52. ПРЕДИ И СЕГА (бр. 18, 27.V.1924 г.)
(В. „Ратник на свободата”, бр. 18, 27.V.1924 г., София, стр. 2)
Българският народ е вървял винаги подир онези политически водачи, които са му обещавали най-много и показвали най-красиви програми в опозиция.
Така бе преди, така е и сега.
Но както преди, така и сега, когато опозицията се качи на властниците на мястото и взеха да управляват, свиха се опозиционните знамена и се скриха за по-славни дни, т. е. когато дойдат пак в опозиция.
Да не ни обвиняват в голословие и фразьорство, ние ще изложим фактите, без да имаме право да съдим, а читателите сами да си теглят заключението.
*
Преди опозицията въставаше против насилието над журналистите и правиха запитвания в парламента. Сега същите тези хора на власт днес не само бият журналисти, интернирват, но и вестници спират - все в името на конституцията.
Кога ни говорихте истината? - довчерашни опозиционери - днешни управници?
Преди плачеха, че им рязаха брадите на Долни Дъбник и в цяла Европа проглушиха, че се погази конституцията и че няма свободи.
Сега - същите тези големи защитници на свободата през юни и септември , избиха хиляди български граждани.*
* На 9 юни 1923 г. е превратът, свален и убит е министър-председателят Александър Стамболийски и хиляди земеделци. На 22 ÷ 23 септември 1923 г. са избити хиляди комунисти, след потушаване на Септемврийското въстание, (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)
Кога свикахте Велико Народно събрание, та изменихте конституцията. „Демократически сговор” от 3 май т. г. под заглавие: „На тези, които забравят”, обвиняват предшествениците, че разпилявали големи суми по командировки из чужбина. Тръбяха преди, че българската пара се пръска немилостиво по командировки из чужбина. Сега току-що дойдоха вчерашните защитници на държавната пара, пратиха Калфов, Буров, Ляпчев, Каравелова, Григор Василев и много други в чужбина.
Вий, господа управници, от Марс ли вземате пари - та платихте командировките? Или имате два метра за мерене.
*
Преди плачеха за нас, пострадалите, кога Стамболийски с две тенекии газ разрешаваше инвалидния въпрос. Сега разрушиха онова, що ни направиха „предателите на България”.
Тия предатели между многото грижи имаха и тази, че ни отпуснаха кредит за строеж на жилища.
Сега. Днешните властници ни дума не става да ни дадат останалите кредити, които имаме да взимаме. Няма пари, казват. – А отгде взехте да раздавате милиони на другите, които нявга ви услужваха?
*
Преди. Днешните управници се възмущаваха, че с държавните автомобили се возят министри и пръскат пари български за бензин и пр.
Сега. Тогавашната опозиция днес не само че министрите се возят на автомобили, държавни и специални вагони, но и техните близки, и роднините им на роднините. С автомобили се возят багажи, с файтони носи месо по домовете, а децата им в училищата возят.
Наминете празничен ден край Софийските околности, ще видите къде се возят държавни автомобили, файтони и пр.
Сега кои пари пилеете, г-да управници?
*
Преди. Данъци ще намалявате, евтин живот ще давате, големи заплати на чиновниците.
Сега. Данъци ще се увеличават, животът поскъпнява, чиновници уволняват масово под разни предлози.
Едно изпълниха много точно - че щом откриха парламента, зер всичко бе изпълнено точно, както бяха предначертали в опозиция, животът бе поевтинен, ред и свобода имаше, та щом дойдоха, Закон за защита на държавата гласуваха и си увеличиха дневните от 250 на 400 лева.
Нали това само бе останало неизпълнено в тяхната програма?
Да нареждаме ли още за онова, що се обещаваше преди и това, що се върши сега?
Нека всеки се вгледа наоколо и ще види, че едно се говори в опозиция, друго върши на власт. Трябва веднъж завинаги българският народ да разбере, че не са безпощадните критики, които ще ни управляват, че не са печатаните платформи на разните партии, които ще уредят България, че не са големите обещания, с които разните агитатори, само няколко дни преди изборите, посещават селата и градовете и излагат като на панаир своите големи и празни обещания и за един-два гласа данъци намаляват, училища строят, мостове правят и реки прекарват, и себе си величаят, другите чезнат, без да видят гредата в своето око.
Нека всеки разгледа вестниците на разните партии, кога са били в опозиция, какво са писали и какво вършат на власт, що са писали преди и що вършат сега.
Едно са писали преди, а сега двойно по-лошо вършат от онези дела, що едно време са се възмущавали.
Няма да ни оправят красивите фрази на големите програми. И най-големите програми и фрази бледнеят пред най-малкото извършено дело.
Не вярвайте на онези политически въжеиграчи, които идват няколко дни само преди изборите, колкото само да ви скарат, които се надлъгват помежду си.
Нека ви послужи словото на вещия учител Исус Христос, който без красиви платформи и големи обещания се наложи на целия свят.
Тоя завет ни остави: „По делата ще ги познаете.”
А. Лулчев
