1. В разстояние на 3 дни преглеждах поредицата «Изгревът», том I—XIX, и извадих онези места и страници, където бе споменато и отбелязано името на Лулчев. Накрая излязоха 76 точки и 22 точки от «Изгревът», том IX, на Елена Андреева.
2. Само онзи, който е запознат с тези точки, може да има една малка представа за Любомир Лулчев. И то много малка, защото Любомир Лулчев е непознат за всички по времето на Школата. Непознат по дух и по същество. Виждали са само една малка част от живота му, която днес се проектира със 76 точки, плюс още 22 от «Изгревът», том IX.
3. В продължение на 30 години ми попадаха някои негови публикувани книжки. Някой ми казваше: «Слагай ги в един кашон. Ще ти потрябват.» - «Как ще ми потрябват, когато той е представител на Черната ложа?» - «Слагай ги в кашона. Ще ти потрябват». Аз послушах и ги слагах. Не съм ги чел. Не смеех. Страх ме беше. А не проявих дори любопитство, понеже бях много зает по това време със задълженията си на лекар.
4. Беше преминало онова време, при което ме бяха убедили, че «Изгревът» е мястото и на Бялата, и на Черната ложа, защото той така е съществувал и по времето на Учителя Дънов. Принудиха ме да работя и за едните, и за другите. И едните, и другите започнаха да ме охраняват, за да им свърша работата. А горе, на Небето, двата архангела бдяха - единият бе с меч и посичаше всяка непокорна глава от Бялата ложа, а другият с копието изтърбушваше също всяка непокорна глава и тьрбух от Черната ложа. Това го видях и го написах, за да се знае и да се помни. При това положение на нещата, постепенно в съзнанието ми се налагаше идеята да се подготви един том за Любомир Лулчев. Накрая тази идея се оформи в мен.
5. Извадих кашона и започнах да проверявам какво има в него. Намерих каталози на някои от последните корици и по тях подреждах книгите му. Имах може би половината. Другата половина започна да пристига по най-различни поводи. Няколко книжки ми предаде Светозар Няголов, някои извадих от Народната библиотека с помощта на Ефросина Ангелова Пенкова. Виждах че той -Лулчев, се грижеше да ги получа всичките.
6. Да се оформи концепцията за този том бе труден процес. Това ставаше в движение, след като отхвърлях книжка след книжка на Лулчев. Материалите ги извадих на ксерокс, подреждах ги в папки и ги номерирах. Предварително се запознавах с всяка книжка. Някои ги представях изцяло, от други се взимаше това, което отговаряше на концепцията ми. Но беше застъпен изцяло. Някъде правех мои бележки. Така ги предавах на два екипа, за да ги въвеждат, като предварително им обяснявах, че с този автор шега не бива, че той е жив и ги наблюдава. Оглеждаха ме подозрително дали съм нормален, но когато започнаха да въвеждат материала и големият огън се разгаряше над главите им - тогава разбираха какво им казвах, и усетиха, и видяха.
7. Всяка една папка представлява един отдел, който има номера от папката и има своя концепция. В това ще се убедите сами.
8. Имаше дни и седмици, когато, като подготвях материалите му, стигах до изтьпление на духа. Едвам издържах. Имаше сили, които противодейству-ваха и не желаеха този материал да излезе, и то по начина, който го представям. А в Народната библиотека има може би само 1/3 част от неговите книги. Всичко е изгубено, унищожено и укрито. И това бе целта - да се затрие всичко и да няма никаква следа, нито от Черната ложа, нито от Бялата ложа, нито от Изгрева. Бяха сполучили. Бяха успели. Не са случайни синковците.
9. Бях споделил идеята си със Светозар Няголов и той започна да ми съдействува. Предаде ми някои книжки, които имаше за Любомир Лулчев. После аз начертах една програма и по план му давах онези задачи, които трябваше да изпълни. И той се справи отлично. Онова, което пишеше, се набираше на компютър, разпечатваше се и му се даваше да си го провери и поправи. Много мъчителен етап, но той успя да издържи. Неговият материал, който ще включа, е по програмата на Онзи, който чрез мен движи следващия XXI том. Името му го знам. И го познавам лично.
10. Беше включена и Буряна Пенкова, която набра онзи материал, в който имаше астрология и други теми, които не можеха да се дават безразборно на странични лица. И тя се справи с материалите на Светозар Няголов. Успя, но беше много мъчително за нея. Но материалът остана за следващия, XXI том.
11. Целият набран материал пристигаше при Марина Иванова, тя правеше разпечатки и ги предаваше на хората, които правеха компютърния набор, да си го проверят. И накрая материалът идваше при нея, тя също го четеше, сравняваше всичко с оригиналите и го коригираше. Беше много трудно. Едва се издържаше от всички.
12. Най-трудно беше с Дневника на Любомир Лулчев и с моите бележки. Аз бях извадил на ксерокс оригинала му от архива на Държавна сигурност. И Марина трябваше да сверява по него. Беше много трудно и с много съпътству-ващи неясни въпроси и проблеми. Но се справихме. Чак сега той може да се ползва, защото го отворих за българското съзнание.
13. Днес, 9 юли 2004 г., когато пиша тези бележки, още 1/5 част от материала не е готов. Концепцията е спряна точно след моите бележки. Чака се някой да я задвижи. Но материалът го няма още. Не е готов и всичко е спряло и чака времето си. А аз продължавам да работя по моите си теми.
14. Когато движех материалите на Лулчев и ги подготвях, аз едновременно работех по «Изгревът», том XVIII и том XIX. Едвам издържах физически, психически и умствено. Добре че издържах. Но никога не бих могъл да повторя този етап с Лулчев. Не бих могъл да издържа. Бяха невероятни преживявания и тежестта върху мен бе огромна и всеки момент очаквах да бъда смазан. Но някой протягаше невидимата си ръка и за минути ми даваше отдих. И така издържах. И другите около мен по същия начин издържаха.
15. А веригата на Лулчев действуваше безотказно. Тя си гонеше нещата да се подготвят по най-бърз начин за неговия материал. Беше ужасяващо да се наблюдава всичко това, защото човек вижда, че е една кукла на конци, които му дърпат конците по строг, написан от някого, куклен сценарий. Всичко, което ми трябваше, те го осигуряваха още на следващия ден. И винаги, когато предавах материалите на екипите, ги предупреждавах: «Внимавайте, че онзи приятел не е случаен и че си гони работата.» После се убеждавахме всички в гонитбата.
16. В друго време не можеше да се направи този том. Времето ни бе отпуснато, дадоха ни се условия, докараха се екипи и всичко се движеше при голямо напрежение. А как Марина Иванова издържа с тези три малки деца -аз още не мога да си обясня. Но знам защо издържа. Трябваше този том да излезне.
17. Снимките бяха подготвени и подредени за седем дни. Дойдоха от много места. Аз също имах много снимки. Друга част ми даде Светозар Няголов. А Вихър Пенков ги подготви и изкара на филм. А с Ефросина подготвихме последните четири страници снимки.
18. От излизането от печат на XIX том от «Изгревът» на 22.111.2004 г. досега, 10.VII.2004 г., аз подготвях и движех материалите на още 4 тома от «Изгревът». Бях изключително натоварен. Материалите преминаваха през мен, аз ги подготвях, подреждах, предавах ги на екипите и се уточнявах. И в същото време трябваше да подготвям и да движа тома за Лулчев. Земен човек това не може да издържи. Трябва да дойде небесният човек, да влезе в земния, за да свърши тази работа. А едно такова посещение не е случайна работа и е необикновено явление, неописуемо за човешкия земен живот. Но накрая успях да го направя. И небесният, и земният човек си свършиха работата. Не аз, но вие трябва да им благодарите, защото без тях двамата нямаше да го има този том. И всичко щеше да изчезне и да се загуби. Но синковците на разрушението не успяха. А синовете на възкресението дойдоха и възкресиха материала на Любомир Лулчев. И сега можете спокойно да го четете, без да се опасявате нито от Черната ложа, нито от Бялата ложа. Той е вече в «Изгревът» и него го охраняват двама архангели с меча и копието. Те стоят над него. Уверявам ви, че ще си го проверите сами.
19. Защо така подредих папките? Всяка папка е отделен отдел. Като единица е много силна. Но като се обединят в «Изгревът», то силата на всяка папка преминава в следващата. И се получава нещо необикновено. Като ураган, който връхлита върху човека и разрушава всички стари убеждения, и ги отвява и разпраща в празното пространство. Затова, да усетите силата на този том, да се възползвате от неговата сила, то съветвам ви да го четете подред - глава след глава. Тогава всяка глава ще да светне като обикновена крушка, ще засвети този том във вас от десетки крушки, съзнанието ще ви се разшири и ще се пробудите. Защото човек може да чете една книга само на светлината. А тази светлина ще я получите само по този начин - папка след папка.
20. И така, Любомир Лулчев е застъпен в цялата си литературно-твор-ческа изява. Не съм включил само една книжка - «Най-нужното за живота», стъкмил подпоручик Лулчев. Година 1919. Това са мисли на Сенека от времето на Римската империя, когато горяха първите християни обвити в смола. Реших да не я включвам, защото това е чуждо творчество.
21. Материалите, които съм ползвал от архива на Министерството на вътрешните работи, получих чрез моя молба по установения ред - това е Дневникът на Любомир Лулчев и другите показания. Заплатил съм за изваждане на ксерокопие и още толкова за право на публикация. Така че тук съм изряден, а когато излезе от печат книгата, ще им занеса една-две книги. Това влиза в условията и реда за ползване на архив МВР. А на неговите служители от читалнята и от архива - благодаря, бяха много любезни с мен. Това много рядко ми се случва. Но се случи. Затова е моята благодарност към тях.
22. През 1992 г. за първи път беше публикуван Дневникът на Любомир Лулчев под заглавие: Любомир Лулчев. Тайните на дворцовия живот: Дневник (1938-1944 г.). София: СК «Веселие», 1992, IЗВN 954-8043-02-5, под общата редакция на Пелин Пелинов, съставителство и бележки Цочо В. Билярски. Това начинание беше достойно за похвала, понеже в сп. «Отечество» през 1982 г. бяха публикувани откъси от този дневник от проф. Илчо Димитров. През 1982 г. бяха публикувани, също в сп. «Отечество», под заглавие «Без маска», откъси от процеса на Народния съд. В сп. «Отечество» през 1989 г., със заглавие «Лулчев - съветник на царя», бяха публикувани откъси от този дневник, подготвени от Ангел Цураков. Всички тези публикации през 1982 г. и 1989 г. бяха насочени както срещу Любомир Лулчев, така също и срещу последователите на Учителя Петър Дънов. Материалите за тези публикации бяха взети от архива на МВР, а тогава само сътрудници на МВР можеха да ползват тези архиви. Затова бе достойна за похвала публикацията на Дневника на Любомир Лулчев през 1992 г.
23. През 1996 г. излезе книгата: Народният съд срещу Любомир Христов Лулчев, 59-годишен, неосъждан, последовател на Бялото братство, таен съветник на цар Борис III: Документи. София: Астрала, 1996, IЗВN 954-562-066-8, на която е написано, че това са стенографски записи от процеса, като не е отбе-лязяно от кой архив са взети. В раздел XIII на настоящия том на «Изгревът» цитираме четири кратки откъса от тази книга - на стр. 891, 892, 909 и 928.
24. Когато странирахме всички 18 папки, които бяха 18 раздела, се оказа, че се получиха около 1500 страници на «Изгревът». Такъв обем не можеше да се подвърже. Исках всичко, което бях подготвил, да се включи в един том и да приключа. Вихър Пенков ходи, проверява в една нова печатница как може да се отпечата и подвърже. Накрая видях, че концепцията се промени от Невидимия свят. Аз също трябваше да я променя долу. Не беше леко да се справя.
25. Тогава реших да влязат 12 папки и Дневникът с други, свързани с него материали. Концепцията се оформи и така ще се издаде този том. Накрая разбрах, че така стана по-добре.
26. Останалите материали ще се включат в «Изгревът», XXI том. Той ще бъде още по-силен от настоящия том. В момента той се движи и се подготвя. Дано сме живи и здрави, за да се осъществи начинанието ни.
