5. Вестник „Зора”, год. XII, бр. 3291, 28.VІ.1930 г., стр. 1, 3
I. ДЕЛОТО НА МАЛИНА И СТОЙКА ТИМЕВИ
Необикновен обществен интерес. Сцените пред и в съда при започване разглеждането на делото. Разпитът на подсъдимите и първите свидетели. След закриване заседанието на съда действува и пожарната команда.
Шумният процес по убийството на дъновистката Ангелина Лулчева започна да се разглежда вчера преди обед в Първо наказателно отделение на Софийския окръжен съд. С право може да се каже, че едва ли е имало в София друг углавен процес като делото против Малина и Стойка Тимеви
- дъщеря и майка, - който да е будил толкова голям интерес и любопитство всред столичните граждани.
Още към 7 ч пред Софийския окръжен съд имаше голямо оживление. Стекли се бяха множество граждани, и особено млади и добре облечени жени, които се трупаха пред вратите и искаха на всяка цена да влязат в заседателната зала, за да следят развитието на процеса. За съжаление залата на Първо наказателно отделение е много малка и с билети са успели да се снабдят едва стотина души, между които и представителите на печата. На входните врати са застанали полицаи, които спират тълпата от народ да навлезе в коридорите на съда, но въпреки това още преди започването на процеса са вече буквално претъпкани.
Голяма навалица от народ е имало и пред централния затвор, както и по другите улици, по които се очакваше, че ще минат подсъдимите.
Точно в 8 ч без 10 м обвинените в убийството бяха докарани пред окръжния съд в полицейската камионетка. Полицаите едва успяват да проправят път на двете арестантки,
ТЪЛПАТА СЕ НАХВЪРЛЯ ВЪРХУ ТЯХ С РУГАТНИ.
Мнозина започват да ги плюят и да викат:
- Убийци!...
- Как не ви е срам!
- Безсрамници!...
- Пък отгоре на това се и смееш, безсрамнице!...
За отбелязване е, че и двете жени-арестантки са сравнително спокойни и като че ли не обръщат внимание на публиката, която е готова всеки момент да се нахвърли върху тях и да ги линчува, ако не се охраняват силно от стражари.
С голяма мъка полицаите им пробиват път и двете арестантки се отзовават в коридора на първия етаж. И тук трябваше да се употребят усилия, докато двете арестантки бяха заведени пред вратите на заседателната зала.
Най-после Стойка и Малина Тимеви са въведени в заседателната зала и поставени върху подсъдимата скамейка. Сега обаче настанаха мъчителни минути за публиката, представителите на печата, та дори и за адвокатите. Под напора на публиката
СТРАЖАРИТЕ И РАЗПОРЕДИТЕЛИТЕ НЕ МОГАТ ДА ВЪВЕДАТ АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ РЕД.
Най-после бяха пуснати само онези, които предварително са се снабдили с билет лично от председателя на съда и към 8 и половина часа прокурорът заема мястото си.
При все това големият коридор пред съдебната зала още е буквално препълнен. Усилията да освободи коридора от навалицата остават напразни. Най-напред полицаите си послужиха с проверката на личните карти, като арестуваха неколцина души, за да сплашат публиката да напусне коридорите, но напразно. След това се прибягна до едно друго средство - наливаха се кофи с вода, която се хвърляше върху натъпканите като сардели мъже и жени, но пак напразно. Хвърлени бяха повече от десетина кофи вода.
ДОКОЛКО ГОЛЯМО БЕ ЛЮБОПИТСТВОТО, ОСОБЕНО У ЖЕНИТЕ,
може да се види от обстоятелството, че имаше случай, когато и след като бяха намокрени чувствително, някои жени успяха да се промъкнат в заседателната зала и останаха да слушат процеса.
След като е заел вече мястото си прокурорът г-н Хр. Стомоняков, малко след 8 и половина
часа,
ВЛИЗАТ СЪДИИТЕ:
председател - Илия Чайлев, - председател на Софийския окръжен съд, и членове: Димитър
Пешев и Никола Кирков. Граждански ищци са Вл, Темпаров, Дюкмеджиев и Чичовски, а защитници
- проф. Венелин Ганев, Спиро Константинов, Хр. Стратев и Велико Савов. От защитниците отсъствува само проф. Ганев, който бил в Пловдив по друго дело и за снощи се очакваше да пристигне в София.
Председателят обявява заседанието за открито. След конституирането на защитата,
ДАВА СЕ ДУМАТА НА ПРОКУРОРА Г-Н СТОМОНЯКОВ.
Той иска да бъдат допуснати като свидетели по делото VIІ съдия-следовател г-н Костойчинов, лекарят при Дирекцията на полицията г-н Портарски, полицейският следовател г-н Ат. Малинков и прислужникът при затвора Живко Златарев.
Първите трима свидетели щели да дадат известни осветления върху показанията на Малина Тимева: пред тях тя е признала, че е извършила убийството. Пред съдията-следовател г-н Костойчинов Малина Тимева е казала, като й обяснил, че ще се намали наказанието й, ако си признае вината:
Страх ме е от наказание, г-н следователю.
Свидетелят Живко Златарев, който бил познат на семейството Тимеви, запитал Стойка Тимева наскоро в затвора в присъствието на фелдшера:
- Какво стана?
Стойка Тимева отсякла:
- Малина я удари най-напред, а пък аз я довърших...
ЗАЩИТНИКЪТ СП. КОНСТАНТИНОВ
иска да се допуснат като свидетели по делото Пенка Касабова и Екатерина генерал Зафирова. Екатерина генерал Зафирова щяла да хвърли с показанията си пълно осветление върху семейните отношения на убитата Гела Лулчева и мъжа й и неговите предвещания, че ще бъде убита. Свидетелката Касабова щяла да установи, че Лулчева е искала да осинови Малина Тимева, но на това й попречил нейният мъж, който настоявал да бъде осиновена някоя от неговите „сестри” от Бялото братство.
По-нататък защитникът Константинов намира, че лекарската експертиза е непълна, и че теслата в процеса играе голяма роля, затова настоява да се установи с какво оръжие са били нанесени ударите на Гела Лулчева. Смята, че трябва да се направи нова експертиза на трупа, като се изрови.
Към исканията на защитника Константинов се присъединява и г-н Хр. Стратев.
НА ИСКАНИЯТА НА ЗАЩИТАТА СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯ
гражданският ищец г-н д-р Дюкмеджиев, що се отнася до провеждането на нова експертиза и изравянето на трупа.
Гражданският ищец Чичовски иска да бъде допусната като контра-свидетел, по въпроса за отношенията между съпрузите Лулчеви, Елена Шопова.
Господин Вл. Тумпаров намира, че може да се изпрати теслата за допълнително химическо изследване, за да се установи има ли по нея кръв.
Прокурорът г-н Хр, Стомоняков също се противопоставя на искането на защитниците за произвеждане нова експертиза и изравянето трупа на Ангелина Лулчева.
(стр. 3)
Съдебното дирене по убийството на дъновистката Лулчева
(продължение от стр. 1)
1. Експертът г-н д-р Марков депозира пред съда капака на черепа, върху който ясно личат следите от ударите, които са причинили смъртта.
Съдът се оттегли на съвещание и след половин час държа постановление, с което приема да бъдат допуснати всички искани от свидетелите доказателства, с изключение на искането за провеждане на нова експертиза върху трупа на Ангелина Лулчева.
Възприема се да бъдат изслушани съвместно с г-н д-р Марков и експерите г-н проф. Тодоров и г-н д-р Геков.
Приема се да се извърши нова химическа експертиза на теслата от г-н инж. д-р Ненов.
По искането на прокурора се допусна и свидетелят Чохаджиев, който вечерта на убийството видял от дома на Ангелина Лулчева да излиза една пълна жена (Стойка Тимева).
Прочете се обвинителният акт, съдържанието на който ние предадохме навремето.
РАЗПИТЪТ НА МАЛИНА ТИМЕВА
В залата остава само Малина Тимева. Председателят г-н Ил. Чайлев се обръща към нея с въпрос:
- Вие чухте в какво се обвинявате. Признавате ли се за виновна?
- Не, не се признавам.
Малина Тимева започна показанията си със запознанството си със семейство Лулчеви. Със своя любовник тя отишла да им гледа Любомир Лулчев и оттогава се запознала и с г-жа Лулчева и й станала неразделна приятелка. Последната често пъти й разказвала за лошия си живот със своя съпруг; оплаквала се още, че той имал любовница, някоя си Елена*, с която били почти неразделни, и че била останала съвършено сама. С „мадам” Гела, както обикновено я наричала Тимева, често ходели на „изгрев” в лагера на дъновистите.
- Лулчев не обичаше жена си, защото била крайно сребролюбива и с еснафски разбирания. Чувствуваше се голяма омраза, която той хранеше към Гела, и същевременно доброто му разположение към Елена, която често милваше и целуваше.
Председателят: Кажете ни нещо сега за
ВАШИТЕ ПРИЗНАНИЯ.
- На другия ден след убийството ме повикаха в Дирекцията на полицията и ми поискаха да напиша какво знам за отношенията между убитата и нейния мъж. Написах показанията си и ме освободиха. Бях много разтревожена и още под впечатлението на това, което видях в неделя сутринта в дома на Гела. Като се върнах и казах, че и на другия ден ще бъда на следствие в Дирекцията, майка ми съобщи, че е получено съобщение да отида при следователя в Дирекцията на полицията. Сигурна бях, че ме викат относно пръстена, който ми откраднаха в банята, заедно с чантата ми, за което бях подала заявление до полицията.
Този пръстен бе един от ония, които получих от г-жа Гела и който исках да продам на златаря Петко Михайлов. Понеже нямало неговия експерт, той ми каза да отида по-късно и аз отидох на баня, по тук златният пръстен с голям диамант бе ми откраднат заедно с чантата.
Аз казах, че пръстенът ми е подарен като годеница. Обискираха всички жени, но той не бе намерен.
На другия ден отидох пак при бижутера П. Михайлов. Той ме успокояваше, че пръстенът ще се намери на всяка цена, и че полицията имала възможност да направи това.
Ето защо, като се върнах от първия ми разпит в Дирекцията на полицията и ми казаха, че имам съобщение пак да се явя там, аз си казах на ума:
- Сигурно е за пръстена.
На другия ден отидох в Дирекцията. Поискаха ми обаче да допълня показанията си за живота между г-н и г-жа Лулчеви, как съм влязла вкъщи на 18 май и как съм намерила трупа на г-жа Лулчева.
При мен дойде инспекторът Коларов и един друг, черен полицай. Към 2 ч привърших показанията си и отидохме с Коларов, Ленков и други в дома на Лулчева. Върнахме се към 6 ч пак в Дирекцията на полицията.
Извикаха ме тогава в стаята на следователя Малинков. По едно време дадоха бележка да ме заведат в арестантската стая. Обърках се и останах изненадана и ужасена.
В ареста аз прекарах една ужасна нощ. През всичкото време стаята се прекосяваше от едни ужасно големи плъхове. Не мигнах цялата нощ.
На другия ден ме извикаха пак на следствие. В стаята имаше много мъже. Всички бяха вперили погледите си в мен, и когато поисках да седна, някой ми извика с груб и висок глас:
- Няма да сядате! Кой Ви разреши?...
Казаха на доктора да види пулса ми. Той хвана ръката ми и извика:
- 120... 180!
Някой ме удари по лицето и извика:
- Магарице, ще говориш ли?
Лицето ми пламна, А някой хвана косата ми и разтърси главата ми, В същия дух Тимева разказва как била тормозена, за да даде показанията си. Следователят бил й казал да пише каквото й дойде на ума, и тя писала.
- Помня, - казва по-нататьк тя - че ми дадоха кисело мляко, но не ядох. Какво е станало с мен - не знам, но по-късно знам, че се намерих в болницата. Като се събудих, гледам на решетката една жена като маймуна. Пипнах главата си и видях, че нямам коса - косата ми е била отрязана. Струваше ми се, че съм спала много. Питах дошлите при мене жени косата ми да не се е вплела из дрехите ми и не знаех къде точно се намирам. После ми казаха, че съм в психиатрическото отделение на Александровската болница. Казаха ми също, че косата ми била отрязана и действително, аз я намерих увита в дрехите ми.
НА 31 МАЙ ДОЙДЕ ПРИ МЕН Г-Н КОСТОЙЧИНОВ.
Той бе любезен и после каза, че иска да говори с мен насаме. Влезнахме в стаята на мъжкото отделение и той ми каза:
- Вие как се чувствувате, Малина?
- Горе-долу, както съм била, сега съм много по-добре - казах му аз.
- Госпожице, аз Ви моля да си кажете каквото е било - добави след това г-н Костойчинов. - Всички улики и данни са против Вас. Даже Вашата майка си призна всичко.
Аз кипнах:
- В Дирекцията на полицията ми казаха, че имало „аз знам всичко”. Това не е вече Дирекцията на полицията.
Говорихме около 1 час. В заключение г-н Костойчинов ми каза:
- Вие ще си помислите. Гледайте да не спите...
- И без това не мога да спя - казах аз. - Тук ми дават лекарства, за да спя... На бесилката да ме турите - това е истината. Нямам нищо общо с убийството на г-жа Лулчева.
НА ДРУГИЯ ДЕН ДОЙДОХА ПРИ МЕН АГЕНТИ
и ми казаха, че ще ме водят при следователя в Окръжния съд. Вместо това отидохме в Дирекцията на полицията. Какво е станало по-нататък с мен - не помня. Знам само, че мостът на реката и движещите се по улицата файтони като че се качваха нагоре, идваха до очите ми и след това пак се отдалечаваха и пак идваха близо до самите ми очи.
След това помня, че ходихме на сватба, аз и г-н.Костойчинов, на някаква селска сватба...
Малина Тимева иска да каже, че когато е била на разпит при съдията-следовател, не била в пълно съзнание. Цигарата на съдията ту се приближавала, както по-рано файтоните и моста в Дирекцията на полицията, към нейните очи, като че ли ще я изгори, ту се отдалечавала от нея. Помнела само, че седяла на някаква черна кушетка и нищо повече.
- Следователят г-н Костойчинов не Ви ли пита какво знаете?
- Напротив, каза ми, че ще идем на сватба... И цигарата му ту се приближаваше към мен, ту се отдалечаваше...
- Сега, като Ви питаме, не се ли случва същото с Вас? (Смях всред публиката).
- Не.
По-нататък тя разправя, че Гела искала да я осинови, и че сама тя й дала ценностите, които продала с нейно знание, за да си купи пиано.
- Кога ви даде Гела ценностите?
- Около 2 седмици преди убийството й. Тя сама ми ги даде в стаята у дома й. В съботата, преди да ми ги даде, ние ходихме на тавана при касетката, но тогава тя не я отвори.
- Какви скъпоценности Ви даде?
- Една гривна, едни обици и едно колие. След това ми даде и един счупен часовник златен и едни счупени обици. Каза ми, че имала и други.
- Кога се загуби ключът на касетката?
- В събота преди убийството го потърсила, за да вземе от касетката един долар, който й оставила на съхранение нейна братовчедка.
- Съобщихте ли на майка Ви за подарените Ви скъпоценности?
- Не, не си спомням да съм казала на майка ми. Изобщо,
КАКВОТО ИМАШЕ МЕЖДУ МЕН И ГЕЛА, АЗ НЕ КАЗВАХ НА МАЙКА МИ.
Може да съм й казала, че ключът на Гела се е загубил, но не си спомням.
- Кога ходихте да купувате пианото?
- Около 2 седмици преди убийството. След като ми даде скъпоценностите, на другия ден ги продадохме, за да купим пианото.
- След колко дена съобщихте на майка си за скъпоценностите?
- Мисля, на другия ден, след като ги получих. Казах й, че съм ги намерила.
- Стана ли дума да кажете на майка Ви, че ще си купите пиано?
- Гела й беше казала, но аз й казах, че ще си купя, след като се хвана на работа, за да мога да го изплащам.
- Тази тесла знаете ли чия е и каква е?
- Когато дойдоха полицаите на третия ден да правят обиск, те взеха от един бакър едно шише вода и теслата, закачена в избата.
- Когато вечерта в събота стана убийството, Вие бяхте заедно с Гела, нали? Стана ли тогава дума за ключето и ходихте ли да го търсите?
- След като се навечеряхме с Гела и почти привършихме, дойде майка ми да ме вземе. Стана дума за ключето, но не сме ходили в стаята да го търсим.
ПО-НАТАТЪК ТЯ РАЗКАЗВА
как а неделя сутринта отишла в дома на Гела и намерила трупа в стаята, как извикала д-р Георгиев и т. н.
ГЕЛА СЕ СЪМНЯВАЛА,
че кражбата може да е извършена от една приятелка на нейния мъж на име Невена и от нейния брат, или че ги е взел мъжът й и ги е взел в общата каса на дъновистите.
Прокурорът г-н Стомоняков намира, че в показанията на Малина Тимева има много големи противоречия. По негово искане се
ПРОЧЕТОХА ПОКАЗАНИЯТА НА ПОДСЪДИМАТА ПРЕД СЪДИЯТА-СЛЕДОВАТЕЛ
г-н Костойчинов и пред полицията.
В тях Малина Тимева прави пълни самопризнания за начина, по кой е откраднала скъпоценностите на Ангелина Лулчева и как след това, за да заличи следите на кражбата, понеже се убедила, че по никакъв начин Гела няма да й прости, ако узнае, че тя е обрала касата й, решила да я убие. Планът за убийството доверила на майка си.
- Казали ли сте на майка си? - пита председателят.
- Нищо подобно, г-н председателю. Оставам изненадана, като слушам какво четете -
отговаря твърдо Малина Тимева.
По-нататък в показанията си пред следователя тя описва подробно как е било извършено от нея и майка й убийството и какво са направили, за да заличат следите и да избегнат отговорностите.
Както показанията си пред следователя, така и показанията пред полицията подсъдимата отрича напълно, с изключение на показанията, които дала първия ден в полицията относно семейния живот на Гела и мъжа й Любомир.
Предиобедното заседание се приключи а 1 часа след пладне. Разпитът на Малина продължи и следобед още десетина минути, след което
БЕ РАЗПИТАНА НЕЙНАТА МАЙКА СТОЙКА ТИМЕВА.
И тя не се признава за виновна.
Отначало разправя как са ходили при златаря Петко Михайлов, за да продават скъпоценностите.
- Казахте ли за всичко това на Вашия мъж?
Това обстоятелство принуди властите да повикат пожарната команда, която с няколко ловки преминавания край самите тротоари успя да разпръсне любопитните.
* Елена е Елена Андреева. Виж. „Изгревът”, том IX, стр. 576 ÷ 668 (бел, на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев).
