XII. Очерци за Светозар Няголов
от неговите приятели
Продължение
* * *
Небето бавно просветлява,
гаснат нощните звезди;
навън тихичко е поваляло,
докато снощи спеше ти.
* * *
Тихо, невидимо Духът работи,
когато гласът на изворите ни зове.
Хубаво е да чуваш този глас,
да виждаш светлината,
да извира и през тебе!
Пролет
Храни ме въздух,
радва ме Слънцето,
вдишвам лъчите,
играя в росата.
Летя над полята,
с вятъра тичам,
покой не намирам
прегръщам цветята.
Пролет изгрява,
здраве ни носи,
ухания горски
и мирис на бор.
Пеят водите,
топи се леда,
душата ми пее,
пролет изгрява.
Стефан Косев
12. Светлозарният Светозар
Таня Цветинова
Първите ми срещи с брат Светозар Няголов бяха на Рила, където ходех лятно време с братски групи. Още в началните разговори той ме възхити с начина, по който предаваше спомените си за Учителя. С часове и с дни говореше за миналото, без умора, непрестанно, вдъхновено. Пред нас се разкриваше свят, в който властват други закони и принципи, където Живото Слово е дейно и цари пълна хармония. Извисяваше се образът на Учителя като величествен пратеник от висши светове, поел в ръце нелеката роля да подобри нашата българска участ, а последователите си да извиси до водещи световни духовни деятели.
Не бях изчела дотогава много от Учителя, а от Светозар получавах наготово знание, опит, философия... Самият той, проучил три пъти цялото отпечатано Слово на Беинса Дуно, беше като подвижна енциклопедия за казаното и писаното от Учителя. Мисията му е да разпръсква светлозарни лъчи в душите на търсещите светлина и нов път. Беше център, около който се завъртаха всички, идващи на планината.
Светозар редовно водеше групи до връх Мусала, като със своята желязна организираност запалваше и другите. Тръгваше се в 2 ч сутрин и целият поход се превръщаше в нагледна демонстрация на знанията от Учителя. Всички усещахме как той работи с нас с любов, вдъхновение, около него се носеха искри на радост и лекота! Възприемахме общуването с него като специален дар.
Разказваше за Учителя с почит, възхита и любов, а личният му досег до личностите и събитията го правеше незаменим събеседник. Талантливо предадените случки и сценки съживяваха както личността на Учителя и неговите последователи, така и разни истории от Изгрева. Представяхме си Учителя като благ баща, загрижен за всеки поотделно, олицетворение на принципите на Любовта, Истината и Справедливостта.
От близки и познати съм чувала, че при личен разговор брат Светозар внася успокоение, хармония и мир в душите. Като го търсят за помощ, казвал им е действително случили се неща и е предсказвал събития с голяма точност, които после времето е потвърждавало. Неговото ясновидство е доказателство за безпределните възможности на човешките способности. Стотици наши братя и сестри, живеещи из страната и в чужбина знаят, че могат да се допитат до него през всеки час на денонощието, вярват, че той умее да помага и спасява дори от разстояние. Светозар е много известен със своите качества на алтернативен лечител и сред чужденците, интересуващи се от идеите на Беинса Дуно. Той пише всеки ден по няколко писма до страната и чужбина и с това поддържа живота на десетки души, за да изпълнят мисията си на земята. Мога да си представя интереса към него, като знам как, като го слушаме, умее да ни издигне в друг свят, как помага съзнанието ни да надхвърли обикновените граници и как зарежда душите ни с висша енергия.
Моите лични преживявания с него бяха по повод загубата на близки от семейството ми. Три- четири дни след заминаването на обичния ми брат, който се помина твърде млад и аз бях потресена от загубата му, реших да потърся утеха при Светозар. Неутешимата скръб ме караше непрекъснато да плача, страдах като за загубената си половина, Светозар веднага улови състоянието ми, погледа ме няколко секунди и без да промълви дума, зарони съчувствени сълзи. Казах, че на теория знам, че душата е вечна, но в този момент не мога да преодолея липсата на близкия човек. Той ми припомни, че трябва да чета псалмите и молитвите на Давид, посочени от Учителя за такъв повод: В процеса на разговора започна да ми олеква, а Светозар заяви, че ми отнема половината от товара.
При втората ми среща показах на Светозар снимка от болната ми майка, защото той никога не я беше виждал. Безпокоях се, че положението й е критично. Той отсече: “Майка ти си заминава, но ти се пази!” Оказа се ужасно прав - след няколко дни тя издъхна, а аз се опитах да преобърна моето страдание в сила, правеща душата по-устойчива.
Изпращала съм много хора при Светозар, лица, които нямат нищо общо с учението, и той никога не е отказвал помощ на търсеща душа. Те винаги са оставали доволни, успокоени, облагородени, попивали са с душите си оживялото в устата му Слово. Въпреки скромността си, той има необикновено силно благотворно въздействие върху хората. Убедена съм, че е извършил огромна тежка работа с хиляди души в беда, като е провождал Божествените лъчи към нуждаещите се, без да очаква слава, пари, дори благодарност!
Брат Светозар е сред личностите в българската школа на Всемирното Бяло Братство, които ще оставят ярка диря в историята й. Семенцата знание и опит, които е посял в хилядите си слушатели, ще разцъфтят, а плодът ще бъде популяризиране на идеите на Любовта и Истината тук, в България.
13. Писмо от сестра Мария Шопова
Получено от дъщеря й на 28.06.2003 г.,
20 дена след нейното заминаване на 8.06.2003 г.
Светозар.
Откъде дойде това име? Ти истина светиш, още те помня: младо момче, в сутрешните беседи, мислех си: Какво, какво търси това дете? Какво ли разбира? Ти не се спираш да вървиш по този светъл път. Защото ти сам си светлина. Бъди пример за всички. Ти светиш, Светозаре. Благословен бъди. Твоята майка, която добре познавах, те е възпитала още в утробата си. Вече съм на 90 години и виждам нещата по-ясно. Не смущавай душата си. Помагай на всички, които са изпратени от Бога,
Бог е Любов, Бог е всемъдър, Бог е всеблаг. Да осветяване Името Божие, Да търсим Царството Божие и Правдата Негова и да изпълним Волята Божия.
Бележка на съставителя Вергилий Кръстев
От 1970 г. няколко години подред се качвах с Мария Шопова на хижата при 7-те рилски езера около първомайските празници, които бяха почивни дни. Престоявахме 3 дни. Разхождахме се по планината и тя ми разказваше много случки от живота на Школата, разказвани от Влад Пашов. Бяхме се уточнили да ми разкаже тези спомени и аз да ги запиша. Няколко години подред - и то 3 пъти, ходих и носех един голям ролков магнетофон, укрит в голяма чанта, за да записвам спомените. Но тя не пожела. И в трите случая, и в трите поредни години се връщах без да запиша нещо от нея. А причината - не пожела да се подчини на програмата на “Изгревът”, която ръководех.
