Срещата стана точно в 10 часа сутринта в двореца на Евдокия. Тя ме чакаше при вътрешния вход, гдето държеше кучето - бялото, от Чамкория, - да не ме лае и му говореше, че съм му кръстникът, та да мълчи. То станало голямо. Докато говорехме вън още, пристигна царят и аз му казах, че това е кучето на Багрянов, и докато се той накани, пак му го взеха. Евдокия и царят се засмяха силно.
Когато влязохме и седнахме, царят ми каза:
- Виках Ви да поговорим по три въпроса: външното положение, вътрешното положение, и най-вътрешното - в моя дом.
И започна да ми говори, както винаги, добре обосновано и с хубави фрази, които за мое съжаление аз не мога да цитирам, понеже в мен паметта не работи механически и аз не мога да запомням формите, а само смисъла. А той беше: След това поглъщане така бързо на Чехия той чувствува безпокойствие, както преди 19 май, следствие на което му предстои да вземе решение. Германците и англичаните ще употребят усилия и натиск да се справят с него.
- Понеже не съм амбициозен, нито пък могат да ме купят, а ме знаят за страхлив, те ще ме заплашат или [...?]*, или с револвер.
- Има ли нещо конкретно да са употребили натиск или заплашвания?196
- На мене лично - не, но онзи ден Рендел, английският дипломат, разгневен при случката с чехите, е казал, изтървал се пред Груев: «Ние на германците, големите, не можем направи нищо, но ако се намесят по-малки, да ги крепят, да му мислят!» Ганчев, генералът197, който е получил сега 60 000 марки от Германия и е корназ**, е казал на... че Кьосето не ми бил позволил да се видя с Хитлер, че бил германофоб, но скоро щяло да си иде... Баща ми - също (сестра ми донесе писмо), и той ми го каза, а после ѝ даде, иска да дохожда тук. Какво да правя? Като зная мегаломанията на повечето, мисълта, че са център на вселената, партизаните са се наострили и искат да минават в атака, военните искат да се воюва, а оръжие няма достатъчно. Стойчо, Луков и «тутти кванти»*** с Цанков се също приготовляват да атакуват. Аз досега не съм се връзвал никъде, винаги се изплъзвах. На сватбата писмено ме вързаха и аз пак се измъкнах! (за кръщаването на децата) и папата ме разбра и не се сърди.198 Ето, при Гьоринг изисках си и аеропланите, дадох му брилянтен орден, но му казах: «Не съм нито с вас, нито против - ще бъда неутрален.» Сега искат, сещам това, да ме притиснат. При това външно състояние е, когато немците не мислят нищо добро за мен, аз го сещам по техните хора, които приемам, и тоя напоследък барон Ваиси... (името забравих) не можеше да седи [пред] мене, а, струва ми се - шпионин, е донесъл пари - дошел на разходка посред зима - и то в България, вместо в Италия... При това патриотарство, мегаломания и подкупи, страх ме е, че няма да издържим. Англичаните искат да влезем в Съглашението как[то] сме си, че после щели да видят. Германците ще искат, преди да дават оръжие, ние да се определим... Вие как схващате? - запита ме той.
- Последните дни сме съсредоточени към Англия, понеже тя трябва да вземе решение, и то много важно, та тук не зная точно. Даже мислех да поискам нещо и Вашето съдействие, но изглежда, че ще мине и по радиото...
- Той и Генчев ми викаше да пише на Грийс, но аз му казах да ги не закачаме сега, когато хората си имат толкова свои главоболия, че може да ги ядосаме. Той глух, ама доловил нещо - каза царят.
- Да - казвам, - сега там е съсредоточено, защото може да тикне Русия по един крив път.
Царят ми говори още за вътрешното положение, после - за баща си, който настоявал да дойде, после оттам се сети за Багрянов, който му казал, че тогава противната група ще си има коронован интригант.
- Право е казал - не само интригант, но и център на заговор и тогава положението ще стане неудържимо. Вие трябва да пишете на баща си и да искате от него привидна помощ. Тук каквото трябва, Вие ще си го правите, а той да помага оттам. Времената са съдбоносни. В тоя смисъл той може да се впрегне да си седи поне там, ако не свърши някоя работа.199
- Тогава помислете по това - каза ми царят, - да видим какво можем да направим.
След това той продължи да ми говори за положението в някои подробности. Казах му, че не е толкова опасно положението, че хубаво стана, че ги понапекоха, защото инак няма да се съгласят да отстъпят нищо, а сега пак има възможност, но трябва да се има търпение - да не пометнем, вместо да родим. Трябва да се изчакат събитията, това е всичкото.
- Сега аз съм спокоен и деен, но това е винаги, когато опасността е близо, аз знам себе си. Да видим и Кьосето, какво ще ни донесе утре... Трябва да се пазим от увлечение. Добруджа ще си я вземем, трябва моментът да се изчака, за да не остане горчив спомен. Нещата ще си дойдат и сами по себе си. Сега всичко върви с бърз темп, то няма нужда да го ускоряваме - достатъчно е, ако сме будни, да се възползуваме от сгодните условия.200
Той ми говори още подробности, които изпускам. Те засягаха баща му, който много се почувствувал оскърбен, че него, царят, го приели след делегацията на нашия цар...
После това той мина на вътрешното, «най-вътрешното положение - домът ми»:
- Няма мир, щом дойде тази жена, всичко обръща с главата надолу - и той ми разправи колко хубаво е вървяло без нея, как децата са учили, как са се държали добре, а сега тя се мъчи да настрои сестрата срещу братчето и каквото направила със сестра му и брат му, да ги раздели.
- Та лошо ли е на сестра ти сега? - казвам му. - Всяко зло за добро. Тя не може да влияе в такава степен, както тя мисли.201
- Аз съм много загрижен. Изпратих я в Кричим, но да ти кажа, много мисля какво да ѝ направя. Мисля даже до раздяла да се стигне, макар че сега не е време за тия работи. Едното дете е привързано към мен, другото е на държавата, а за нея няма нищо и тя се счита нещастна. Дано сега забременее пак, та да миряса. Мислех да кажа на Боната да ѝ говори за това лошо влияние. - (Той ми разправи няколко случки).
Казах му, че трябва малко да почака. Трябва да я остави да направи няколко неща, които не са хубави, и тогава той сам да ѝ ги посочи и да ѝ каже: «Ако това целиш, то не е благородно и не отговаря на майката; ако искаш друго, а това постигаш, явно е, че това не са пътищата, които те водят към целта смени ги!» Царят се съгласи, че така ще е по-добре, и остави да опита и този метод - «защото, казвам му, сега само ще се препирате за мнения, а като има факти, те сами по себе си говорят и мъчно се оспорват.» После се разделихме.
________________________________________
* Изречението е неясно - може би има пропуск в текста, макар че нищо не е означено. (бел. М.И.)
** корназ (тур.) - лукав, хитър; разг. горделив, надут, наперен. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев.
*** tutti quanti (ит.) - всички подобни. (бел. М.И.)
