(49) Среща с царя на 30.VI.1939 г. в Стоянови от 10 часа до 12 без 10
Предния ден идваха вкъщи Севов и Багрянов, с когото говорихме по поведението на Стойчо Мошанов, който му казал, че се скарал с Кьосето, защото искал да ходи в Лондон, когато Кьосето е щял [да] ходи в Берлин, а също и по някои работи за самия Багрянов и неговите срещи с Кожухаров и Търкаланов.
След това отидохме до Доспей да видим пътя за Рила. Там валеше дъжд и Багрянов се разправя със селяните, а след това ходихме и в Самоков, за да поръча направата на пътя в горската инспекция. В туй време идвал Андро да ме търси, че ме викал царят за 7 часа, а аз се върнах в 8.
Днес ходих и разговорът беше върху тия въпроси:
Съществено: че като получил в Бургас писмото ми, пратил само царицата в Италия. И неговото впечатление е същото, което съм му писал. И той извади писмото.
- Нося го със себе си - каза ми. Каза ми също какво е говорил с министър франк341 . Той, царят, казал: «Ние с вас се бихме и страдахме. Много съм благодарен на фюрера за картата му, в която България е зачертана като неутрална, но ако мислите съвсем да я зачеркнете, ще сбъркате. Вие сега правите мили очи на тия, които воюваха с вас, за петрола им, но бъдещето ще покаже значението на България. За вас което беше Чехословашко, за другата страна ще бъде България. Но изгубите ли я, вашата ос ще бъде пречупена през средата. Вие имате сметка да имате една силна неутрална България в средата на полуострова, какъвто и ход да вземат събитията» [и] пр. ...
В тоя дух и много логично и красноречиво царят е развил тая тема. В резултат след няколко дни само повикват Кьосето на визита. Но тогава пък Мошанов се явява със своето желание да върви в Лондон и по тоя начин да дезавуира Кьосето и [да] хвърли сянка върху намеренията на Царя. Кьосето се съпротивил, но Мошанов не искал да слуша. Генчев му казал да повика Мошанов, него ще послуша.
- Да - казвам, - ще Ви послуша, но ще иска голяма зестра за послушанието си. По-добре е Вие да се не мешате. Нека Генчев го посъветва от свое име да стори това, което трябва. Вие стойте настрана, защото, каквото и да направите, той ще го използва не за доброто на България, а за свое лично добро. Нямам нищо против Стойчо. Нека след месец иде и той и който хване рибата, него ще признаем за рибар. Но сега да отива, когато може да помислят, че Вие играете двойствена политика, няма смисъл. Ще Ви нарекат ипокрит* и в Берлин, и в Лондон, а от това ще страдат само интересите на България.
Царят се съгласи с това. После говорихме по-надълго за «Де Кореи» информатор на «Интелижанс сървис», с когото Мушанов е влязъл във връзка, и писмото му, че той малко може сега да стори е България в Англия. Царят го описа доста подробно като характер. След това ми говори за железницата в Бургас, впечатленията си от народа, от който е доволен, и особено от жените (каза ми буквално:
- Колко пъти на тоя фотьойл не съм бил съгласен с това, което ми говорите, като и това за правата на жените, а сега виждам, че те са най-дейните, импулсивните и пр. от народа...
Приказвахме за положението изобщо, за кмета Иванов, за когото той ми каза, че преди три дена е казал на Кьосето за Янков и за др.
Бях му занесъл увеличени фотографии, които той хареса много. Каза ми, че ще ходи на наводнението в Севлиево. Също, че на 28-и през нощта в бурята един гръм ударил крилото на двореца, гдето спи царицата, и звънците почнали сами да звънят, но не сторил нищо - попаднал в гръмоотвода...
- Царицата беше мека на тръгване - уплашена беше.
Говорихме и някои други работи, които в момента не мога си спомни. Царят се чудеше, че въпреки това, което са говорили с Багрянов след нашата среща, той го викал пак да му докладва за горите, последният пак се срещал с Търкаланов, Мушанов, Кожухаров... Изобщо, говореше с голяма горчивина по тоя въпрос. Чудеше се как може така леко да се отнася с тия работи.
- Грешката е в нас - казвам му, - като го знаем какъв е, не трябва да го оставяме без надзор, защото ето, като му казахте да отиде за пътя, отиде веднага и се разпореди.
- Да, той работи, но докато се стои на главата му. Женски тип е той - и пр.
- Да - казвам, - но е поне сто пъти по-добър от Мушанов.
- Разбира се - каза царят. Поговорихме още на тая тема.
