(81) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 23.VI.1940 г.
Ваше Величество,
1. Изпращам наредбите, които бях обещал. Моля да хвърлите един бегъл поглед върху тях. Тогава, вярвам, ще Ви стане ясно защо името на Торбов се споменува с ненавист от някои среди. В нас, който се опита да спази и изпълни законите, става омразен. Въпросният е решителен и делови човек.
2. Нашето «обществено мнение» влезе напоследък в една фаза, която носи излишни опасности, без да допринася някоя особена полза някому в нас. Неутралитетът почти изчезна и се замени с «-филство», което като реакция може да извива друго «-филство» - и да се намерим неочаквано при два ясно очертани враждебни лагера. Последиците може да бъдат недобри за всички ни. Няма смисъл да се повтаря това, което става в Румъния. Обществената сила не се формира или разформирова с разпореждание. По-важно е да имаме свирачите налице - оркестърът винаги може да се състави и да свири хубаво, ако те са достатъчно опитни. Не е благоразумно да се очертаваме, повече отколкото ни се налага от необходимостта, симпатизирайки на едната или [на] другата страна - развръзката на голямата война едва тепърва започва и няма смисъл да се прононсираме излишно. Нека Румъния и Турция ни служат за добри корективи.
3. На отношенията ни с Русия трябва да се даде подобающата важност. Ще бъде много хубаво, ако тоя ход на съдбата се използува и се тури някой умен човек, който да заеме мястото на покойния дипломат. Русия ще има да се явява и за в бъдеще като арбитърка на положението и ние повече от всички други балкански държави трябва да държим сметка за това.
4. Народи не пропадат. Неуспехите им са само повод да намерят погрешките, да ги поправят и вземат от живота това, което им се пада. Дотолкова, доколкото едно правителство се явява носител на народните идеали, дотолкова то е силно, независимо от формата на управлението. Но колкото повече свобода дава, толкова по-широка и трайна е основата му. Време е и то да се разбере от всички, че най-добрата крепост, която брани една държава, е преди всичко любовта на поданиците към своето отечество - и обичта и уважението на съседите един към други. Не ще е лошо, ако това взаимно зачитане на съседите се подчертае, независимо от състоянието на военните лагери и победите на една или друга от страните. Колкото по-справедливи са нашите искания, толкова по-въздържани и коректни трябва да бъдем, ако искаме да успеем. Бързането и взимането [на] страна може да заплатим по-скъпо отколкото очакваме. На България предстои една хубава придобивка, но ние сами не трябва със своето нетърпение да компрометираме естествения ход на нещата.
5. Много лошо психологически беше избран моментът да се алармира нашето общество - тъкмо когато на бойното поле се сключваше примирие - с това реквизиране на пистолети и бинокли - без всякаква видима и обяснима причина. Ефектът е крайно отрицателен! Зловредни слухове, че се готви някакъв преврат от някакви си «млади» сили, добива с това подхранване и извиква настръхване и дори в някои среди - желание за своевременна реакция...
Моля Ви, не оставяйте хората, които малко разбират народната психика, да правят скъпи експерименти - разбирам скъпи поради лошите си последици... Няма защо да дублираме Румъния - техният крал е в такова жалко положение, че не би му завидял никой.
6. Положението на работния народ, и частно - на работничеството, е лошо, независимо от големите речи, които се произнасят, и интервютата, които се дават и които звучат като подигравка в ушите на тия, които знаят истинското положение. Много се пише и говори, но съвсем малко се прави в действителност, а не на книга - на книга у нас всичко по мед и масло върви... Премного чиновнически се гледа на работничеството, и с едно излишно подозрение. От това може да последва нещо лошо. Тия, които му дадат справедливост и човешко отнасяне и зачитане, ще го вземат в ръцете си. Договорите сега се изпълняват само формално. Стават срамни работи. Беднотията преглъща и си праща надеждите... другаде. Вие знаете къде. Защо? Има още българи, които обичат народа си, и няма защо да се не стори това малко, което би задоволило насъщните нужди. Моля Ви, помислете за това - крайно време е вече.
Имало е стълкновения. Потърсете безпристрастни информации. В подобни моменти и малките неща може да имат големи последици.
II.
Нашето идейно държавно становище е взето отдавна и няма нужда сега да се сменя или наклонява на друга страна. Неутралитетът е достатъчно силна позиция, винаги сгодна и за защита, и за атака.
Излишно подчертани симпатии (особено официално!) - от които утре може да стане нужда да се отстъпва - е само да се губи излишно престиж и средства и да се внася смут в народната душа - било с прекомерни надежди, било като реакция на несбъднати такива.
И в единия, и в другия случай, колкото по-тихо се посрещат и изпращат събитията, толкова по-малко ще се прахосват народният ентусиазъм и енергия, за да може да бъдат употребени в необходимия момент с най-голяма полза за Цар и Родина!
Прибързванието в подобни исторически моменти може да бъде фатално, защото последиците от погрешките искат много време за поправка.
Това, което Ви пиша, Вие по-добре и от мене го знаете - припомням само с искрена молба да се стори нещичко. Мъчните пътища отначало стават после лесни. Лесните отначало стават трудни към края. Доброто трябва да регулира злото. Новото освобождава и дава повече живот и радост. Нека се пазим от изказвания, от никого неискани симпатии. Вашето справедливо и безпристрастно държание към всички лагери трябва да продължи.
Като моля Бога да Ви дава светъл ум, топло сърце и силен Дух, да схванете и изпълните Неговата воля тук, на земята, оставам с най-искрени благо-пожелания за домочадието Ви и Вас:
