Тази зима имаше големи снегове почти до пояс. Току-що наваляли чисти, пръхкави, ветровете ги носеха в планината по всички посоки и натрупваха преспи. Ние предприехме обща екскурзия с Учителя до Витоша. Стигнахме до бивака „Ел Шадай", но вятърът не само не утихваше, но се усилваше и беше студен вятър, небето облачно, слънцето не се виждаше. Нагазили в снега по указание на Учителя ние се наредихме в две-три редици на обща молитва, изпяхме няколко песни, съсредоточихме се, помолихме се и пожелахме времето да се оправи. Не мина много време, облаците се разкъсаха и вятърът стихна. Слънцето огря и стопли планината. Прекарахме горе целият ден в снеговете. Ще каже някой, че е случайно. Може и да не е случайно. Ние бяхме в Школата на Учителя, слушахме Словото Му, учехме и правехме опити. Ето това бе една опитност за силата на общата мисъл. Ние, които бяхме горе в планината, след тази наша опитност прекарахме целия ден сред снеговете огрявани от слънцето при тихо време. Мнозина от нас се разсъблякоха и се топлеха и препичаха на слънцето. Е, може ли да има нещо случайно за тези, които присъстваха този ден на тази екскурзия с Учителя на Витоша? Ето, това е силата на общата мисъл.
