18. КОЙТО ВЛИЗА
Неделна беседа от Учителя, държана на 8.VІ.1930 г., София - Изгрев. - В: Делата БожииСила и Живот: Неделни беседи, серия XIII, т. III. София, 1940, стр. 330 ÷ 331.
В една легенда за Соломона се разправя, че някога той сгрешил пред Бога, поради което го наказали да живее в ада, докато изправи погрешката си. Като чули, че Соломон пристига в ада, духовете - жители на ада, му устроили тържествено посрещане, с музика и песни, с венци и цветя, да го предразположат към себе си. Те се страхували от Соломона, защото имал способността да връзва духовете. Те си казвали: „Да отдадем всички почести на Соломона, да ни остави свободни.” Обаче един ден те видели, че Соломон се разхожда из ада й прави някакви измервания. – „Какао мериш?” - го запитал един от жителите на ада. – „Искам да съградя и тук храм на Бога Иеова.” Силно изплашени и разтревожени, духовете се събрали и взели решение да устроят голямо тържество на
Соломона, за да го изкарат вън от ада. Решението им дало добър резултат: наистина, успели да изкарат Соломона вън от тяхното царство. Те си говорели: „Ние не се нуждаем от никакви храмове. Не вярваме в никакъв Бог и няма защо да строим черкви, да Му се кланяме.” Жителите на ада вярват само в себе си. Следователно, докато човек вярва само в себе си и живее само за себе си, наричаме го безверник. Той живее в личния егоизъм и отрича съществуването на Бога. Онзи, който минава за вярващ и признава Бога, трябва да докаже това. Как ще го докаже? Чрез живота си. Ако обича Бога с цялото си същество и ако обича ближния си като себе си, той е истински вярващ. Той е еднакво справедлив и към себе си, и към ближния си. В понятието „ближен” влиза не само човек, но и всяко животно и растение, от най-малкото до най-голямото. Божественият закон включва в себе си и хората, и животните, и растенията. Следователно той има пред вид страданията и на най-малките мушици и растения. Не е безразлично дали страда някое растение или не. Възвишените същества се вслушват във страданията й на растенията й им се притичват на помощ. Хората не чувствуват страданията на растенията и на животните, понеже не са развилисърцето си до степен да възприемат и най-малките страдания.
