На 2 септември 1939 а. вечерта дойде Недев и седя около 2 часа. Говорихме върху много работи, които засягаха неговото министерство и бъдещето. Казах му да приготви списъка на провинените депутати рушветчии в случай, че стане нужда да се разтури камарата. Приказвахме и по някои други работи и за срещата му с царя.
На 3.IX.1939 г. отидохме с Багрянов в Чамкория, където разгледахме също въпросите за бъдещето. С него дойдохме до съгласие върху важните въпроси за бъдещето.
На 4-ти отидохме на Гранчар и до обяд се върнахме. Там тоже продължихме разговорите в присъствие и участие на Стоил Стефанов, който е много енергичен и здраво разбира, макар малко земледелски, нещата.
На другия ден дойде от името на Кьосето Христо Статев, да ми каже как мисли той за бъдещето. Кьосето бил съгласен в общи черти на това, което бях казал да му кажат, но за Багрянов не бил съгласен, а за Недев - бил. Казах му, че за Багрянов аз съм взел гаранция пред царя, ако я приема и той, то тогава няма какво да говорим излишно. При тия условия Статев каза, че и дума не може да става за опозиция и после дойде да ми каже, че се приема. За разпущане на камарата му повторих, че трябва да се внимава, защото парламентът изцяло е работил добре, а само отделните му членове не са много свяст и заслужават друго място, а не парламента.
На 6-и дойде Недялко Атанасов, който искаше да купи нещо - особено го интересуваше да знае какви са намеренията на царя за бъдещата съдба на парламента, на което аз направо му казах, че не зная. Тогава ме запита какво аз мисля. Казах му също, че няма да му го кажа, но едно зная - че Стойчо си е изгубил вътрешното равновесие и ако не се вземе в ръка, може да направи много пакости и на себе си, и на приятелите си в парламента. Не се процедира така. Един парламентарист има други начин да придобие онова, което му е потребно от министър-председателя. След това минахме на други разговор и той ми каза, че писал някога на Стоядинович да не правят атентати в България. Тогава бил Цинцар Маркович, който не обича България. Тогава Цинцар Маркович викал Недялко и го питал какво иска да каже с това. А след месец станала историята с Дамян Велчев...
На 7-и дойде братовчедът на Стойчо - нашият брат Ганчо Генчев, инженерът, и ми каза, че Стойчо иска да ме види и да определя къде да се видим. Казах му, че може и при мене, може и на друго място, предоставям нему - където му е по-удобно. На 8 септември се видяхме в Стойчови, между 9 и 11 без 20. Той започна с това, че ми благодари, че съм дошел, че и по-рано е чувал отзиви мои за него, които за съжаление не говорели много в негова полза, но че той търсел случая да се срещне и пр. Във всеки случай не беше банален, напротив, имаше едно външно смирение. Вътрешно беше задръстен и кипеше, но външно се владееше и искаше да бъде коректен. Мен ми се струваше, че имам пред себе си едно палаво дете, което е решило на всяка цена да ме метне някак, като мисли, че аз нито дори подозирам това му намерение... Оставих го да говори около половин час, да си направи една изповед лична, която бе необходима, за да се образува един мост. Когато започна да навлиза в по-близките събития, по-рано ми разправя за живота си като партиен секретар, трудов директор и после министър станал уж, без да се надява и очаква, а аз щях да му кажа: «Зная как станахте - след като предадохте Крум Колев»360, защото това още навремето си беше ми казал царят, но хайде, рекох, да не го стягам още от началото толкова тясно. Но по-после вече започнах да го коригирам и за разговорите му с Кьосето и пр. други министри и той се доста стресна, като видя, че мойте информации са от първа ръка. Даже един път, когато отказа, че е спряно оръжието за него от Германия и ми посочи писмото на Драганов, на когото аз му казах направо, че не вярвам много:
- Но Даскалов ли Ви каза? Той Ви е излъгал.
- Не, царят ми каза - казах на Стойчо.
- Е, може да са го подвели.
- Може - казвам аз, малко усмихнат, като виждам как това го изненадва и смущава.
Разговорът бе разнообразен, той искаше да се оправдае. Казах му, че е загазил до гуша и че съм дошел на помощ, защото от подобни отношения между парламент и правителство никой не може да спечели, освен враговете на България, че интриги и изопачавания има, но те може да бъдат обезвредени и ако не премахнати, поне обезсилени. Той се зарадва и благодари. Каза между другото, че не е вече масон и не е вярно, че е ходил при масоните в Лондон.
- Аз сам принадлежа към Великото Всемирно Бяло Братство и ние сме помагали на масоните - казах му аз, - и не сте спечелили, като сте се отказали.
- Мене не ме е страх, а защото не мога да бъда 100% масон, затова се отказах.
И, разбира се, лъжеше. Излъга и други работи, без да забележи даже, но аз, който внимавах добре, нето пресичах, защото смятах [за] излишно. Главен обект беше, разбира се, той и неговото ходене в Лондон и Кьосето. Аз, аз, аз, аз - колко искаш!!!
- От 5 месеца не съм виждал царя.
- Та каква нужда има да го виждате, ако вървите в същия път, както твърдите!
- Все пак има много интриги натрупани. Но и Вие малко правите, за да се премахнат.
Разговорът минава на много теми, между другото - и на миналата криза. Няколко пъти го атакувах за Недев, защо е искал смяната му. Той кръшкаше и се осекваше и ме запита мен. Казах му: просто защото не е искал да смени Казанлиев, който пък, докато е там, Стойчо [?докато е там Стойчо,] няма да види парламент. Той скочи и почна да доказва, че това не е така, но самото му скачане доказваше противното на думите му. Между другото, той каза, че Кьосето се доверявал на Буров361, че му се клел, че на 28 октомври няма да се яви пред камарата, че Чембърлейн благодарил на царя, но че английският двор не гледал с добро око на царя и пр., а Буров се изповядал на други, а този - на Стойчо, а Стойчо по неговите думи извикан бе или отишел веднага при Цанков и му казал да се надява много, че Буров щял да дойде сега на власт и пр. интриги...
Не записвам разговора целия, защото то беше едно мятане от тема на тема, от «аз, аз, аз» и желание да се оправдае, че той не е в нищо виновен. Закачих го, че сега и в Русия щял да ходи.
- А, да, днес получих официална покана.
- А аз, па и улицата знаеше още преди 6 дена, че Вие сте се срещали с Прасолов заедно с Георги Марков и сте я нагласили тая работа.
- А, не, той дойде в Народното събрание.
- Това са подробности... Но сега аз искам да бъда на чисто. Извиках Севов и питам: какво да правя?
На тръгване пак ми държа реч, като ми благодари, че съм го изслушал и че сега му олекнало. Увери ме пак, че ми е говорил истината. Казах му:
- Аз имам и други начин да проверявам истината.
- Зная, г-н Лулчев, но аз Ви говорих самата истина.
Казах му:
- Ако сте говорили истината, то си е за Ваша полза, ако ли не е истина, то е за Ваша сметка...
На 9.Х.настоящата година писах на царя кратка записка, с която, за избягване интриги, му съобщавах, че съм се видял със Стойчо и че срещата беше доста интересна.
Вечерта дойде Севов към 9 и половина и ме откара в двореца, където ме чакаше царят (канцеларията в крилото откъм «Московска» - и по-рано там се събирахме, когато Генчев и Багрянов искаха да се изменя и октроира нова конституция). Понеже от 30-и миналия месец не бяхме се виждали - преди войната, - той ми заговори за нея.362
- Видяхте, моите предвиждания за септември излязоха верни. Аз още миналата година, като видях Гьоринг, казах това, защото аз усетих в него това, което имаше старият, преди да отвори войната, и казах на нашите: «Догодина ще имаме по това време война, ами поне дано бъдем въоръжени.» А то ето, дойде войната, а нашето оръжие за нещастие се разхожда 80 вагона още в Югославия. А днес щях да полудея. Четете, да видите какви са тия рапорти. Като дойде Вашето писмо със свиждане с «моторизирания» (Стойчо), и без туй исках да Ви видя, реших веднага да сторя това. Светна ми. Чувствах една офанзива.
- Да, имате я и затова и аз реших да я омекотя.
- Много хубаво сте сторили.
Аз се много зарадвах, защото сега той не може да разправя, че съм се виждал с неотговорни фактори, когато той самият ги търси. Разправих на царя по-главните точки, на нещо се смеехме, друго той ми разправя за неговите, на Стойчо, обичаи и пози и кога коя поза отговаря на най-лъжливото му състояние...
- Ами сега какво да правим с тая покана? Тя е уйдурдисана, но...
Казах му да се хвърли мост между Стойчо и Кьосето. Да не се големеят
толкова. Моментите са такива, че той не трябва да има неприятели. Кьосето трябва да бъде по-тактичен. Той, Царят, да го извика, Стойчо сега ще слуша, нека си поговорят малко като държавници, а ако Кьосето не ще, да ми прати царят хабер, аз мога го склони, като остане царят да държи едно поведение такова, че Стойчо да го е страх, че ще се разпусне камарата, а Кьосето - че ще има смяна на кабинета; а какво ще си прави, да си знае само той.
Царят прие това и каза, че ще вика Кьосето на другия ден, неделя сутрин, а следобед ще върне поканата [чрез] Севов на Стойчо и ще го посъветва да се срещне с Кьосето и [да] уредят въпросите помежду си. Извикахме и Севов и той се съгласи на това. После аз четох рапортите от балканските столици, в които се казваше (Атина), че поради неатакуемостта на Зигфрид щели да насилят България и другите балкански държави да атакуват Германия оттук... От Белград имаше и устни доклади, че сърбите сега се развилнели, че ни разтакат оръжието, че военните държат вече властта, че на игрите германците са били освиркани и са се принудили да напуснат игрите и [да] си заминат от Белград, че изобщо не сме много добре. На тая тема говорихме доста и към 11 и 40 минути през нощта си отидох. Докара ме Севов, а пък той тръгна при семейството си, което беше в Баня Костенец.
Вчера не дойде Севов, значи Кьосето е добре. На Стойчо пратих негов приятел да му каже сега да слуша, ако иска да се оправят работите му, и той казал, че ще изпълни всичко, ще слуша - а вътре бил министър Кожухаров... Като говорихме със Стойчо и ми казваше как гледал на връщане на гарата:
- Навярно да видите Кожухаров.
- Оставете го - скочи той, - той е готов баща си да продаде, само на власт да е - и днес пак заедно... Стойчо!
С царя говорихме и за отиване и връзка с Русия, но го оставихме за по-късно, защото в момента времето беше много напреднало. Докладите за самата София бяха доста пресилени и му казах, че всичко не е така лошо, но че трябва да се бди и организира, защото времето е малко и моментите - важни. Казах му, че Багрянов е по-добре и той сам се съгласи, че му е харесал. Каза ми, че Божилов много му се хвалил със секретаря си Желязков и на царя му беше драго това, а аз се зарадвах. Същото потвърди и Севов, че и на него му казал.
