54. НАРОДНИ ТЪРЖЕСТВА (бр. 19, 10.VI.1924 г.)
(В. „Ратник на свободата”, бр. 19, 10.VI.1924 г., София, стр. 2)
Празникът на светите братя Кирила и Методий и тази година се отпразнува.
Едно е за забелязване: че като нивга досега някои от министрите са вървели пред „народа” и са предвождали пред двореца да поздравят Н. В. Царя.
Досега подобно нещо не е ставало. Но тази година то стана по две причини: да уверят Царя, че са му признателни и верни негови министри и второ, че народът е с тях.
Нито едното е вярно, нито другото.
Изборите показаха, че народът не е с тях, а софийският „народ”, той и по-шумни овации правеше някога на Стамболова, Радославова, Стамболийски.
Колкото за верността към държавния глава, тя е дотолкова, доколкото той е силен и полезен
тям.
През 1908 година на бившия цар Фердинанд в Търново се пееха хвалебни песни. През 1918
година на цар Фердинанд се поднесе орден I степен с брилянта и диаманти, и адрес от вярната му армия и признателния му народ, и пееха хвапебни песни: Аз знам една лира в Охрида сини... Не се мина една година, същите тези, които му поднесоха ордена и кълняха и биеха в гърди, че са му верни, взеха да го ругаят и се бият в гърди и да се карат дали Ляпчев, Стамболийски, Райко Даскалов, Такев и др. са го изгонили.
Разгърнете вестниците през 1919 година, и ще се уверите в искреността и двуличието на царските чиновници. Каква ирония?
Миналата година някои от днешните сговористи заплашваха царя, че ще обявят република и пр., пр.
Тази година министър Цанков поднесе на Царя два празни балона: 24 май и 9 юний. Какви ли подаръци ще поднесе на Царя догодина министър Цанков, продиктувани от съдбата? Едно е жалко - че партизанщината не остави ни черкова, празници народни, без да ги опартизани и послужи за партизански цели.
Андро
