(128) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от [1930] г.
във връзка с цветния Пентаграм
Ваше Величество,
Съществуванието на една държава, както и на инстанциите в нея, са свързани с признаванието и изпълнението на известни природни закони.
Всяко излизание от равновесието създава движение, но непредвидените движения дават неочаквани резултати. Ако една машина не наруши своето равновесие от двете страни на буталото, не може да тръгне, но ако една сграда изгуби своето равновесие, тя рухва.
Скачване [на] лампата с жица, носеща електрическа енергия, е възможност да получите светлина, да добиете свобода на движение, защото светлината открива истинските отношения. Но пипанието на тая жица с ръка може да донесе голямо страдание.
Правдата и доброто трябва да бъдат основа на всяка държава. Чувството на целокупността е чувство вярно - личното благо за истински мъдрия е илюзия и заблуда, от която животът винаги е събуждал твърде скоро «щастливците». Изгубванието на такова чувство на целокупност и единство е същественият белег на приближающата катастрофа. Силите на разумната природа дават своите ефекти, независимо дали се знаят или не от тия, които стават обект на тяхната проява.
Има постъпки, които костват човешките закони - за тях съществуват преценка и съдба човешка... Има и постъпки, които нарушават Божествените закони. Друг е съдията за тях. Един свят, който обикновено наричат невидим, но който е много по-реален и по-разумен от нашия, има своите земни огнища, своите извори. Връзката с тия сили е разумното, което крепи живота - и частен, и обществен.
Докато в една Държава се запазват Божествените закони, те са като душата в тялото - дотогава и съществува смислен живот; излезе ли душата от тялото - иде анархията...
На ... от къща, принадлежаща на В. Б. Бр. [Всемирното Бяло Братство] в Търново, без всякакво право и закон е взета една картина. Това не е изолирано деяние, което косва свещените чувства на десетки хиляди души в България и хиляди по всичките краища на света, а и нещо много по-съществено - нарушение на основния закон на правда и ред, за което невидимият свят държи сметка.625
Разбираме положението Ви и не желаем да се излагате, но време е вече да проявите най-доброто, което можете. Когато се изгуби Божественото основание на една държава или институт, той почва да се разлага и изчезва.
Туй, което Бог е дал, не трябва да се отнима. По-добре е да се направи жест да се отстои Божественото, да се изпълни волята Божия, отколкото личното. Този жест е необходим не за нас, които чувствуваме силната ръка на Провидението върху си, а за Вас и мястото, което заемате в държавата, защото то се крепи тъкмо върху съзнанието за неговата Божественост.
Последиците на безправието никога не могат да бъдат добри. Силата в света на днешния ден не е сила и на утрешния, но има сила, която е силна през всичките дни - за нея Ви говорим.
Крайният срок е да се поправят погрешките на безправието. И заедно с това - да се свържете с ония сили, които могат да Ви помогнат в случая.
Светлината носи Истината, а Истината - свобода на всички ония, които са готови да й служат с вярност.
В името на тая истина, със свободата, която ни дава, пишем настоящото.
На кръстопътя, вярната насока, която се взема навреме, спасява всичко.
Тази крачка Ви предстои.
[Любомир Лулчев]
Изпратено в 1935 г. [една дума не се чете], когато бяха взели картината от Търново - после я върнаха.*
_________________________
* Написано на ръка от Любомир Лулчев гърба на листа. Става дума за цветния Пентаграм. Вж. бел. N9625 и статията на стр. 1035 в настоящия том. Тук Любомир Лулчев е написал 1935 г., а според статията излиза, че тези събития са били през 1930 г. (бел. М.И.)
