НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

59. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 21, 24.VI.1924 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата” ТОМ 21
Алтернативен линк

59. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 21, 24.VI.1924 г.)


(В. „Ратник на свободата”, бр. 21, 24.VI.1924 г., София, стр. 1)


Някои - а тези някои сега, трябва да признаем, са мнозина - мислят, че смъртта е едно средство за решение на някои въпроси. Мислят също така, че убийството е начин на строение и разрушението е метод на работа, чрез който може да се достигне нещо. Да разрушиш има смисъл само в един случай - ако можеш на място на разрушението да вдигнеш нещо действително по-хубаво, по-ценно, по-красиво, и то не лично за тебе, а за другите.

Но да убиеш някого няма смисъл в никой случай. С убийство не се е разрешил нито един въпрос в света - ето от толкова хиляди години в света хората се убиват един друг! Убитият не може да бъде възкресен, следователно грешката не може да бъде поправена. А кой може да гарантира, че убиецът в момента не се е заблуждавал и че утре няма да мисли другояче? А и този, когото убиват - както у нас се убиват за партии и партизанства, нима той не би могъл след години да мисли като убиеца си, или убиецът - като него самия? Нали ние сме живи хора и в нас стават непрекъснати промени? Кой може да гарантира, че ний най-добре мислим, най-справедливо действаме само днес? Ами някога не беше ли Савел, който гонеше Христа и след някое време умря от ужасна смърт, мъчен именно - за самия Христос?

С убийство не се решава никой въпрос, не се спира никое течение, не се препъва в своето развитие никоя идея, както не се спира никога извор само за това, че чешмата, през която той се е изливал, е била разрушена. Водата, ако това е истински извор, няма да престане от това - тя ще си намери други пътища, друга чучурчета, няколко може би, но ще си тече все същата и ще донесе в света това, за което е дошла. Някога християните ги гониха, някога българските комити ги гонеха и убиваха, днес гонят по същия начин македонците в Македония; тъй се гонят и политическите противници вътре в самата България.

Но това не е правият път. И най-благородната ръка (ако изобщо благородна може да се нарече такава ръка), ако вдигне нож срещу брата си, тя не може да намери никога оправдание. И „най- великата” идея се омърсява, ако за реализирането си търси кръвта на себеподобните си. Великото никога не иде с гърмеж, кръв и насилие - всичко такова „велико” си е отишло и се е забравило, а кроткият Христос царува в човешките истински сърца и служи като фар, към който се стремят милиони същества.

В любовта е великото - всичко останало е заблуда; омразата и смъртта са децата на разрушението и техните следи са сълзите и нещастието - това са кривите пътища, които не носят за никого добро.


С братски поздрав:

Ваш Ратник



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ