30. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 7, 21.V.1931 г.)
(В. „Ратник на свободата”, бр. 7, 21.V.1931 г., София, стр. 2)
„Хората на новия живот трябва да бъдат безстрашни, но
разумни! Всичко възвишено и красиво в живота се постига. Но
кога? Когато се живее един разумен живот.”
Драги братя,
Отдавна вървите по стръмния път на живота. От хиляди години се носите вие като сенки: ту се приближавате при планините, надничате над морета, газите реки от вода, понякога и от кръв; побеждавате или победени, винаги верни в душата си на мисълта: гдето е текло вода - пак ще тече!
И ще тече, защото извор има. И този извор ще върви ден и нощ, на ручей ще да стане, път ще си направи до самото синьо голямо море. И там много кораби ще люлее на своите ръце, както майките люлеят своите деца.
И много видни хора и много безстрашни сърца ще потръпнат от песента на неговите вълни.
На Живота майстори сте вие - на новия живот! Бурята ще събори старите сухи дървета;
старите изгнили сгради! А вие готови да сте, новото да градите.
Иде то! И всяко изворче малка песен е, малка дума на тази песен, на вечната песен: Не гинат народи, които имат идеали!
Затова крепете своите идеали! И знайте: силата на днешния ден не е утрешният! Но има сила, която е силна през всичките времена - нея търсете!
И помнете: онзи, който туря вериги на един человек или на един народ, трябва винаги да знае, че заедно с това подготвя едно бъдещо тържество: момента, когато в името на справедливостта тия вериги ще бъдат свалени!
Защото дните се менят, и времето тече. И тия, които пият в кръчмата на живота, пили са вече твърде много.
И не е вече въпросът за пиенето, а за плащането... защото всичко е писано в сметката на кръчмаря - а това е страшно!
Но още по-лошо има - то е да чакаш това страшно всеки ден...
Ако и вие не внесете мир и обич в живота - и вие сте като другите. И ако вие желаете богатствата на богатите - тия, които ги имат, ще бъдат ваши господари. И вие, които би ги имали утре, ще бъдете като тия, които днес проклинате!
Обич имайте помежду си. Тя ще ви помогне с общи усилия да преминете всички препятствия на сегашния живот, защото всичко ни е дал Бог, а ни трябва само едно още, което е наша работа: да турим ред между нас си самите.
Този ред иде вече - Новото го носи! Пуснете обичта в душата си, и всичките мъчнотии ще се стопят.
С братски поздрав:
Любомир
