1. В изнесената дописка във в. «Зора» от 19. VIII.1929 г. от началото до края са лъжи.
2. Наистина в Синода ежемесечно се депозират писма срещу дъновис-тите от съпрузите на дъновистките, за разтрогнати бракове. Такова нещо описахме в «Изгревът», том XVII, стр. 902-913. Това, което е написано там, е вярно.
3. Вярно е и друго - че църквата изпраща своите шпиони, заплаща на психически разхлабени жени, те обикалят «Изгрева» и посещават по домовете дъновистите, и което чуят, то те го преиначават, разкрасяват, за да си заслужат парите, които са им дадени да бъдат шпиони и доносчици. И тези жени пишат молби, изложения до Синода. И те вече имат доказателства и ги поднасят на журналистите, и ги поместват във вестниците.
4. За «Горницата» във Велико Търново е описано в «Изгревът», том II, стр. 232-235.
А какво е имало в нея? Много автори са разказвали за нея. Вж «Изгревът», том V, стр. 370-381, а за «Светая светих» вж на стр. 376-381.
5. Това, което се описва в дописката, е лъжа. Това показва, че тези жени не познават нещата, които описват за масата и корделите.
6. Учителят Дънов не е говорил, нито е определял 12-тях апостоли в Школата Си. Това е лъжа. Но последователите Му са се обозначавали кой от тях е прероден апостол.
7. За миенето краката на Дънов е също лъжа. Учителят Дънов си е миел сам краката в леген, който са Му донасяли сестрите.
Той винаги е препоръчвал, че всеки, който се върне вечер, трябва да си измие краката в топла вода. И обяснява защо. Това го има записано в Словото Му. Всеки може да си го прочете.
8. Обикновено са се събирали т.нар. «спиритисти», както на «Изгрева», така и по домовете, и те са създавали много проблеми на Учителя Дънов. Вж «Изгревът», том XVII, стр. 702-706.
9. А за жените изкусителки вж в «Изгревът», том XVII, стр. 653-655.
10. Аз заварих последователите на Учителя, като всеки от тях си беше определил кой е по прераждане от учениците на Христа. И си вярваха в това. Наистина си вярваха. Бяха се събрали веднъж на една маса около 12 човека и се забавляваха, кой кой е по прераждане. Огледах се и видях, че бяха вече заети местата на всички апостоли. Тогава, смутен, напълно сериозно казах: «Аз също съм от времето на Христа, но за мен тук няма място, всички места са заети!» Тогава Георги Томалевски, който се смяташе за прероден апостол Павел, ми каза така: «Слушай какво. Недей да бързаш. Като някой от нас умре, то ти ще заемеш неговото място.» Всички се изсмяха на това разрешение. Само аз не се смях. Бях възмутен, че един от тях незаконно ми беше взел мястото. После тези 12 човека измряха. И не свършиха никаква работа. През 2003 година са минали около 10 години, откакто ги няма и описвам това
Останах аз, за когото нямаше тогава място между тях. Останах, за да издам оригиналното Слово на Учителя и да издам поредицата «Изгревът».
11. Ето мнението на Учителя за самозваните апостоли:
«Преди години, около мене се движеха 12 братя, които искаха да станат апостоли, както във времето на Христа. Те нямаха вид на апостоли, но важното е, че нещата не се повтарят. Това, което е било във времето на Христа, не може да стане днес. Няма защо да се повтаря. Интересно е, как се яви това желание в тях - да станат апостоли. Какво ще придобият от апостолството? Някой иска да стане като Христа. Това е още по-мъчно. Няма по-трудна работа от Христовата. Това значи да бъдеш натоварена кола. Мислиш ли, че ще те славят и почитат хората? Ако остане на грешните хора да те почитат, това значи да имаш съдбата на една бълха. Какво правят с бълхата? Хващат я и я убиват. Като скача, тя ги безпокои, и те търсят начин да се освободят от нея. Не е лошо да станеш апостол, но не е практично. Практичните неща са на място. Например приятно и практично е, след като си работил лятно време и си се уморил, да седнеш под под сянка и да си починеш. Обаче зимно време сенките са опасни.»
БЛАГАТА В ЖИВОТА: Лекция от Учителя, държана на 8.XII.1943 г., София - Изгрев. - В: Новият светилник: Лекции от Учителя на Общия окултен клас, г. XXIII (1943-1944). София, 1946, стр. 206-207.
