НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

СРЕДИ И ИНДЕКСИ НА ПРЕЧУПВАНИЕ

ТОМ 20
Алтернативен линк

СРЕДИ И ИНДЕКСИ НА ПРЕЧУПВАНИЕ


Сложният въпрос за личното «аз», за душата  на индивида, ний ще го приемем за решен, поне в оная безспорна форма,  за която няма компоненти и противоречия - че всяко съзнание крие в себе  си свои собствени черти, характеризиращи се с известни индивидуални  мисли, чувства и дейност, че няма две еднакви личности в света, въпреки  външната прилика понякога, че най-после тия индивидуални прояви и  качества изцяло образуват оная среда, върху която става или ще  става-въздействието. Ако ний разгледаме въпроса субективно  психологически, ний бихме могли да разделим вътрешния мир или тая  психическа среда на въздействие на няколко области: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание.

Подсъзнанието и свръхсъзнанието бихме ги  характеризирали като миналото и бъдещето; самосъзнанието и съзнанието -  като настояще - момент, в който незнайното на обективния свят се  пречупва в нашата лична «реалност», за  да ни стане достъпно в каквато и да е форма. Подсъзнанието бихме приели  отчасти като обширен склад на наследствеността, на опитностите,  придобити в милиони години от въпросната форма, постигната чрез  постепенна еволюция; свръхсъзнанието - като възможност, скрита в дадени  детерминирани величини, които вече са влезли в известно съотношение.  Самосъзнанието и съзнанието, бихме рекли в тия случаи, играят ролята на  коритото на извора, който наистина извира на едно място - в съзнанието,  но водата му не е оттам, нито пък остава там. Тя винаги носи със себе си  едно минало, което е скрито в недрата на земята и се отправя към  бъдащето - една възможност, пълна с неизразимо разнообразие. Тъкмо върху  това голямо и неминуемо разнообразие се отразява идеята на тоя, който  желае да въздейства - респективно на възпитателя, който иска да помогне  на своите питомци, или на общественика, който се мъчи да тласне  колективната мисъл на своята страна по нова посока, за да избегне, да  речем, една реална или предполагаема от него социална катастрофа.

И тъкмо тук най-ясно се очертава значението на психическия динамизъм за  разпространение на идеите. Странни наглед идеи, нямащи нищо повидиму-му  «реално», «изгодно» и «разумно», се разпространяват с една необяснима  за обикновените хора бързина, взимат надмощие, слагат отпечатък, стават  ръководни фактори, и макар и кратковременни, понякога нюансират целия  обществен живот, изменят психологията на значителна част от едно  общество, раждат противоречиви, неочаквани, като че ли противни на всяка  логика и здрав смисъл движения и постъпки...

На що се дължи това?


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ