57. РЕБУС. ХРОНИКА (бр. 20, 17.VІ.1924 г.)
(В. „Ратник на свободата”, бр. 20, 17.VІ.1924 г., София, стр. 2)
РЕБУС
Извлечение от „Дневник”, брой 4083 от 29 юни 1923 година. Интервюто на генерал Лазаров:
- Аз. Аз бях главатар и душа на съзаклятието, най-напред само с двама приятели, а после се присъединиха само запасните офицери и цивилни. Никога не сме били повече от триста души. Действующите офицери не влизаха в съзаклятието, но ние бяхме убедени, че можем да разчитаме на тяхното съдействие и на това на редовните войски.
Изявление от интервюто на министър Вълков – „Свободна реч”, брой 93 от 9 юни 1924 година: „Често в печата, в някои събрания се изтъква, че при акта на 9 юни 1923 г. армията е била едно оръдие в ръцете на някои партии, съсловия, професори, генерали и пр. Това е една нелепост. Армията до 9 юни се готви и под мое началство действува на тази дата съвършено самостоятелно, не подбуждана от никакви външни влияния и поведе зад себе си и правителство, и запасно войнство, и всичкото патриотично гражданство и селячество. Тя действува в името на своето назначение, за запазване законите и реда в страната, за което е давала клетва.
Актът на 9-й юни м. г. следователно е акт напълно конституционен, понеже армията го извърши по повеленията на законите в страната.”
Редакцията ще даде премия - мястото на тоя, който не казва истината - на всеки читател, който от горните цитати може да разбере и разгадае кой от двамата генерали не казва истината.
ХРОНИКА
Отпразнувайието на 9-ий юни не стана с оня първоначален блясък и трясък, който се проектираше. И много хубаво. Всеки истински българин трябва да скърби, че работите в България стигат дотам, че да се празнува отърваванието на България от българи!... Политическите нрави в нас са загрубели. Самите хора, настървени от войните, изкарват като последен довод на своите схващания юмрука, нагайката, цепеницата, картечницата. Срамно е това. В 20-ия век да се разрешават въпросите по такъв варварски начин.
