Среща на 1.IV.1939 г. при Евдокия от 9 и 30 до 11 и ½
Преди да дойде царят, аз се срещнах с Учителя, който ми каза някои неща:
«Вътрешна политика да води. Едно тяло, за да се повдигне във въздуха, трябва или обемът да се увеличи (чрез разширение), или движението да се увеличи - колкото възгледите стават по-ограничени, толкова той пада понадолу!, а там се намаляват благоприятните условия.226 Ако не бяха правили тия скандали на Бялото Братство, щяха да имат сега Добруджа.227 Той не е изправил нещата - седи на два стола. Ний няма какво да искаме от него - и без него можем да изправим нещата; работите, но все лоши хора са. 228 Повикали котката на гости - изплашили се мишките. Повикали лисицата на гости - уплашили се кокошките. Повикали са вълците - уплашили се овците!
Изслушай го. Духовете имат лоши замисли.229 Ще се въздържаш. Ще гледаш за Бога ли правиш нещо. Ако не можеш да го търпиш, то защо? Ако се работи за славата Божия, за придобиване царството Божие и за изпълнение волята Божия - добре. Който е работил против това, той си е винаги счупвал главата и изгубвал живота. Волята Божия е неизменима. Подкрепяли сме го, за да поправи нещо. С какво е показал, че служи на Б. Б. [Бялото Братство], а той нищо не е направил.230 Той ходи да се моли на Англия, Германия - а не на Бога? Ще трябва да си поговорите веднъж повечко. Различията произлизат от перспективите. Ще си смените нещата; видовете са разни, а реалността - една. И двата различни вида ще дадат едно. Гърбът и лицето на човека са различни, но човекът е един. В Невидимия свят гледат отвсякъде.231 Троеличието на Бога е една неразбрана работа - то значи, че Бог си има във всеки свят лице.232 Неразбрана идея е тя. В едноизмерното пространство между две точки може да се прокара една права линия. Между четири точки на едно двуизмерно пространство може да се прекара една плоскост. Които нямат двуизмерно пространство, нямат разширение, а които нямат триизмерно - нямат движение.
Трите перпендикуляра: на постъпката, на чувството, на мисълта.»233
След този разговор тръгнах с Андро234 за Евдокия. Преди да дойде царят, около десетина минути си поприказвахме с нея върху това, което става. Запитах я какви ѝ са впечатленията от Германия.
- Боят се от войната много. Омръзнало е на всички това напрежение. В по-големите градове се понася още, защото се инжектират, но в по-малките народът е настръхнал...
Продължение от срещата с царя на 1.IV.1939 г. [Политика на царя]
Казах ѝ за Ганев и за Багрянов. Тя ми каза:
- Той се нахвърля много върху Багрянов, но не е прав. Пък и Багрянов е страхлив и неустойчив.
Казвам:
- Съгласен съм с това, но Багрянов не е престъпник поне. Казах й, че приятелите на царя, като Сирко и др., правят гешефти [в] негово име, и тя се съгласи с това.235
В тоя дух приказвахме, като дойде царят, ръкува се с мен и после - с Евдокия, която го целувна и после веднага си излезе.
Започнахме с това, че той ми даде отчета, който е правен нему за събитията, да го прочета, а в туй време, да не седи празен, аз му дадох да чете факти срещу кмета Иванов, като му казах:
- Ето още една миризлива работа. Недей оставя да се развони повече; и да не кажете после, че не Ви е била известна.
Докладът беше направен пристрастно - в полза на Ганев, което аз оспорих. Той каза, че сведенията за Иванов ще ги даде на Кьосето. Тогава заговорихме за други работи. Той ми каза, че е мислил да смени Ганев. Генчев му препоръчал да бърза и да го смени с Кожухаров. Аз се засмях:
- [От] трън, та на глог - тоя е още по-голям мошеник!
Царят се засмя.
- Не бързайте! - казвам му. - Имате доста време. Нека се обмисли поспокойно и да се тури по-подходящ човек. Времената сега сами се меняват доста бързо, за да не бързаме и ний. Политиката трябва да бъде обмислена и да знаете къде сте.
- Аз, Лулчев, в главни черти съм насочен. Може би в детайлите да съм колеблив, но главната линия я следвам внимателно и с постоянство. Аз народа си няма да предам. Нито Гьобелс236 ме купи със своите аероплани, нито англичаните ме убедиха със своите хвалби. Аз си останах на неутрална позиция, която защищавам и досега. На един германец, приятел на Гьоринга, аз казах: «Не може да искате невъзможното от нас. Ние се бихме заедно с вас. Вас омаломощиха, нас разгромиха. Вие това не бива да забравите. Ние не искаме много - стига ни това, което вие ни отнехте в Берлинския договор. Поправете си погрешката.237 Ние не искаме да стигаме до Русия. Големите братя като съседи са опасни; така стана и вашият аншлус238 ... Нас ни е достатъчно, ако се даде къде да турим излишъка от населението, което тормози вече вътрешния живот.239 Вие обещахте, а не направихте нищо. Ние ще чакаме, но вие знаете, че «глас народен - глас Божи». Ако потегли народът, аз не мога да се съпротивя.240 Аз не мога да действувам освен като българин.» По-рано и [на] англичанина Де Кореи казах, че ще бъда само българин, и това доста им не хареса. Те имат едно недоверие, което не ги е оставило още - че ний искаме Цариград, и затова не ни пущат на морето на юг.241 На германеца казах, че те имат всичкия интерес ний да сме силни, защото, като не можем да се бием заедно с тях, няма да се бием и срещу тях, но поне можем да им бъдем полезни със задържание на всички други, които са около нас; защото, тъй или инак, те ще държат сметка за нас, ако сме силни. По моята преценка, това, което стана в парламента, е началото на това притискане, което аз очаквах. Както ти казах, Ганчев получи 60 000 марки и част от тях трябва да е дошла и в София. Робев и др[уги] трябва да са получили насърчение. Затова и той се е похвалил, че Кьосето ще си иде. Това е опитът, който се прави. Багрянов е проводникът. Те мйслят, че Кьосето ме крепи и като го махнат, аз ще отстъпя. От друга страна, и «Интелижанс сървис»** работи чрез Григорча (Василев)242 да всее раздори и разслабване, като по-късно може да прибегне и към левите елементи. И ако може да вземе надмощие - добре, ако не - да станем слаби и разкъсани, та ако стане нужда, Англия да ни поднесе на парчета мезе на тия, които ще обедини срещу Германия. Тъй че, както виждаш, аз си давам отчет. Моята мисъл следва своя път, аз не напущам взетата посока. Задачата е сериозна и аз си давам отчет, отдалеч сещам нещата. Не ги виждам, но ги сещам. И както виждаш, мъча се да взема мерки.
Царят говори всичко това, което аз в резюме предавам, много красноречиво. В това отношение той има дар да се обосновава и да подбира фразите. Аз не мога много да запомням и записвам само най-главното. Съжалявам, че не мога да предам хубавите му думи и основания. Той говори много повече подробности, които не мога си спомни.
Започнахме разговор за Багрянов и му казах, че в много работи е прав, но няма защо да го правим враг, опасен е. Той се съгласи с това. А също, че може да е грешник, но не и престъпник.
- И това приемам. - каза царят.
Казах му, че как се съгласихме да последва едно обяснение. И на това се съгласи да стане, както той се изрази, под мое покровителство. Говори ми и за него, и за себе си:
-Той е скъперник и амбициозен. Непризнателен. Аз нямам нищо, защото всяка година си ликвидирам докрай каквото ми остане и го раздавам. После, когато пътувам, аз нищо не взимам от държавата. Аз си плащам за мене и хората си. Баща ми не правеше така.243 Той винаги вземаше от държавата. И сега получава повече от мене и пак, каквото може, взима от друго място.
Изобщо, говори ми интимно за себе си покрай Багряна. Направи му анализа, че в него женското е, което го прави непостоянен и амбициозен и фалшив. Тоя път царят беше явно друг. Беше се отлепил вече от Генчев и ми каза:
- За три дена Генчев остаря. Той прилича на човек, който е разбрал, че любовницата му изневерява с друг.
- Далаверите, които може да се разкрият, го карат така да старее.
- По-рано аз му вярвах сто на сто, но сега - само 25%. - каза царят.
Приказвахме за тая инспекция, която започнаха по повод [на] Тошко. Той - уж комунист, а Филов244 му изказва благодарност във вестниците.
- Четохте ли? - запита ме царят.
- Не - казвам, и не бях чел, но се зарадвах. Припомних му после, че беше връзвал възел да прави сестра Теофана учителка, и той обеща поне с нещичко да ѝ помогне.245
На тръгване ми каза и за френската книга от Учителя «Ла ви пур ла тур» [«Ла ви пур льо Ту»], че е добре преведена.246
Евдокия ме изпрати до вратата вън и си поприказвахме пак за брат й. Като ѝ казах, че сега е добре, и тя се зарадва.
После бях при Учителя, но не писах каквото ми говори.
_________________________
* роль - остар. роля. (бел. М.И.)
* Intelligence service - Английските разузнавателни служби. (бел. М.И.)
