(В. „Ратник на свободата”, бр. 1, 19.І.1924 г., София, стр. 2) „И ако брат ти съгреши - прости му.” Евангелието Известна част от българския народ се намира по тъмници, участъци и изби и се разтака по следователи. С трепет чакат жени и деца съдбата на братя и мъже. Друга част, залутани по чужбина, както в дните, когато в България вилнееха ордите на кърджалиите, се свиват в немотия и проклинат съдбата си. Защо бе това? Защо трябваше брат да убива и преследва брата? Защото носителите на два идеала ли, еднакво скъпи и на едните, и на другите, трябваше грубо да си премерят силите си. Защото десет години водителите на българския народ решаваха, искаха да постигнат всичките си идеали с постоянни войни и народът, без да ще, възприе в душата си метода на кървавата разправия като едничкия, който дава реални резултати. В името на народа се убиваха синовете на народа помежду си, в името на „доброто на държавата” се рушаха къщи, в името на идеала се постъпваше зверски. Прекрасни идеали и погрешни методи - затова и резултатите са тъй плачевни. Но ще кажат, че целта оправдава средствата. - Не! - хиляди пъти не! Средствата са, които определят и оправдават целта. Само с добри средства може да се постигне благородна цел, а дори и лошата цел се облагородява, когато към нея се пристъпва с благородни похвати. Те са именно мярката на благородство и на самата цел. Напразно е наименованието и думите, с които се кичим като крайни цели, ако пътищата към тях минаваха през трупове! Равенство, братство и свобода са отлични пароли, провъзгласени още преди 120 години - и все пак днес смятаме, че това братство има нужда от щикове, това равенство - от стражари, а свободата -от тъмница и окови, за да се манифестират! Не може человек да обича Отечеството си, а да иска смъртта на неговите деца. И ако едни са „заблудени” и „побъркани” да искат пропадането на собственото си отечество, те или трябва да имат за обект стоящи по-високи идеали и да заслужават почит и поклон, или са ненормални болни, имеющи нужда от лекуване хора, но не от мъка и смърт.
В името на това братство, което е свързало българите още от хилядите години, когато те е трябвало да скитат по големите руски равнини, да преминават Дунава, да водят войни с гърци и турци, да робуват и проклинат дните си пред векове и векове - по-умните от народа трябва да проучат събитията, носителите на идеите, условията за появяването на самите тия „негативни” идеи и отстранят причините, ако това е във възможността им, но не чрез насилия, измъчвания и терзания. Насилието е било най-лошото средство от всички възможности, с които е разполагал человечеството. Това ни учат хилядите години на миналото, предмет на историята; това ни говорят делата на вчерашните ни дни. Опомняне ни трябва. Ако сме християни - заповедта Христова е ясна: „Обичайте враговете си!” Ако сме человеци - човещината изисква свобода на идеите; ако сме българи - законът за съхранение [на] племето ни ще осъди всеки, който дига ръка срещу брата си. Днес единият брат решава съдбата на другия. Това решение може да бъде само една пълна амнистия на всички обвинени, без разлика на тяхната „виновност”. Всяко друго решениеще бъде грешно. Едно трябва да се помни - ако тия хора са подведени, измамени и заблудени, поклонници на фантасмагории и утопии - напразно биха ги наказали; а ако има обективни условия, които са ги изкарали на сцената на живота - както изкараха и 9-юнците, - то те въпреки всичко ще вземат нови образи и ще се явят в същите си роли. Ellu
