27. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (г. III, бр. 6, 22.ІV.1931 г.)
(В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 6, 22.ІV.1931 г., София, стр. 2)
„Любовта към Бога разрешава всички въпроси!”
Драги братя,
Сейте!
Пролетта дойде вече.
Излезте по нивите, които ви чакат, и сейте!
Сейте семето на правдата, на обичта, на Братството, на Истината, на Свободата!
Доброто сейте!
Сейте - и не мислете - всяко дело има своя плод; доброто дело - добър плод и злото - лош - сятото ще пожънете!
Каквото е било, няма да бъде - по-добро ще дойде, защото Новото иде, а новото е винаги по- добро от старото - инак няма защо да иде: или е добро, или е за добро, а повторенията на старото носят страданията.
А Новото е като млад момък пред старец - зъби се старецът само, а момъкът ще извие с кръшно хоро, ще почисти двори и яхъри, ще разоре ниви, пожене ливади!
Работете - и за Бога мислете - защото там е само силата на Разумния, знанието на Мъдрия, Истината на свободния.
Онзи, който мисли за Бога, обича всички, защото казано е, че Бог е Любов. А за каквото мислиш - такъв и ставаш; каквото цениш - при него отиваш; каквото обичаш - за него слагаш живота си!
Живот за всички. Добро за всички, обич за всички, Светлина за всички, Свобода за всички - това желай от душа- и сей семето!
Нека не спират ръцете и не млъкват устата, докато има около ви покрусени души и наведени чела!
Като земя, изжадила се сред лято, ви чакат сърцата.
- Заситете ги с водата на Любовта!
Като измъчена в тъмна нощ птица-бродница, търсеща подслон - така умовете на хиляди ви търсят вече.
Занесете им светлина на Мъдростта!
Като роби с тежки вериги по телата, немощни от терзания и страшна мъка в душите, ви призовават вашите братя от всички страни на света.
- Занесете им силата на Истината, която всичко освобождава.
- Сейте!
Пролетта дойде. Слънцето, топлото пролетно слънце е изгряло вече!
Душите са жедни. Нивите ви чакат.
Сейте!
С братски поздрав:
Любомир
Април 1931 г.
