз му казвам: „Хартия сме вземали от частни лица или най-главно от ежедневната преса. От оставащите роли, защото накрая остава малко хартия на ролката, която не може да се развие и хартията се къса. Ние прибираме тези роли, развиваме ги, нагъваме ги и с тях печатаме." Той се хвана за.главата. „Кой разреши да ви се продават тези роли?" „На никого не му трябват и вместо да ги хвърлят ние ги купувахме". Началникът е бесен. Разхожда се насам-нататък, гледа беседите и казва: „Аз ще ви дам да се разберете" - и ме изгонва. След няколко месеца всички печатници в България бяха национализирани.
Трябва да спомена, че за затваряне на печатницата ни спомогнаха и няколко каталога отпечатани от издателството на Сава Калименов „Братство" в гр. Севлиево, в които на цели вестникарски страници бяха отпечатани заглавията на художествена и окултна литература, както и на беседи на Учителя. Той ги разпръсна навсякъде.
Имаше и каталог на книжарница „Братство" на ул. „Гурко", София на Атанас Николов, който бе редактор на в-к „Братство", но в момента бе станал книжар. Голям каталог за чудо и приказ. И докара белята с колата.
Властите видяха, че са ни изпуснали и веднага взеха мерки. Закриха всички печатници в България.
И така ние сами си докарахме колата с белята на Изгрева. Другото, което стана бе развръзката. Тя се развърза както трябва. Вече имаше и причина и повод, който бе на лице.
А ние купувахме тези оставащи роли и ги докарвахме на Изгрева, където сестрите ги развиваха, нагъваха ги, за което купихме даже и машини за рязане на хартия. Главно с тази хартия издадохме беседите.
Една възрастна сестра Писинова подари къщичката си на Братството за печатница. Тя скоро си замина. Беше скромна, вярна сестра на Делото. А къщичката имаше една широка стая, където ние поставихме печатарската машина. Имаше и обща кухня. Купихме всички необходими неща. Тогава дойде Стефан Камбуров, който беше печатар от Казанлък и който имаше право да има печатница. Около него се създаде една група от Влад Пашов, Димит-ри Стоянов и Кирил Михайлов (Кирчо-лъвчето). Стефан Камбуров сложи в ред печатарската машина и той я пусна в действие. Грижеше се за нейното подържане и за нейния ремонт. Той обучи Димитри Стоянов и след известно време той замина за Казанлък, а Димитри се грижеше за машината до 1951 г.
Около печатарите имаше и няколко сестри, които работеха при тях. Тук дойде една работничка Райна Томова, която беше комунистка, но се беше разочаровала от тях и стана отличен печатарски работник - ревностна, скромна, безкористна. Към нея и други се присъединиха и се оформи печатарския състав.
Аз направих един дипломатически ход. Турих като ръководител на печатницата Никола Антов. Той беше опасен човек. Можеше да издаде цялата ни печатарска дейност. След като беше сложен директор на печатницата, беше поласкан, а и получаваше заплата като директор. Освен това жена му работеше в книговезницата. Бяхме основали книговезница и беседите се подвързваха скромничко, за да не се разпиляват и разкъсват. Така Антов не попречи на печатницата, защото тя бе закрита 1951 г. А събитията, които се случиха те станаха по-късно.
В брой 65 от 1950 г. в „Държавен вестник" бе публикувано 620 постановление на Министерския съвет от 13 март 1950 г., с което се отчуждава печатница „Житно зърно" съгласно член 5 от Закона за книгопечата.
А на 30.11.1950 г. чрез милицията на Изгрева бяха конфискувани 5 пишещи машини, за да не могат стенографките да работят, да пишат на тях дешифрираните беседи. Комунистите бяха решили да спрат окончателно отпечатването Словото на Учителя.
