1) На заседанието на Народния съд от 27 януари 1945 г, след обяд след 15 часа, Народният обвинител Ат. Армянов произнася своята обвинителна реч срещу Любомир Лулчев. Ето какво казва той за смъртните присъди и поведението на Лулчев. Но не споменава нито дума за спасението на евреите и за „Осветлението” от Даниел Цион, който е Равин на евреите в България. Това е стенограма от процеса.*
* Народният съд срещу Любомир Христов Лулчев. Изд. „Астрала”, София 1996, стр. 178-179. {бел. на съставителя на„Изгревът” Вергилий Кръстев)
„(...) По отношение на смъртните присъди какво е становището на подсъдимия Лулчев? Лулчев също така не е принципиален противник. Така, когато прави застъпничество за Ботушев и другарите му, в писмото си до царя пише: „Доколкото зная, те не са се проявили с особена дейност, а са имали само лоши намерения. Добре е, дето са осъдени на смърт, за да се стреснат те и другите като тях.” Виждате, господа народни съдии, какво е отношението на Лулчев и по този кардинален въпрос. Наистина, маса хора дължат нему живота си, че ги е отървал от куршума и въжето - това трябва да се признае публично, - но вие виждате какво му е становището по този въпрос. Той и тук излъга, когато разправяше, че казал на царя: „Премахнете закона.” А тук виждате какво пише в писмото си: „Добре е, дето са ги осъдили, за да се стреснат и другите.”
Би могло да се изброят още много факти, от които се вижда, че подобно на своя руски събрат, и българският Распутин със своята мистика и безотговорно вмешателство е тикал България към катастрофа - Лулчев призна, че действително се е занимавал с военни въпроси, като наивно обясни, че това е вършил като бивш военен.(...)
Тук може би ще се направи опит да се представи, като че съдим дъновиста Лулчев, далеч от тази мисъл, а съдим гражданина Лулчев, който така безотговорно се е месил в управлението на страната чрез своите съвети до царя. С това завършвам изложението си за Лулчев.”
2) В защитната си реч от 28.ХІІ.1944 г, след 15 часа, адвокатът Иван Попгеоргиев се опитва да защити Лулчев, като изтъква заслугата му за отменяне на смъртни присъди и спасяването на евреите. Но това изобщо не се взима под внимание. А защо? Защото има много евреи, които са големи комунисти и те не искат да признаят, че чрез Лулчев са спасени от Учителя Дънов. Това е причината - от евреите комунисти.
„По еврейския въпрос, господин обвинителят признава, че доверителят ми се е застъпвал за евреите и е бил против издевателствата и вандалщината, която се извърши спрямо тях, но казва: „По-рано той е бил на друго мнение” - и това вади от писмото му от 10.ХІ.1940 г., от което, за щастие, и аз имам доста дълга извадки. В това писмо, което доверителят ми е писал до царя, той казва: „... Законът за защита на нацията е с погрешно становище, от което един ден ще плащаме ние, включително и Вие. Това е, когато един ден, в едно бъдеще, не Вие, а други ще управляват. Нацията не е фикция, а реалност. Отварят се широко врати за произволи. Създават се нови страдания. Благото на един народ трябва да бъде общо за всички”. Аз питам: къде е другото му мнение и не е ли едно и също, като през 1940 г., така и след това? И не се ли оправдаха всички казани в това писмо думи на подсъдимия? Произволите ги имаше, те се описваха по един чуден начин от разпитаните свидетели евреи, но и всички ние ги знаем и се ужасявахме още тогава, а и днес не плащаме ли за всички тия щуротии на управляващите?
С писмото до царя от 11.ХІ.1941 г. или 1942 г. също се тълкува, че Лулчев одобрявал смъртните присъди, значи той е фашист и за прогерманска политика. Аз се спрях много на това писмо още по-горе, когато очертах как и защо е действувал така или иначе той, но тук пак трябва да спомена, че както много други работи, така го каза и г-н главният обвинител, въпросите се поставят при „свършени факти”, както се казва, та и тук присъдата спрямо тия осъдени, мисля четирима, вече била произнесена, касаело се само да не се привежда в изпълнение смъртната присъда, против което изпълнение въобще Лулчев като човек и верующ е бил винаги против, и Лулчев, за да убеди царя да отмени същата, може би е казал думите: „добре, за назидание на другите като тях”. Но това още говори ли, че той въобще е одобрявал смъртните присъди? Не може ли всеки гражданин да каже тия думи, а не е ли целта на законите, които са създавани, които и сега се създават, за предпазване, една превантивна мярка за хората? Ясно е, че тия думи, както те са казани, са случайни или с друга цел, а не за одобрение. Впрочем, цялата дейност на Лулчев говори противното - именно, че той е против смъртните присъди като човек и верующ християнин.
За евреите и еврейския въпрос аз моля да се имат предвид писмените показания на г-н Цион - главен равин, приложени към делото, а също така и днес представеното писмо-показание, а също така да се има предвид дневника му, където той многократно осъжда жестокостите спрямо евреите.”
3) И най-важно е, че Народният обвинител по процеса - Ат. Армянов, пледира пред съда за наказание на Лулчев чрез затвор. Но други го осъждат на смърт. А на тези, на които е заповядано да произнесат смъртната присъда - имената и подписите им стоят под присъдата от 1 февруари 1945 г.
4) А защо бе осъден на смърт - причината е посочена. Непослушанието към Учителя Дънов довежда да се задвижи неговата карма и да се изпълни.
