Ако се отиде към северната страна и се погледне надолу, то се открива отвесна скала висока няколко стотин метра. Долу се вижда „Езерото на Съзерцанието". То е дълбока стръмна долина, където слънцето изгрява късно и залязва рано. „Езерото на Съзерцанието" е странно, загадъчно и мълчаливо езеро. Тука има едно присъствие на същества, които са сериозни, задълбочени и подхранват идеи, които хората още не познават. То е самотно езеро, рядко се посещава и е мъчно достъпно. В долината живеят мечки и тя се нарича Мечата долина. Тук виждахме как ходят глигани на стада. Клековете долу са толкова непроходими, че човек не може да премине през тях. Езерото е привлекателно. То привлича човека със скрития живот около него. Огрява се малко от слънцето, защото е в дълбока долина, оградена с отвесни скали, високи върхове. Но когато слънцето грейне тука водите дават чудесни отблясъци каквито другите езера не дават. „Това езеро е езеро на съзерцание". Това бяха думи на Учителя. А ние години наред като летувахме тук с Мария Тодорова на палатки се убедихме какво значи да живееш до върха и над „Езерото на Съзерцанието". А на вас препоръчваме да опитате, да си опънете палатките тук и да преживеете същото.
А сега ще ви разкажа историята за падналия титан и като я научите идвайте тук на „Салоните". Има какво да видите и има за какво да размишлявате.
