(22) СРЕЩА С ЦАРЯ НА 12.I.1939 г., 9 и 30 до 11 ч преди обед
Учителят ми каза, преди да тръгна:
«Божественият закон работи сега - Божествената справедливост. Който спазва справедливостта, той ще успее и ще вземе. (Въпросът беше за земите, които имаме да взимаме от другите.)103
И крадецът взима, но после, като го хванат, дава всичко заграбено.
И за държавата, и за народа да има справедливост. Той може да направи някои работи. Те може да станат и без него, ами поне да не затрудняват. Всички са слаби. Никой не може да води война - отгде ще вземат храна? За в бъдеще трябва да се приложи нещо в просветата, а не за война. Другите нека се въоръжават. Ние трябва да имаме колкото за парад.
Въоръжен народ е, когато е силен в дух и мисъл, а после - с оръжие на земята. А горе те са бити.104
Черната ложа взе всичко и всичко изгуби и сега във всичко е разпокъсана и нищо не може да направи. Черната ложа отстъпва и предава от позиция на позиция - не иска да капитулира изведнъж.»105 лед срещата:
«Фердинанд е едно шило. Той си отмъсти на Австрия (чрез Хитлер) за униженията, на които бе го подложил Франц Йосиф, за лошото третиране» -каза Учителят.106
Срещата беше определена за 9 ч и 15 мин. Евдокия беше хремава и ме чакаше вътре, а не, както обикновено, при вратата на двора. Докато дойде царят, поговорихме си с нея. Тя също е недоволна от кмета Иванов, който излъгал, че тя искала залесителният пояс да минава край нея. Тя го изобличила чрез слатинския кмет. Каза ми, че началството (брат й) не обичал добрите хора и пр.107
Преди два-три дена тя бе минавала на «Изгрев», а преди два дни идва при мене Надя и Беби (най-близката на царицата, която беше взела от нея честна дума да не идва при мене, но изглежда, че сега друг вятър вее, та и Евдокия ми каза:
- Аз питах вече Надя къде живеете - защото аз я поканих да ме споходи.
- Аз - казвам - живея в една малка барака при сеното. И Христос някога се роди при сеното. Аз съм далеч от Него, но близо до сеното...
Дойде Царят и прекъснахме разговора. Той се извини, че закъснял малко, понеже блъснал на идване с автомобила си един велосипедист, който тъкмо носел в «Дневник» на цензура, но нищо лошо не станало.
Разговорът беше доста дълъг и имаше следните точки:
Устно: положението на разправиите с баща му. Писмено: поверителното писмо на Момчилов от Лондон108 за разговора му с един секретар (името му не запомних) и писмото на Ванситар109. После - за срещите му с Де Корси110 , англичанин, и с шефа на германската мисия. Прави ми впечатление колко пом--ни царят и колко хубаво и смислено говори. Истинско Баро!
В главни черти работата се състои в следното: Баща му е бил във връзка с Дочев111. Това му е казал и генерал Жеков112, който е бил при него. Дочев взима пари за националните легиони и лъже Фердинанд, че ще го докара в България. За сватбата в Италия царят издействувал да отиде и Фердинанд, а той си издействувал от Германия вагон, а се интересувал дали ще му дадат и почетна рота... Искал виза и паспорт оттук, с оглед, види се, после да се промъкне113 ... Че тук много го искали, ама само царят го не щял114. Балабанов (горска индустрия)115 казал на царя в един разговор, че на един гуляй в Бреслау един важен немец му казал, като се понапил, че в България са купени търговците, младежта, част от офицерите, министри и имало само едно място, което правело английска политика, но ако не се вразумяло, те щели да се справят скоро с него. Ванситарт пише в писмото си, че царят щял да има големи мъчнотии, а другият секретар, при който влязъл непосредствено след това - Момчилов, му загатнал, че една чужда държава отвън работи да се върне Фердинанд в България. Аз по-рано бях му казал, че Луков се хвалил с това, че е натоварен да го докара тук. Казах му да пипа бърже, да махне част от продадените, а други да размести. Те ще мислят, че са хванати и ще се смутят. Той обеща.
- Те и без туй са вече смутени - казвам му - от назначаването на директор на полицията. Като ме запитаха каква е тая политика, казах им, че досега царят слушаше «компетентните» - тия, които правеха обущата, а сега вече е решил да слуша и другите компетентни, които носят обуща и мазолите от тях.
- Това е много хубаво - каза царят. - Заслужава да се използува.
Говори ми за срещата с Де Кореи, която е траяла 2 и 3/4 часа. В нея той му е говорил между другото, че не може да бъде предател на своя народ и че ако Румъния бъде турена на масата, той мъчно може да задържи народа. Че по-рано го е задържал, но това сега няма да бъде възможно.
- Ако Вие сте на мое място, какво може да направите при тоя случай?
Изглежда, че добре ме разбра, защото не е искал да приеме нито Цанков, нито Луков, а си е отпътувал веднага. Самите му изявления за царя показват колко високо той го цени (гледай в. «Утро» и др. от същия ден). От него беше царят доволен, а аз - от царя, защото беше говорил много красноречиво и смислено. След това е приел пак германската мисия, на която е говорил пак друго, но също много смислено. Той е казал да не насилят българите, защото те ще ги намразят. Да бъдат внимателни и да правят своите сделки с частните хора, а не с държавата, защото народът ще почне да ненавижда и подозира, че България е продадена.116
- Спомнете си някога мината «Перник», за която станахме омразни на нашия народ, и то след като бе минало през Народното събрание, а сега? Ето по тия причини ние се разделихме с нашия военен министър Луков117. Аз не съм човек, който да не обещава и да не прави. Уговорих с Гъоринг118 нашето въоръжение без никакво обещание. Дойдох, казвам на военния министър: «Продължете работата.» След 6 месеца намирам оплетено... Луков обещал концесии на държавни руди. Това не беше хубаво. Трябваше да се съберем министър-председателят, финансовият министър и аз, 4 часа да го кандардисваме и нищо да не излезе. Гьоринг охладня поради тия интриги. Аз не съм комисионер. Оставих ги да работят, а той искаше да залага това, което беше проучено и което можеше да компрометира България. Не ви съветвам да [се] свързвате с хора, които аз по-добре от вас познавам доколко ще ви бъдат верни. Не туряйте на българина дрехи, които не са за него, защото в такъв случай, като го потърсите, ще го намерите съвсем не там, където го очаквате. Не извиквайте реакцията. Ние се бихме с вас, страдахме с вас, помагахме ви с това малко, което имахме, в най-трудните времена, а вий ни изоставихте сега, когато имаме нужда от подкрепа119.
- Вие приказвате като стар - казва му един председател.
- Да, аз, който изкарах с един диктатор селянин, с един професор и с Военната лига, аз се учих не от университет, а от школата на живота и мога и на вас да бъда полезен.120 Парите, които носите, не ги давайте, не ги прахосвайте напразно.
Те почнали да се смеят.
- Проф. Диков121 ще го опитате, аз съм го опитал вече.
Те се спогледали и почнали да се смеят. В тоя дух - да държат на частното, а не да оплитат държавното, той им говорил доста. (Въпросът е за мината на «Гранитоид», която им е дадена на немците.)
- Най-добре ще бъде, ако вий подемете една политика на съгласувани интереси с Англия. Нито тя ще прави колонии тук, нито вий, защото и ний сами се плодим достатъчно, но сме добри пазачи, портиери на проливите, а вие имате нужда от това, което ние може да ви дадем, а ние - от вашите машини. Ние сме път, от който може да се ползувате, при условие, че ще ни зачитате и уважавате.122 Без това едно съперничество ние всички ще пострадаме, защото, докато вие се борите помежду си, един Червен Петър Велик ще се [възползува - и пр. в тоя дух е говорил. Те доста са се замислили и повидомому са останали доволни.
Казах му, че той сега трябва да действува бързо, за да ги размести и обезвреди, защото има нещо, което се гласи.
Във време на разговора извикаха го от Рим и той говори с царицата за болната й сестра. Останах с впечатление, че той се страхува вътрешно от нея, а причината може да бъде, че тя му знае някои магарии... Говори ми, че депутатите («моторизираният») искали да намаляват заплатата на Красновски, но Божилов не се съгласил.
- Виждаш, отмъщение - каза ми царят. - Даскалов да го хлъзне, както направи с Гиздов.
Говорих му за Желязков. Той вече говорил на Божилов. После - за Методи123, на когото книжката дадох да чете, и той обеща.
Говорихме и за други работи. Когато говореше по телефона, някой прислушваше, та царят викаше.
- Прислушват ни и мислят, че кой знае какво важно приказваме.
Поприказвахме малко и с Евдокия и си тръгнах (тя ме чакаше в друга стая).
Имаше и други работи, но някои не мога да си спомня в момента, а други, мисля, не са толкова важни, да бъдат отбелязани или пък са много интимни (за царицата и за баща му), та не са за писане.
