(42) Среща с Учителя и с княгиня Евдокия на 26.IV.1939 г.,
9 и 30 до 11 и 20 ч
Среща с Учителя - 7-8 ч
«Англия иска да привлече и Германия, и Русия - Хитлер има сега две идеи. Германия направи сега с Чехия същата погрешка, която направи по-рано с подводната война. Италия сега с Албания затваря пътя на Германия за Средиземно море. Хитлер е човекът, който отблизо вижда нещата, но отдалеч - не. Съобразителен е доста.
Генчев е нарушил закона за Божествената мъдрост, затуй е оглушал -свързали са го. Подтикът на Германия към Чехия и тая каша, това е Фердинандовска работа257. Щом привлече Англия, Русия, работите ще се уредят. Сега добре вървят работите. Настоящето е на Бога. Трябва да се стабилизира царят - доста е колеблив. Много дълго седи на плета. (Значи: колебае се да прескочи или не. Интересно, че Евдокия ми каза същата мисъл с други думи: много мнения слуша, много се колебае. А какво има? Тоя му казва едно, други - друго. Да си вземе и той едно свое решение с оглед на тия съвети - и толкова!)
Хитлер е съдебният пристав в настоящето - Бог съди света.258 Войната е последното средство. Дава се на хората изпитът. Да се види какви последствия има. Войната е резултатът на човешкия порядък. Да се изчистят човешките глупости, а след това настава реакция - да видят тия хора какво са правили. Германия е съдебен пристав, но се подкупи с Чехия.259 Бъдещите закони са на разумната свобода, гдето всеки индивид и народ ще зачита свободата на другия. Онзи народ, който разполага с това, той има средства да ограничи всеки народ. По-рано Англия беше изолирана, но сега излезе от това положение и сега Германия е изолирана. Германия сега се самозаблуждава. Най-умна политика имат англичаните. И те си имат...
Политиката в нас [у нас] зависи от вън. От Рим, Берлин или Париж, Лондон.
Напролет цветята цъфтят, а се крият зиме. Да има правилно схващане. И от едните, и от другите да се ползуваме. Да не сме едностранчиви. Българите го опитваха и изгубиха и гащите си. Държаха с Австрия, после - с Русия, после - с Германия, и родиха само подозренията на Англия, та не се застъпи за излаза ни на Бялото море.260 Англия привлече Полша, за да държи моста между Германия и Русия, които можеха да се примирят, и тя да се намери натясно. Англия трябва да се държи приятелски с Русия, а тя има един страх. ...Евреите са много упорит народ.
Ще се пазите от течения, които не са наши: външни работи са те - мисли на Черната ложа, които са в голямо смущение и предават на верующите свои мисли песимистични. Те от 8000 години управляват света - трябва да слязат вече от власт. Сега се ликвидира - политическа ликвидация на стари форми261, -сега от всичките стари видове управление ще се вземе най-хубавото за новото управление. Закони има много, ще се... Сега Бог Е, Който иде и ще оправи света! Който държи ръката, той ще управлява машината.»262
На тръгване Учителят ми даде за царя:
«Умът, сърцето и волята са условия и възможности за постигане щастието на един народ, едно общество, един човек, един цар.
След като ходих и се видях с Евдокия и му казах накъсо какво сме говорили, той каза за Фер[динанд]:
«Той ще развали всичката работа, ако дойде. Да работи отвън и като се получи всичко, тогава да дойде.»264
«Българите нарушиха Божествения план - даваха им Мидия-Енос и пр., а те не го взеха, защото германците им казаха, че това ще бъде само за 6 години, и те повярваха.265 Борис схваща интуитивно. Англия праща в Чехия Рънсиман266, но обърка работата, та Англия нещо като че подтикна Германия към тая посока. Вий ще казвате, че външната политика го налага, изисква. Ако не се съобразява, нищо няма да се постигне. Този дошел или онзи - това няма значение, а външната политика. Да не се противодействува на Германия или съдейству-ва на други, а да се държи разумна политика, и че сега ако ни подкрепят, после ще може да сме им полезни - сега българи да бъдат!
Колебае се царят, затова му иде болка!»
Среща с Евдокия
Царят й се обадил по телефона от Карлово с много миньорен тон, да ме пита: 1. за баща си какво да прави, понеже настоява, и 2. за крака, който го боли. Казах й да му каже, че кракът му е в главата - значи там е причината, а за другото ще видим какво ще трябва да се направи и ще му кажа допълнително. Че е по-добре да се разходи из планината.
Говорихме по много други работи. Тя разсъждава много умно и схваща нещата много лесно - проницателна. С нея може да се говори свободно, защото тя, както се изрази, не е жена за фабрикуване на поколения. Тя е по-скоро мъж в рокля. Говорихме и за Багрянов, и за царя. Тя мисли, че Багрянов трябва да се подкрепи, и видях, че тя е осведомена за иригацията, за която дойде вчера един евреин да ми каже, че имат намерение да се свържат с Багрянов. Ней й е още криво, че сме се карали в нейната къща - сефте сме направили!
- Но това е женско, да се вика и карате и двама така.
- Но другояче не може - казвам.
Но колко безболезнено се разделих [с] Ганев, защото вече много мирише и той беше си разбрал това.
Говорихме за Иванов и проекта на Невенка за даровити деца.267
Приказвал съм и други път с княгинята, но сега имахме повече време. Седяхме на една пейка в градината. Когато миналата година се срещахме, тя приличаше в движения и израз на Каравелова268. Сега беше 20 години по-млада. Казах й това и тя призна, че тука се е възродила наново - в новата си къща.
Приказвахме за царя. Тя го разбира много добре, но не знае как да му помогне. Призна, че сега е много по-добре и по-свободна, че се е опитвала да се противопостави на идването на баща си в България.
- Но това е един бреш*, който аз не мога да затворя, макар че се хвърлях няколко пъти на атака, и самият той ми заяви (Фердинанд), че най-после това не е моя работа, а на брат ми, и аз си млъкнах. Но ужасно тежък човек. Той от Вас го е страх, не зная защо, но страх го е много.
- Защото не е слушал и е изгубил всичко, а сега ще изгуби и останалото, ако не слуша.269
- Да, вижте какво пише в това английско списание. То е малко еврейско, но все пак то го изкарва като немски агент, който им струва доста много и от когото те чакат да се прояви вече и оправдае похарченото... Ей, много живее този човек! - каза княгинята и аз потръпнах, защото тя говореше като за чужд човек. Това съм забелязал в царя също, а също и в писмата на Фердинанд, някои от които по-рано - преди 5-6 години, бяха безобразни и пълни с ненавист...270
Заприказвахме за магиите, с които той се занимава, а после минахме на растенията и аз й обещах да й дам някои книги да чете за магията.
Тя намира, че народът е великолепен, търпелив, каквито не са другите, и че това е едно богатство и късмет за царя. Говорихме и за кмета и й казах някои работи за него, какво е говорил за нея и Кирил и пр. И тя знае някои работи - как той се е опитвал да се оправдава с нея за тия спекули, които е правил, и пр. Приказвахме и върху характера на царя. Тя го схваща много добре и намира, че много мнения слуша и се колебае. Самата тя има характер на Клементина272.
Показах й един проект, пратен от Невенка, за училища за способни бедни деца.273 Тя схвана веднага същността и каза:
- Защо не? Правихме институти за глухи, за сакати и недъгави, а това, с което ще се гордее България, защо да не направим?
Видях как веднага схваща същността. Умна и настойчива е. Казах й, че е мъж в женско тяло.
- Слава Богу - каза тя.
Приказвахме още някои други работи.
Като казах на Учителя, че съм дал този проект, той сбърчи вежди и остана много недоволен и аз тутакси му казах, че съм готов да си поправя погреш-ката, но изглежда, че му стана неприятно, че съм го забелязал, и се опита да ми каже, че няма нищо, но след няколко минути само аз усетих такава вътрешна буря и недомогване, когато** по-рано ми беше пълно и весело, че едва се довлякох като отровен вкъщи. Сещах, че е погрешка, гдето предварително не му казах, а смесих човешкото с Божественото, което и друг път се е случвало, и то все изкушения от тая страна за лични сметки...274 Но в момента аз си мислех за някои бедни деца, на които може да се помогне, а забравих, че това може да е работа на Невенка, но не и моя, че моята е за Цялото, за Божественото. И други път съм правил същата погрешка. Бог да ми е на помощ!
Евдокия ми показа домакинството си, градината, в която беше садила лук червен и чесън, но турила цели глави, понеже не знаела досега, и те израснали като метли...
_______________________________ * бреш (фр. breche) - процеп, отвор; воен. пробив. (бел. М.И.)
** когато - остар. докато. (бел. М.И.)
