Всяко навлизание в етическата област е свързано със спорове и неясности, но мисля, че доброто все пак има несъмнени белези в дадени рамки. Абсолютно погледнато, добро и зло - това са два образа на една и съща «реалност» - това е изпъкналата сфера, гледана отвън - и вдлъбнатата, гледана отвътре; светлина с по-голяма или по-малка интензивност, отколкото нашата собствена: по-силната е светла - а по-слабата - тъмна; перспектива на взаимоотношение, начален пункт на схващание контрастите на физическия живот като две естествени прояви на единното Битие. В тая основна смисъл трябва да се проникнем от съзнанието, че съграждающата сила е по-голяма, по-велика, надвиваща и преодолеюща в творческата еволюция на живота; че без това Земята би била развалини и хаос. Всеки порядък е резултат от регулиращи разумни сили, които творят - и в своето вечно непрекъснато творчество използуват всеки остатък и развалина, създаващи това, което е. Нашият живот е само частичен израз на тая творческа сила и процес - и нашите боледувания или скърби сочат само за нарушените закони на творческата сила. Отношението спрямо това начало е от решително значение. Хората на бъдещето ново възпитание не могат да бъдат безразлични към този основен въпрос, защото в единия случай те ще бъдат подобни на електрически лампи, които само ще висят по своите места, красиви - но тъмни, защото не са свързани с източника на светлината. Без това идейно свързвание с Първичната причина, человек винаги, независимо от неговия манталитет, ще се чувствува откъснат, дезориентиран кораб, който се движи, но няма пункт, относително който би могъл да отмери своето движение по посока или бързина.
Големите висоти, на които се издига човешкият ум, не са още никакво доказателство за правилността на такова движение - напротив - честите събаряния от високите върхове сочат именно на нестабилната основа, върху която става умственият градеж. Теории след теории, хипотези след хипотези; науки, като някаква стока продавани по школи и университети, по лъжичка или чашка; професори без вдъхновение, студенти без призвание, ежедневен живот, в който се учат «истини», които никъде не са потребни - или са тъй наивни, че бъдните поколения ще ни се смеят през глава...
За хората, които гледат на живота си като на една случайна драма, на която те са също така случайни актьори - а трябва да я изиграят как да е, за да минат през жизнената сцена, незнаящи отгде идат, нито къде отиват - за тия хора е естествено да искат да преминат своя живот как да е. Но за тия, които днес са по върховете на обществената стълба, в които са вперени очите на всички крачещи след тях, за нашите Водачи? Не приближава ли часът - и не е ли дошел вече с тая малка книжка, ако ний, една от многото, от тълпата, вдигаме гласа си да запитаме: «Къде ни водите? Какви перспективи ни откривате? Къде да търсим свещеното Знание, което ще стопли сърцата ни, дивните чер-този на безкористната Наука, за която в миналото са си слагали живота посветените?»
