(20) Среща с царя, 5.I.1939 г. от 5 ч до 6 и 30 следобед, при Кока
Княгинята чакаше, защото аз бях малко закъснял. На тръгване бях взел портокал и ябълка да им дам, за да имат плод. Като казах на Учителя, той тоже ми даде една, после - още една ябълка. С влизането поздравих Евдокия92 и тя същевременно стори това. Като й дадох ябълката, много се зарадва за пожеланието и между другото побърза да ми каже, че е видяла на Изгрева цъфнали дървета. Като влязохме вътре в кабинета й (преди това лаеше кучето и тя ми каза, че бил голям ревнивец, само на мъже лаел), тя ми се оплака от баща си, при когото беше наскоро, че смучел и се изтощавала93, на идиот се обръщал при него човек. Казах й да чете някои окултни книги, за да знае как да се пази. Каза ми, че сега била много добре с царя, понеже могла да си запази спокойствието94 въпреки всичко, което тя правела.
Дойде царят и започна с въпроса (след поздравите, плодовете и играчката за Симеонча, който се много зарадва)95, да ме пита какво да прави с Роб[ев]96, а след това ми заразправя за посещението си в Стойчо97:
- Налагаше се да ида. Отидох. Веднага започна да ми говори против Недева. Казах му, че винаги са били недоволни от Вътрешното министерство. (Записвам само смисъла, а не думите. Той ми поменуваше имена и подробности, които пропущам.) В заключение му казах, че няма да гори юргана за бълхата! Тогава - казва царят (като разбрал Стойчо, че думата му няма да мине) -той се сви и сгърби. - После взел да го кандардисва за дневните на депутатите. Царят му казал, че по тоя въпрос той не може да има думата, защото вече веднъж на 19 май 1934 г. е третирал с риск на живота си този въпрос и защита на парламента, когато други бяха вече напуснали парламентаризма... - и когато Кимон ми каза: «Това не е парламент, а само дружество за охранване»...
(Съжалявам само, че не мога да си спомня точно фразите на царя, а само смисъла им, защото той беше говорил много деликатно, красноречиво, но същевременно и доста бодливо.) Ст. [Стойчо] повдигал и други въпроси, но бил отбит много майсторски от царя и останал крайно недоволен.
- Като излизахме и той ме изпращаше, вървеше на криволици, като бе-касините, когато хвъркат. И видя ли, че нищо се не съобщи за тия срещи. Интересно, че и Генчев, който ме съветваше да се срещна с него, защото разчиташе може би на някои резултати, се почувствува като попарен. Имаше нещо, което не стана както те искаха.
- Да - казах му, - много ги смути и новият директор на полицията. Видяхте ли какво писмо беше писал Преславски?
(Преди два дена вечерта идва Недев и ми разправи цялата тая история, а също беше ми пратил и писмото на Преславски. То беше глупаво, арогантно.)
- Той само за това писмо заслужаваше да бъде изпъден - каза царят. Минахме на Робев, или, както го бяха нарекли офицерите в едно послание, «моторизирания мошеник».
- Работата е много лесна, казах аз на царя. - Даскалов98 да му изтегли под краката подофицерското дружество, както направи с Гиздов, и като увисне във въздуха, ще стане по-примирителен. Виж как стана Гето Кр[ъстев]99. Пък и като се каже, че и камарата може да бъде разпусната, хептен ще омекне. Тия хора се забравят.
Говорихме за Багрянов. Пита ме дали съм се срещал с него. Казах му и после доста приказвахме. Той ми каза между другото, че Божилов100 не го обича много и да видя да се срещна с него и пр. Приказвахме също за Луков, за Недев. За Пращилов казах му, че питах Красновски и излезе лъжа това, което бяха му казали. За Цанков и предстоящата му атака в парламента срещу царя.
Опита на Лук[ов] да се сближи с Кимон и пр. Казах му и за Папазов, и за д-р Екимов. Той обеща да стори нужното. (Папазова той по мое искане направи придворен доставчик.) Говорихме и за Илия Желязков и си взе бележка да каже на Божилов да го тури главен секретар.
Каза ми, че ще трябва да отива на сватба в Италия101, че се радва, че така съвпада с отиването на Чембърлейна и пр. Оплака се и той от баща си, че му издействувал да дойде и той там, а сега му правел въртели...
Пожелах му добър път, но той ми каза, че да вървя и се разхождам по върховете, но да гледам да се прибера. Той към 12.I ще пътува, но преди това би искал да ме види. Каза ми, че сега се надява да се види (разбере) с английския посланик. Похвали ми се, че сега са всички канени на сватбата и че тъй хубаво съвпадали датите на отиванието им и това на другите посещения. Надяваше се да пронюха нещо по-съществено.
Понеже автомобилът беше дошел, аз не го задържах повече. Отиде си доволен. Евдокия ме съпроводи до външната врата, а вън, като дадох сигнал със светлината, показа се Андро, който ме чакаше при железопътната линия.
Учителят беше на кино тая вечер, та чак на другия ден му казах какво сме говорили. Той остана доволен и ми даде сладко вино, което аз раздадох и на други.102
Царят ми говори и за срещата си с Кожухаров Илия. Как му е говорил на Нова година и как му играли очите. Казал му, че Илийчо, че имал много иши-рет (?) като скъсани шапки. Но Царят му казал, че тия шапки от само себе си не стават - че има кой да ги прави... «Той се доста сгушна» - и пр. ...*
_____________________________________
* Този абзац е написан от Любомир Лулчев на ръка и трудно се разчита. На стр. 710 прилагаме сканирана тази страница от дневника му. (бел. М.И.)
