НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 ) ТОМ 1
Алтернативен линк

"Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя"


Тези мои думи и бележки, които аз диктувам и изказвам пред лицето на Учителя, когото уважавам и боготворя над всичко в света - не считам за нужно да ги доказвам по човешки. А и да считам, те не могат да се докажат. Те могат да се проверят само от онези, които са били в Школата на Духа. Защото те се проверяват чрез Духа и посредством Духа. Защото това са опитности на ученика, независимо този ученик какво име носи и с каква плътска дреха е облечен. Но това са опитности живи и строго индивидуални - само за него, само за онзи исторически период на неговото физическо прераждане и идването му в българския народ.

Много е трудно да се улучи времето и целта на приземяване в българския народ, и то по времето, когато Учителят говори в Школата. Да, това е много трудно за една човешка душа - да се приземи тук, в България. Много е по-лесно от 10 000 метра да скочиш с парашут от самолет и да се приземиш в центъра на кръга, и то точно в точката, отколкото да кръжиш в пространството като дух и да чакаш момента да те пуснат с парашут, да си намериш родители, за да ти дадат човешка плът да се родиш, да минеш през детството, юношеството и накрая на намериш Учителя. А ако не Го намериш? А ако вместо да се родиш .в България, вятърът те отвее и ти се родиш в някоя съседна страна? Ами знаете ли, колко много бяха попаднали на погрешно място от онези, които трябваше да се родят в България, но се оказаха в съседните нам страни? И през време на Школата те започнаха да идват - от Румъния, Сърбия, Гърция, Турция. И когато попитахме Учителя защо става така, Той отговори, че много рано им се е отворил парашута, вятърът ги отвял встрани и са се родили на друго място. А ако намериш България и се родиш, но не дойдеш в Школата, за която си слязъл на земята? А ако дойдеш и след това се отклониш от Школата? А ако намериш Школата, не се отклониш, но не издържиш? А ако дойдеш и напуснеш, и не си бил верен докрай? Тогава какво? Тогава от тебе става едно голямо нищо. Става нищо и половина. Защото нищото не е точка, то е нещо, което е непроявено. А половината от нищото е онзи идеал, който е писала твоята душа горе в пространството, преди да се въплъти в плът и кръв и който остава тук неосъществен. Та това е едно голямо нищо и половина. Е, може и по друг начин да се изрази, но аз го изказвам така с моите изразни средства.

Да тръгнеш по пътя на ученика в търсене на Духа на песните на Учителя - това е един голям идеал на човешката душа и голяма задача за всеки музикант. За да се добереш до Духа на песните, трябва твоята човешка душа да направи общение с Духа на Учителя, чрез който са се излели тези песни. Затова през времето на Школата Той ни запозна с основните положения от Духовния свят, нужни да се изработи един правилен духовен мироглед. Който не е минал подготовката на Школата на Учителя, и голям музикант да е, мъчно може да разбере песните Му. Такива опитности сме имали много. Почти няма голям музикант по онова време в София, който да не е влизал в контакт с Учителя по различни поводи и по различни начини. Контактите можеха да се изразят по наивен човешки начин, незабелязани за другите, но това бяха контакти.

Всички без изключение получаваха от Учителя по нещо в своето музикално поприще и след това осъзнаваха явно Неговото присъствие и намеса. Но за някои от тях това бе импулс временен в техния живот. Други оценяваха този импулс и вътрешно благоговееха към Него. Трети не смееха официално да Го признаят, страхувайки се от официалното обществено мнение, което бе отрицателно настроено срещу Учителя и то главно подклаждано от свещениците и от други сили, които воюваха срещу Учителя. Но всички без изключение се стараеха, когато бяха насаме между нас и последователите на Учителя, да засвидетелствуват уважението си към Него. То не беше привидно, а непосредствена искреност на тяхното духовно начало, на тяхното същество. Някои от тях се усещаха задължени да се отблагодарят на Учителя по различен начин. Някои успяваха, други ги отклоняваха житейските грижи и несгоди или други неща в живота им. Но забележете, всички без изключение много трудно разбираха песните на Учителя. Някои от тях, когато присъствуваха, докато пеехме песните на Учителя в салона на "Изгрева", имаха възможността да усетят въздействието на песните Му.

И понеже те бяха музиканти, усещаха и бяха свидетели и съпричастници на това духовно изявление на песните Му, които отваряха човешките души и ги подготвяха да направят общение с Божествения Дух. Това общение понякога траеше миг за някого, но това му беше достатъчно да го помни цял живот. Но когато тези градски музиканти си отиваха у дома и когато сядаха зад пианото или хващаха цигулката, то не се получаваше нищо от тяхното изпълнение. А те бяха школувани музиканти и изпълняваха безупречно написаното на нотния лист, но стигаха дотук. Не можеха да прескочат бариерата на петолинието и да влезнат в Духа на песните. Тогава тези градски музиканти виждаха, че това са обикновени неща и то толкова обикновени, че не си заслужава да се прави опит. А когато решаваха да направят опит - те го правеха и искаха да се доближат до онова звучене на песента в присъствието на Учителя и в салона, където и те са били. Но не се получаваше, защото Духът на песните бе на друго място и те не познаваха онзи вътрешен ключ сол, с който да отключат и да потече от нотите Духът на песните на Учителя. Този ключ бе ключът на ученичеството! А ученичеството бе цяло посвещение. Ученичеството не беше само жертва, не беше само саможертва, то не беше само посвещение, а беше нещо повече от всичко това. Защото посвещение има само тогава, когато те осени Божественият Дух и дойдеш в досег с Него. А тук трябваше, освен посвещението, и нещо по-голямо. Това бе служението.

Да служиш на Божествения Дух - ето това бе ключът сол на вътрешния ключ сол, който можеше да отвори у музиканта онази врата, през която се влиза в света на песните на Учителя. Ех, колко пъти сме търсили този ключ у себе си, колко пъти сме го губили с годините и не сме могли да го намерим. Намерим го и после по невнимание отново го загубим или сложим някъде и забравим къде сме го сложили. После се лутаме по загубения ключ. И не можем да влезем вътре в себе си и да отворим заключената врата. Така е у човека - запилее се, отклони се и после се чуди, че е пресъхнал у него изворът на вдъхновението. Вдъхновението е състояние на Божествения Дух в съзвучие с Божествената Душа. Върхът на вдъхновението и неговият апогей е тогава, когато Божественият Дух и Божествената Душа правят общение с Бога. Да открие, да се добере до вдъхновението, което идва чрез песните на Учителя - беше цяло посвещение за ученика. Това вдъхновение е само за ученика на Школата на Учителя. Друг, и да иска, не може да се добере до него, до това Божествено вдъхновение, слизащо чрез песните на Учителя. Защото само човешката душа може да направи общение с Божествения Дух и само човешкият дух може да направи общение с Божествената Душа. Това може да стане само чрез Словото на Учителя и чрез неговата музика. Амин!

Разбрахте ли сега защо градските музиканти не могат да възприемат музиката на Учителя? Много просто. Тя е заключена за тях. И затова не бива и не може да се търси от тях признание за музиката на Учителя. За тях тя е елементарна, наивна и упражнение за начинаещи ученици по цигулка.

Затова ние прескочихме своето разочарование от градските музиканти, че не признаваха музиката на Учителя. От друга страна, ние престанахме да доказваме пред другите музиканти същността на музиката Му. Беше излишно. Защо? Музиката на Учителя и песните Му са за Неговата Школа. А когато вие се доберете до Духа на песента на Учителя и я изсвирите или изпеете на останалите музиканти и слушатели, тогава някои от тези музиканти чрез своята душа ще направят контакт с Духа на песента, изразяващ се в миг от Вечността. Тогава този Дух на песента ще влезне в него и ще го преобрази. И това е достатъчно за него. А това не е малко.

Затова в бъдеще, стремете се към този метод на поднасяне песните на Учителя. Докато не влезнеш чрез песните на Учителя в едно възвишено състояние на духа си, където твоята душа се е сляла с Духа на песента, ти не можеш да предадеш чрез твоето изпълнение частица от този Божествен миг на останалите. Само когато си в това състояние и можеш да го предадеш на останалите твои слушатели, това означава съзвучие на човешките души чрез музиката на Учителя в Духа на Неговите песни, които са творческа изява на Божествения Дух и на Бога. Амин!

Сега ще ви дам един пример, който преди това го разказах, но сега ще го разгледам по друг начин, за да се убедите, че песните на Учителя са неразривно свързани с Неговото Учение.

По онова време приятелите бяха дали песента "В начало бе Словото" на българския музикант и композитор Добри Христов, за да я хармонизира. И той я направи. Тогава той бе изявен композитор на песни, на хорови песни, които се пееха от хора при храм-паметник "Александър Невски". Изобщо, той бе светило в онова време, както и по-късно неговото музикално творчество е от висотата на един добър, талантлив музикант, а в българското хорово наследство той е класик. Та той направи хармонизацията на песента. Имахме хор, който я разучи на четири гласа и я изпя с вдъхновение и достойнство, като всички изпълнители очакваха похвалата на Учителя. Но какво бе учудването на всички ни и какво бе разочарованието на всички хористи, когато от Учителя - от Неговите уста чуха неодобрението Му за хармонизацията. Тогава те чуха Неговия упрек. Учителят направи строгa забележка, да не се дават повече песни да ги хармонизират други музиканти, които не познават духа на песните, не познават Словото и Учението Му.

Тогава разбрахме, че не е достатъчно да си отличен музикант - дали си изпълнител на музикален инструмент или си певец - това е само външната страна на нещата. Това е само подготовката, това е техническата страна - да бъдеш добър техник и професионалист, както сега се казва, а тогава казвахме "добър техник". Тогава разбрахме какво значение има безупречно да владееш инструмента или гласа си или безупречно да владееш законите на хармонията и то на онази, на официалната музикална школовка. Тогава разбрахме, че всяка песен има свой дух, своя вътрешна нагласа, свое вътрешно състояние и свое специално изпълнение. Или, по-точно казано, че в песните на Учителя е важно да намериш и да се добереш до Духа на песента, изявила се по време и пространство в един определен миг. Това е Духът на Словото на Учителя, излял се непосредствено като мелодия чрез песен. Това е един вътрешен отпечатък, а нотният запис е една поредица от букви, срички, думи и изречения. Но мисълта на едно изречение и вътрешното съдържание на една мелодия са съвсем различни неща. И трябва да ги различаваме тези неща. За да различиш нещо, трябва да имаш познания и знания. Знанието го придобивахме в Школата на Учителя. Там слушахме песните Му, там слушахме беседите, там вървяхме от клас в клас цели двадесет и две години. Дали бяхме успели или не, това бе наш личен въпрос, но другото, важното е, че песните на Учителя са свързани с цялата Негова Школа от двадесет и две години и с Неговото Учение. И онзи, който не познава Учението на Учителя, който не познава и не признава Словото Му, че е Слово на Бога, колкото и добър музикант да бъде, неговата врата за песните на Учителя ще бъде затворена. Може да бъде прочут музикант и всички врати на концертните зали в света да бъдат отворени за него, да получава награда след награда, но за песните на Учителя той ще бъде невежа. И песните на Учителя за него ще бъдат една безсмислица. Той ще бъде невежа за песните на Учителя дотогава, докато не намери онзи вътрешен ключ за песните на Учителя, да отключи вратата и да влезне в света на музиката Му.

Този ключ е Словото на Учителя. И не само Словото като Слово, а Неговото Учение да се познава. Едно нещо се опознава не само, когато се чете и си съгласен с него, но когато го усвоиш. И не само го усвоиш, но и приложиш. А след като го приложиш - да го съхраниш в себе си и да бъде твой вътрешен живот. И накрая да се посветиш в служенето на това Слово - а дали чрез Слово, чрез музика или чрез делата на твоя собствен живот - това е част от хармонията, която излиза от музиката на Учителя. Това е цената на разнообразието и многообразието на човешките души, посветили се да служат на Словото на Учителя. Но главното в случая е, че този Божествен ключ е недостъпен дотогава, докато не преминеш през всички етапи, през които е минала песента на Учителя през времето на Школата от двадесет и две години. Това означава целенасочено и системно проучване на Словото на Учителя през различните години, когато Словото се е изливало чрез Него и когато песните са се втичали в Него и са давани чрез Него. Защото има връзка между времето, когато е изречено от Учителя това Слово и когато една песен е изпявана чрез Него. Това е времето, когато Словото на Бога се изявява чрез думи и когато Словото на Бога се изразява чрез мелодия и песен. Този миг е един и същ. Там се намира фокусът на слизането на Словото на Бога и обличането Му в песните на Учителя. Ето, това е един метод, който вие трябва да използувате.

Ще ви дам един пример. Сега можете ли вие да изпеете правилно песента "Фир-Фюр-Фен", като гледате нотния запис? Да приемем, че вие сте добър музикант и добър певец. Аз ви питам, как ще я изпеете, когато не познавате Духа на времето и онзи миг, когато Духът се е излял в Слово и чрез това Слово е дадена мелодията на песента? Затова вие ще намерите книгата "Беседи, обяснения и упътвания" на Учителя от събора през 1922 година в Търново. Ще прочетете тази беседа, ще прочетете някои спомени и опитности на приятелите от този събор. Тогава ще видите, че това бе годината на най-голямата атака срещу Учителя от страна на църквата и обществото. Тогава бяха призовани силите Господни: и буря от дъжд, гръмотевици се изсипаха над Търново и попречиха на владиците да направят диспут и да предизвикат обществото да поиска намесата на властта, за да се спре събора. Прочетете тази книга. Ще видите, че врагът бе и в нашите среди, като беше намерил свои служители и проводници - те пречеха и отклоняваха приятелите отвътре. А целта им беше дa се възпре да се отвори Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Тази Школа се отваряше за пръв път на земята и в цялата Вселена. За пръв път се отваряше Божествена Школа за человеците на земята, за Духовния свят и за Божествения свят. Защото тук бе слязъл Всемировият Учител -Беинса Дуно.

И тогава Учителят даде песента "Фир-Фюр-Фен" и даде превода на думите, които са формули на Бялото Братство: "Без страх и без тъмнина в Любовта безгранична".

Затова, след като влезнете в Духа на времето на епохата, на събитията и чрез Словото на Учителя влезнете в досег и общение с това Слово и ако сте готов и добре подготвен музикант и певец, можете да направите общение с тази песен. Тогава ще видите величието й. Ще почувствувате бойния дух на тази песен, която отвори Школата и откри пътя на човечеството за Школата на Великия Учител.

Сега разбрахте ли какво значи да се добереш до Духа на Словото и до Духа на песните на Учителя? Ако сте разбрали - добре. Ако не сте - вие сте пропуснали времето, когато Великият Учител се прояви чрез Словото и чрез Духа на Песните Си.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder