(60) Среща с Царя на 18.Х.1939 г. на местността Билидие хан,
по пътя за Петрохан, Ломското шосе, от 5 до 7 и 1 ч следобед
Царят беше с Кирил, аз - със Севов. Те бяха отишли по-рано, аз малко закъснях. Те бяха спрели по-нагоре и ни чакали от три и половина. Веднага започнахме разговора, разхождащи се. Отначало бяхме двама, Кирил и Се-вов вървяха отзад, после към връхчето бяхме заедно, след това аз се отделих с царя и около час говорихме пак отделно, после той ги извика и след това те тръгнаха по един път, ние - по други, тъй като не искахме да се знае за тази среща.
Най-напред той започна да ми говори за впечатленията на Бойдев, който се е върнал от Русия. Те са, че имат отлична авиация, но че другите им войски не са толкова отлични; че има един дух на стремеж, но никакво зачитане на деца към бащи или по-стари на по-млади и обратното, изобщо - диво, стремящо се. В театъра представлението - отлично, публиката - животинска, яде, пие, мачкоти се и пр. От туй, което и той потвърждава, Антонов е бил невъзможен. Русите се опитали да плашат турчина с Бойдев, но не хванало място. Сарачоглу се държал твърдо. Нашите депутати са се държали безобразно и са станали по-болшевици от самите болшевици. Изобщо, известията са, че там е проиграна една позиция и аз му обърнах внимание, че сега, когато турците са отказали на русите, Бургас ще им стане още по-необходим и трябва да се внимава много (подробностите от Бойдевите донесения не пиша, защото те са в оня дух, в който бяха и по-раншните донесения). Това ни накара да минем на вътрешната политика.
Той каза, че е извикал Кьосето и че си говорили и той му дал доводи, че е по-добре да се разпусне камарата преди, отколкото да се свика и да почне интриги и да се очертаят групите на Русия, Германия и Англия и с това да покажем, че не сме единни пред света, което ще е излишно, и при това ще насърчи всяка групировка. При по-нататъшния разговор той ми даде да разбера, че Кьосето ще си даде оставката и ще тури Божилов, като направи нов кабинет, който да разпусне камарата. Тогава го оттеглих малко настрана и започнах да му говоря, че той сам е провъзгласил неутралитет лично, а не само правителството, и че този неутралитет трябва да се пази. Ако ли е решил да го промени, то е друг въпрос, но трябва да държи сметка за впечатлението и последиците. Божилов е известен като прононсиран германофил. Кьосето може още да остане до един-два месеца, сега е всичко да се спечели време, докато се очертае конюнктурата на събитията, това време е скъпо и трябва да се спечели. Казах му тогава и за Недев, че не трябва да го сменя. Той е честен човек и при тия смутни времена той трябва да го остави на тоя пост, защото може да се случат много работи при тая постоянна смяна на вътрешните министри, още повече, че ние сме в морето, а не в пристанище и колкото по-малко ремонт се прави, толкова по-добре. В пет години са сменени осем министри на вътрешните работи - това е било във вреда на управлението, защото една камарила* се разправяла с най-важните работи; докато министърът се окопити, тия чиновници са нареждали както си искат (сега подозирам, че Севов си върти своята листа). Говорих му много и за лошите условия на живот, които сега стават още по-мъчно поносими, нужда от справедливост и социална програма, която да засегне широките слоеве; че големите експортьори обират малките производители; че това внася безпокойство и недоволство в масата, и пр. Той ми каза дословно:
- Лулчев, 21 години как се мъча на тоя пост, ако не бях така лошо семейно, след това, което ми каза Бойдев, бих се застрелял, но сега от инат ще живея. Няма да оставя една глутница да изяде народа! Ще се борим!
- Да - казах му, - и грехота е да го оставите. Тоя народ, който утре ще Ви трябва за войници или за изборите, или за едното и за другото, заслужава повече грижи! Бог е с нас и ние трябва да сторим всичко, за да не бъде волята на тъмните сили. Нито Вие, нито аз искаме нещо за нас си лично - искаме доброто на тоя народ. За това добро стои и Бог и Той го иска, и то ще стане. Ние трябва сами да сме твърди на позициите си.
В тоя дух му говорих и аз, и той около час, и остана да се процедира така: в четвъртък, 19-и, вика преди пладне Кьосето и той си дава оставката, след пладне вика Стойчо Мошанов, Цанков, другия Мушанов**, Калфов, на другия ден - Кимона и прочие, по ред. За Кимон аз настоях.
- Но той ще ме пита за амнистията.
- Ще му кажете: «Ако Вие сте на мое място, какво бихте сторили?» Да каже, пък ако има нещо умно, ще му кажете, че един ден може би ще има тая възможност - да му даде алюзия, че може Да го повика по-после...
В момента повече подробности не мога си спомни. Остана в събота да се срещнем пак навярно в Чамкория и да пресеем впечатленията и в неделя Кьосето да направи новия кабинет и да се разпусне камарата. Бог да ни е на помощ! Царят имаше впечатление, че мен много ме следели, та затова да се криело много. Това е работа на зная кой, но от мене да мине. Вчера аз прекарах на Витоша, а Андро - вкъщи. А те са казали на своите хора и те ръшнат и знаят това, което ще става. Аз исках да съм лоялен. Жал ще бъде, ако царят изтърве Недев и го замени с някое мекере, което после ще домъкне разни пущове в камарата, та да се чудим какво да ги правим, и глупостите им може да съборят и самата държава. Бог да пази! Върнах се със Севов през Божурище. Там, гдето се срещахме, беше голяма поляна в предпланините на Стара планина и се виждаше Ком, в подножието на който ме раниха някога404, а също минах и край къщата, гдето убиха Гела405... Живот!... Минало. Дано [в] бъдещето сме добре и ние, и България...
Преди да се срещна с царя, на 17-и се срещнах с Учителя, за да му разправя за срещата си, която имах на 15-и и 16-и октомври с Багрянов в Чамкория, и Учителят между другото ми каза тези мисли:
«Законите са водителите до свободата. Гдето хората не са господари (на себе си?), турят закона да ги довежда до свободата.
Колкото повече закони има в една страна, толкова повече престъпници има; колкото по-малко закони има, толкова по-културна е страната. Мойсей беше написал закони за всичко... А евреите бяха жестоки - за събиране дърва в събота убиваха човека, а планинците ги минаваха с диканя...»
Едно странно съвпадение: аз съм роден на 19 октомври (нов стил 1-ви ноември). На 19 октомври е умрял Свети Иван Рилски, а и царят има псевдоним Рилски...
_______________
* camarilla (исп.) - в началото на XIX в. в Испания, група политически интриганти, които са обкръжавали крал Фердинанд VII и са влияли на държавните работи за лична облага; прен. клика. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
** Стойчо Мошанов е племенник на Никола Мушанов и за да се различава от него, заменя буквата «у» във фамилното си име с буквата «о». (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
