НОВИЯТ „ХРИСТОС” В СОФИЯ
(Новият „Христос” в София. //В. „Седмичен факел”, г. I, бр. 6 (3.ІІІ.1924 г.), стр. 1.)
Дънов
Учение, лъжеучение, шарлатания и престъпление.
Има ли власт в България?
Дъновизмът, теософските събрания, ония на адвентистите и
някаква си свободна църква, строго преценени от религиозно
и обществено гледище, са брожения на смутени съвести, на
разколебани вярващи. Те не са още организации, а само
сбирщина от хора, чиито душевни мирове, вярата им,
съвестта им са разколебани.
(Из статията на Р. Ст. Т., изпратена до редакцията)
В миналия брой изложихме нашите впечатления от първата ни среща с „учителя” Дънов в дома му. За да ги допълним, ний посетихме и една от беседите му в техния – на дъновистите - собствен салон на ул. „Оборище”.
Рано сутринта в неделя се запътваме към салона.
По цялата ул. „Оборище” на групи, на групи се тълпяха хора - повечето жени и млади момичета, - все в същото направление.
Пред дома им, гъмжило от подранили „братя” и „сестри”.
При пристигането си там, всеки страхопочтително питаше:
- Дойде ли Учителят?
Учителят обаче не беше дошел още.
Влизаме в салона, който вече е натъпкан с посетители.
Близо до прозорците, в центъра на салона, е издигната малка естрада, а върху нея - висока масичка и стол за „Него”. Масата е покрита с бели бродирани покривки и отгоре е сложено Евангелието.
Хвърляме поглед върху пъстрото това общество от последователи на „учителя”.
Тук имаше хора от всички слоеве на обществото.
На пръв план ни се хвърли в очи една наша поетеса, жена на бивш министър и другарка на един от нашите най-големи поети, сега покойник.* Млади момичета смирено мъдренно приказват помежду си. А „братята”, в повечето случаи младежи, с дълги коси, правилно отрязани също като на „учителя”, хвърлят сегиз-тогиз милички погледи към „сестрите”, които им отвръщат със същото, зер „основата на живота е любов”...
Часът е 10.
Най-сетне „учителят” влиза. Всички стават на крака. Бавно той поздравява и заема своето място. Погледът му блуждае там нейде в пространството.
Като по даден знак обществото запява.
„Благославяй, душо моя, Господа,
Не забравяй всйте Му милости,
Не забравяй всйте Му благости”...
Песента свършва. Дънов става, а заедно с него - всички и гласно прочитат "Отче наш”.
Всред абсолютна тишина, той отваря евангелието и със слаб, едва чуващ се глас, прочита една глава от него, след свършването на което започва беседата. Тя се състои в тълкуване последния стих от прочетената глава от Евангелието. Когато и това стана, всички изпяха „Бог е любов”... и тихомълком всички излязоха на ул. „Оборище”, откъдето се пръснаха по домовете си.
Това видяхме, това излагаме.
В ДОМА НА ЕДНА ПОСТРАДАЛА
Пожелахме да видим и другата страна на медала. Искахме да узнаем дали зад този хубав параван няма нещо зловредно, нещо пагубно за онова грамадно мнозинство от български граждани, които безрезервно са възприели неговия път, който той - Дънов, е нарекъл „път на истината”.
За тази цел ний посетихме в дома й една от онези негови последователки, които доста осезателно е почувствувала последствията от една сляпа вяра в едно учение и неговия носител, и която вече напълно се е отказала от тях, като крайно зловредни и като такива, които убиват крехките, нежните души на верующите.
ДЕЗЕРТЬОРИТЕ ОТ ЖИВОТА
Госпожицата, която посетихме, е млада, едвам 20-годишна студентка. Една завидна интелигентност, един широк обзор върху нещата, една чиста, ясна и логична мисъл, просто ви изумяват при първата среща с нея и просто недоумявате как е било възможно да се отдаде с такава страст на едно подобно лъжеучение.
- Всички братя и сестри, последователи на Дънова, са безспорно добри хора - започна госпожицата. - Първото зло, което почувствуват тия мили хорица, това е безспорно фактът, че те лека-полека се увличат от беседите на тоя човек и забравят действителния живот, с неговите ежедневни нужди и грижи. С право мога да ги нарека дезертьори от живота, защото голямата част от тях, особено това е пагубно за мъжете, които са зарязали всякаква работа, отдали са се изключително на неговите беседи, сутринни разходки за посрещане слънцето, търсене истината и пр.
Между това пъстро общество, което, трябва да забележа, расте с главоломна сила не само в градовете, но вече заразява и селата, има интелигентни хора, които в своята заблуда са отишли дотам, че едни са зарязали университета си, други - работата си, трети - дълга към семействата си.
Имаше между нас един момък, студент по философия, мисля Михайлов се казваше, който притежаваше един безспорно бистър ум и интелигентност, впоследствие започна да губи разсъдъка си и дойде до положение на пъл но идиотяване. „Учителят” го цери, обаче той си остана в същото положение. Сега им служи като прислужник за най-черна работа: носи им вода в Баучеровия разсадник, копае и служи за гавра на „братята”.
КАК ЛЕКУВА „УЧИТЕЛЯТ”
Първата работа на Дънов, за да овладее напълно жертвите си, е да им предпише един строг постен режим и по този начин отслабването на организма, анемията, предразположението към всички болести е създадено, А неговите чудновати, своеобразни лекувания пращат към психиатрическото отделение. На болните предписва 3, 5, 10-дневен пост, запрещава питателната храна и резултатите са очевидни. Притурете при това и вечните разходки, недоспивания, разслабеният организъм и вечното занимание „да се търси истината” и др. безсмислия, и вий ще си обясните защо в този момент се наброяват десетки жертви, които или са вече напълно разстроени, увредени, или са вече на смъртно легло, какъвто е случаят с един от касиерите на Б. Н. Банка - Соф. клон - умирающ от изтощение.
КОИ СА ЖЕРТВИТЕ
Засега в София има три случая на умствено разстройство, в Пловдив - два случая - ако властите се интересуват, могат да се посочат имена - а какво става в другите градове и че става, това не подлежи на съмнение - пак властта може да узнае това.
ДЪНОВ - ХРИСТОС С 12 АПОСТОЛИ
По всичко изглежда, че Дънов се е обявил за нов Христос, който измежду приближените си имал дванадесет апостоли. Като достоверно ни се съобщи, че тежко болният, а може би и агонизиращ вече касиер на Б.Н.Б. е един от апостолите – Симон - Петър.
Ако е вярно, наистина каква гавра с религията, търпяна в средата на България, под безучастните погледи на духовни и светски власти!
Накрая ще про цитирам е думите на едно духовно лице от гр. Търново, от които проличава как Дънов гледа на брака, на любовта и на христовата църква:
„Да се научат всички, че Сатаната се е преобразил в светъл ангел и е написал новото евангелие „где е истината”, с което учи българския народ да се люби и размножава по пътя на свободната любов и чрез чародейни вселявания.
Да разберат всички, че дяволът се е преобърнал в праведник, за да учи българския народ, че в изпълнението на плътските въжделения се изпълняват законите на божествената правда.
Да разберат всички, че прелюбодеецът се е преобразил на Боголюбец, за да ни учи, че чрез отричането началата на свободния брак се насажда Божията любов в човешките душа и сърце.”
* Това е Мара Белчева. За нея вж. в „Изгревът”, том XVII, стр. 471 ÷ 530. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
