14. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев
1. За пръв път подробно научих за тази история от Елена Андреева, която е била приятелка на Любомир Лулчев, и която описва всичко това в „Моят роман”, публикуван в „Изгревът”, том IX, стр, 576 ÷ 668.
2. От разказа на Елена научих за историята на убийството на Ангелина (Гела) Лулчева. В „Изгревът”, том IX, стр. 291 ÷ 295 под № 118 е много добре описано лично от нея за родовата карма.
3. Каква е истинската причина за убийството? Тя е описана и е дадено мнението на Учителя. Първо: тя е помятала, не е искала да има деца, а това е окултно престъпление и се наказва. Второ: бащата на Ангелина - генерал Радойков, навремето лично е спрял събора на Бялото Братство в Търново по внушение на свещеничеството. Това е окултно престъпление и той загива при атентата в църквата „Света Неделя” на 16 април 1925 г. Ранената му жена също след това умира от раните си. Трето: родовата карма на рода е била много тежка по майчина линия на Ангелина, било е свързано с много убийства. Четвърто: според Лулчев „духът на смъртта е витаел над къщата”, а това е означавало, че кармата е назряла и убийството е било предстоящо. Пето: духът отмъстител намира изпълнители на смъртната присъда срещу Ангелина и ги подмамва с кражбата на бижута и след това идва убийството. Имаме причината. Идва последствието. Накрая идва процесът и съдът. Виж „Изгревът”, том IX, стр. 425 ÷ 427; 435 ÷ 436; 438 ÷ 439.
4. Това убийство по времето си е било много свирепо и е било като ураган, връхлитащ върху софиянци. А защо? Защото вестниците раздухвали изказванията на Лулчев пред много негови познати, че жена му ще бъде убита. Предупреждавал я да не ходи непрекъснато на гробищата да оплаква баща си и майка си, защото ще предизвика черните сили. Но тя не го е послушала. И когато става убийството, всички са смятали, че той го е извършил. Бива арестуван, давал е показания и е освободен чак когато убийците си признали за деянието си пред полицията. Тогава е раздухвано от пресата, че той е дъновист-убиец.
5. Процесът е много шумен. Стотици хора са стояли пред съдебната палата и са наблюдавали и чакали новини от процеса. Разгонвали са ги чрез пожарните коли и чрез полицията. Всички накрая са насочвали заключенията си, че това е работа на дъновистите. И не случайно Учителят Дънов пред Елена Андреева казва: „Ти знаеш ли каква мафия е това срещу Братството?” Да, използван е бил случаят да се атакува Учителят и Бялото Братство с лъжи, клевети и злословия. Вестниците са описвали всичко.
6. Освен това Лулчев е бил намесван много пъти с различни похождение с млади момичета и много пъти е викан в следствието да дава обяснения. Дори са давали на следователя достатъчно улики, за да бъде викан Учителят Дънов на разпити. Така че поведението на Лулчев е било крайно осъдително.
7. След шумотевицата на процеса, който е проследяван от вестниците най-подробно, то съдът се насочва за разследване и осъждане на това криминално деяние. Споменава се, че са дъновисти, но няма преки нападки срещу Учителя. Но иначе мълвата се носи в града, че са ученици на Дънов. След процеса Учителят отстранява Елена Андреева от Изгрева, както и Лулчев. Елена е 4 години (1931 ÷ 1935 г.) основна учителка в с. Макоцево. Там престоява 4 години, след което е уволнена завинаги като учителка, понеже е била дъновистка (виж „Изгревът”, том IX, стр. 473 ÷ 475).
8. Трябваше ли да се помести този материал в „Изгревът”? Да, трябваше. Първо: той е описан точно от журналистите и е документ как процедира българският съд по това време. Второ: вижда се какво е отношението на журналистите към този процес и към дъновистите и Дънов. Трето: виждаме каква е реакцията на обществеността, на софиянци към този случай и към дъновистите. Четвърто: потвърждава се становището, че където се явява Лулчев, на същото място веднага стават събития и много истории, при които вината се стоварва върху Учителя Дънов. Пето: на този материал тук му е мястото да влезе, защото атаките срещу Учителя винаги са едни и същи и се направляват от едно и също място. Шесто; независимо, че комунистите идват на власт, че започва Народният съд срещу Лулчев, много добре се вижда как журналистите при новата комунистическа власт след 9.ІХ.1944 г. пишат по един и същи начин срещу Учителя. Защото се ръководят от едно и също място. Пример: Аз съм поместил в „Изгревът”, том IX, стр. 661 ÷ 668, статия от вестник „Отечествен фронт”, където Лулчев дъновистьт е обявен за българския Разпутин, който е съветван от Дънов. Тази статия е от 26.ХІІ.1944 г. На следващия ден цивилни представители на новата комунистическа власт и милиция с джип отиват на Изгрева, за да арестуват Учителя Дънов. Но го заварват положен на смъртното ложе. Погледнали, разгледали обстановката, убедили се, че Дънов е починал и един от тях казал: „Ето един, който се измъкна от възмездието”. Петър Дънов почива в 5 часа и 45 мин., в ден сряда, на 27 декември 1944г. (вж „Изгревът”, том I, стр. 369 ÷ 370; том II, стр.
375 с № 98; том XIII, стр. 430, 470.)
9. В заглавните страници на вестниците, които представям, се отбелязва така: „Убийството на дъновистката Лулчева”. А тя не е дъновистка. Но е трябвало да се свърже убийството с дъновистите, за да се изкара, че те са виновни. Но на съда това не става. Присъдата е произнесена. Майка и дъщеря отиват в затвора. Известно време те са в една и съща килия с комунистката Цола Драгойчева. Майката умира в затвора. След 9.ІХ.1944 г. дъщерята излиза от затвора, става голяма комунистка, като човек, осъждан от фашистката власт. Била жертва на фашистите. Ето това е финалът на онзи стих на поета Вапцаров за криминалните престъпници, намиращи се в затвора: „В затвора попаднал на хора и станал човек.” Виж „Изгревът”, том VIII, стр. 628, ред 12 до 28 отгоре. А комунистката Цола Драгойчева е имала смъртна присъда и Лулчев я спасява, като я съветва да подаде молба, че е бременна, за да бъде помилвана. Тя се хваща за тази спасителна сламка, зачева от един надзирател в затвора, ражда момче на име Чавдар, който пораства и 20 години бе професор по сърдечна хирургия по време на социализма. А на процеса на Народния съд тя му иска смъртната присъда. Невероятно, но факт.
10. Беше много трудно да намерим тези броеве от в. Зора, защото той бе филмиран и нямахме достъп до него. Заслуга да се намери този материал и да се извади на листа хартия има Ефросина Ангелова. Но се оказа, че не бяха извадени някои статии от вътрешните страници на вестниците и аз ходих и с часове ги преписвах. А да се добера до този вестник стана съвсем случайно, защото бях попаднал на една статия от тия години. Някой ми я подхвърли!
11. А да се завърже целият материал в една концепция, беше много трудно. Много се измъчих, докато го свържа и да го завържа. Като отделен материал, той е една история за едно убийство. Но включен в „Изгревът”, той е вече нещо друго. Навремето този процес е бил най-шумният процес, с най-многолюдна тълпа от стотици хора, които са обграждали съда, и то не само от любопитство. Онази мафия, която е искала да насочи процеса срещу дъновистите, е създавала психози между гражданите и ги е изкарвала на улиците. Това много добре личи от репортажите на журналистите и за поместените снимки за множеството любопитни от стотици хора.
12. Това е един пример за съдбите на онези хора, които са живели по времето на Школата на Великия Учител (1922 ÷ 1944 г.) - Но българският народ не позна това време, защото той не прие Учителя, не Го позна, а Го отхвърли. Отхвърли Го народ, общество и политическите власти. И затова този народ ще бъде управляван от планетата Сатурн, докато не си изплати всички дългове. Този български народ има престъпления към Учителя, към Школата Му и към последователите Му.
13. На 17 април 1930 г. е убита Ангелина Лулчева. На 20 април 1930 г. Учителят Дънов дава редовната си неделна беседа: „Аз и Отец едно сме”, отпечатана в томчето „Делта Божии”, София,
1940 г, серия XIII, том III. Започва беседата си така: „Великото в разумния живот, великото в света, великото в Бога се съдържа в малкото.” Тя завършва: „Едно сме. Желая ви да станете едно с Бога, да станете съработници с Него.” Тази беседа отговаря на всички въпроси за този материал, който аз представям.
14. От 23 май 1930 г. в. „Зора” започва своите статии за убийството на Ангелина Лулчева. В неделна беседа от 25 май 1930 г. Учителят дава разяснение на този въпрос в беседата „По-горни от тях”. Ето защо ви представям част от нея, която е финалът на неговия разказ.
ПО-ГОРНИ ОТ ТЯХ:
Беседа от Учителя Петър Дънов, държана на 25 май 1930 г. - В: Делата Божии: [Неделни беседи, серия XIII], т. 3. София, 1940, стр. 299 ÷ 301
„По-горни от тях.”
Наистина, Божественото в човека трябва да стои по-горе от човешкото, за да може той да се справя с всички низши и обикновени чувства и мисли, които минават през него. Само по този начин човек може да възприеме любовта и да я приложи в живота си като велик закон, като основа на Битието. Само с любовта човек може да бъде щастлив и да постигне това, което е предвидено в неговата програма. Чрез любовта обикновените хора могат да станат гениални, гениалните - светии, светиите - Учители. Това са велики процеси в космоса, за постигането на които се изисква стремеж и големи усилия. Достатъчно е човек да влезе за известно време в Божествения свят, за да разбере какво представя той. Влезе ли в този свят, човек не би желал вече да се върне на земята. Красив е Божественият свят. Който е надникнал само за момент в този свят, той остава винаги със стремеж да се върне там. За този свят именно апостол Павел казва, че око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят. Физическият свят не е нищо друго, освен отражение на Божествения. Той съществува благодарение на ук-рухите, които идат от Божествения свят. Личният, семейният, общественият, религиозният живот представят също отражение на свещените идеи на великите напреднали същества от Божествения свят. Тези същества помагат на хората от земята, дават им условия за нов живот. За пример, ако убият някого, веднага от възвишения свят слизат утешители и започват да го успоковат, че ще му дадат по- добри условия да се върне на земята и да продължи работата си. Изобщо, ако замине възрастен човек за другия свят, той слиза на земята след 45 ÷ 50 години. Децата слизат по-скоро, в продължение на една до три години.
Като казвам, че възвишените същества от Божествения свят могат да създават ново тяло на всеки убит човек, това не значи, че убийството се допуска. Който убива, той носи тежките последствия за своето престъпление, независимо това, че животът на убития може отново да се възстанови. Това е излишна, ненужна работа; в която се изразходва грамадно количество енергия. Веднъж създаден, човек трябва да остане на земята колкото години са му определени за свършване на възложената му работа. Преждевременното отнимане живота на човека подразбира спиране на неговата еволюция. След време животът му пак ще се възстанови, но той трябва да прави големи усилия, за да набави изгубеното време.
Като не разбират законите на живота, хората се убиват едни други, както градинарите кастрят дърветата си, учителите - своите ученици, обществото - своите членове и т. н. Хората мислят, че по този начин се възпитават. Градинарят кастри дърветата с цел да ги облагороди, да дават по-добри плодове. Учителите възпитават учениците си в религиозно отношение, искат да ги направят религиозни. Ако те отсега нататък искат да внесат в младото поколение религиозно чувство, много са закъснели. Човек се ражда с религиозно чувство. То е най-възвишеното и благородно чувство, което човек носи в себе си. Ако искате да го присадите отвън, вие ще осакатите това, което природата е вложила в него. Как ще накарате човека да вярва в Бога, ако религиозното чувство отсъствува в него? В кой Бог ще го заставите да вярва? Който носи любовта в себе си, той е силен; той не може да не вярва. Той обича всички хора и е готов на всякакви жертви в името на любовта. Затова Христос препоръчва да обичаме не само своите приятели, но и враговете си.
Често хората се въздържат да проявят доброто, за да не се увеличи злото. Това не е право. Прилагайте доброто и не се страхувайте. Доброто е по-силно и мощно от злото, поради което е в състояние да погълне злото и да го преработи. Доброто ще преработи най-кривите и изопачени човешки идеи. Доброто и любовта са проповедници на човечеството. Чрез тях хората организират мислите и чувствата си и се готвят за нов живот. Много проповедници идат в света да говорят на хората, да им покажат новия и прав път. Това са проповедници, които говорят в името на любовта, на правдата, на доброто, на мъдростта, на истината и на свободата.
