12. АКО НИЙ, СЪВРЕМЕННИТЕ ХОРА (бр. 4, 25.І.1930 г.)
(В. „Ратник на свободата”, бр. 4, 25.І.1930 г., София, стр. 1)
„Ако ний, съвременните хора, не можем да умрем от
глад за правдата, а продължаваме да живеем в неправдата,
где е човешкото, где е характерът?”
В съвременното человечество навсякъде има стремеж да се използуват един-други. Това го има и в животните. От сегашния живот се изискват неща, които изглежда не могат да се постигнат със старите знания, пътища и методи, философи, доктори, князе, царе, министри, обществени водители, днес всички сочат пътища; сочат също както стария крив рак, който се сърди на младия, че ходел тъй чудновато - с опашката напред, вместо с главата...
- Че и ти тъй ходиш - отговорил младият учудено...
И докато кривото в човека не се оправи, каквото и да стори човек, каквато и длъжност да заема, това криво все ще се проявява.
Винаги трябва да се помни, че богатият е кандидат за сиромашията, а сиромахът - за богатството. Добрият е кандидат за греха, а грешният - кандидат за доброто.
Всички мислят, че животът ще се оправи, като се примирим, но това е погрешна мисъл - след всяко примирие досега е идвала и войната. Светът по механически начин няма да се оправи. Помощта на човека по механичен начин няма да дойде. Богатият човек, когато не знае какво да прави с парите си, е натоварена камила - кандидат за гробищата.
Человек не е пратен на земята да яде и да пие. И богатството, и сиромашията не са идеали в живота, те са само средства - зад тях има нещо друго: те са само резултати.
И доброто, и грешките, които правим, това са само изпитни за нас.
Днес хората искат да станат богати, да не работят; а сиромасите работят - за да забогатеят.
Някои мислят, че могат да живеят неправилен живот, в разрез с природата, и да бъдат здрави и добре.
Ако Англия днес е най-силната страна, тя е защото преди всичко нейните хора най-добре разбират природата, всред която живеят, Бог, Който е господар на тая природа. „Законите на Англия са законите на природата” - казват те с гордост.
Многото закони у нас сочат, че много още ни не достига, за да бъдем една уредена държава. Между нас няма обич. И колкото закони да пишем, те никога няма да изпълнят ония междини, които омразата винаги би намерила, за да си послужи с тях и въздигне брат срещу брата.
А там, където има обич, любов между хората, там всичко е в разцвет. Както в едно семейство би трябвало да се пишат стотици закони, за да регулират всекидневната работа, а с обич и без всякакъв закон тя си върви - тъй и в уредената държава с малко закони, приети не от Народното събрание, а от народните сърца, всичко би тръгнало отлично. А те са Христовите правила: „Прави това на другия, което искаш и теб да ти правят”.
Всеки, който го прави, е изпълнител на закона, а който не - престъпник е и като такъв трябва самият той да счита себе си.
За да се свири добре, нужна е добра цигулка, добри струни - и добър майстор.
Ако човек работи разумно със своята воля, ум и сърце, той може да има отлични резултати - и неговият живот да бъде в безкористна помощ на по-слабите. Но нека се помни: Пролетта винаги иде на своето време, но какво може да донесе тя на мързеливеца, ако той нищо не е сял?
