(Сп. ««Житно зърно», г. XVII, 1943 г, кн. 2, стр. 52)
Любомили
Ключът на Любовта отваря всичките затвори - и тоя на самата смърт! Тогава идва Мъдростта, която свети и показва Пътя на Истината, която освобождава.
Корените не се виждат и често дори никой не мисли за тях, като гледа дървото, но без тях то не може да съществува. Някои също тъй гледат цялата природа, без да виждат корените й, които са у Бога.
Едни държат златото в себе си и се ползуват от еманациите му; други го харчат за външни придобивки. И тогава, богати отвън, те са често бедни отвътре.
Малцина са тия, които пазят дървото на своите способности, а раздават само плодовете му. Повечето са тия, които жертвуват вътрешните качества за външните преходни условия. За такива винаги животът се обезсмисля и слънцето потъмнява.
Има хора, които остават при всички условия на особено мнение и последната дума искат да бъде тяхна.
Има други, които поддържат различни мнения, но последната дума оставят на Бога и нея приемат. Те са разбрали смисъла на живота: изпълнение волята Божия!
Яйцето съдържа условията на Козмоса в себе си. Някой може да го изяде и ще получи нещо, но онзи, който може да разбере процесите, чрез които масата вътре в него се организира и дава начало и форми на живот, ще проникне в най-важните закони на живата природа.
Животът е като една екскурзия: ако вървиш добре, другарите ти ще бъдат също като тебе - бодри, весели, добри. Ако вървиш зле, ще изостанеш назад и също такива изостанали ще те заобикалят. И тогава мнозина се произнасят, че животът е лош. А то е, че поради темпа си, те са попаднали в лошата страна на живота - всред изостаналите!
В Козмоса има един закон, който човеците не са разбрали и поради това страдат.
Бог, за да се прояви, се ограничава, а човек, за да се прояви, иска да се разшири - и се стълкновява с Божественото.
Поради тоя процес, обратен на Божествения, человек се явява като Богупротивник и се стълкновява с нещата. Това е основното противоречие на човека.
