Този връх се извисяваше над нас, когато бивахме долу при езерата или играехме Паневритмия горе в подножието му. Учителят поясни, че не трябва да се казва вече „Харамия". На този връх на времето е била наблюдателница на харамиите, които са причаквали търговците на едър рогат добитък, които са се спускали от платото на връх „Дамга" през есента. Там е бил пазара на добитък и е ставало заплащането с злато. Търговците са получавали добитъка и с горещо желязо са слагали дамга върху хълбока на животното, като този знак показва, че животното е закупено и е на търговеца. Всеки търговец има своя дамга, т. е. свой знак. Едните са слизали с добитъка, а другите с парите. Тук при слизането харамиите са нападали, търговците с злато и са ги обирали. Това не е притча, а е истина. Затова Учителят след като изнесе толкова много беседи на 7-те езера и където се игра толкова много Паневритмия, промени състоянието на този връх и го нарече „Харно ми е". Учителят не разрешаваше да се качват приятелите на него. Беше разрешил само на един брат, който всяка вечер се качваше горе на върха, палеше огън и след изгас-ването му слизаше долу. Тази задача му бе поставена от Учителя. Вероятно това имаше някакъв тайнствен смисъл, за който ние можехме само да предполагаме. Може би с този огън се извикваха душите на всички убити, както и на убийците и Учителят след това ги освобождаваше. Това бе загадката на тези огньове. След като привърши тази задача, Учителят каза: „Вече този връх ще се казва „Харно ми е", тогава ние разбрахме смисъла на тези огньове, които се палеха всяка вечер.
