31. ПИСМА ДО ПОЗНАТИ И НЕПОЗНАТИ
(В. "Братство», бр. (7) 302, 20.II.1943 г., стр. 3)
Уважаеми господине,
Вашите широки и наклонени редове ми показаха още преди да съм зачел Вашето писмо, че Вие някога сте расли в охолство и че сега се намирате в крайно песимистично настроение. Вие наричате това изгубване смисъла на живота. Вашето скитане по всичките столици на Европа някога и сегашното Ви отвращение от тая култура, «изгубила смисъл и направление», са нещо много естествено. Във Вас е настанало едно пресищане. Вие сте изгубили, ако може така да се изразя, апетита за живота. А това се е случило по същата причина, по която идва и изгубване на апетита при яденето. Когато човек престане да работи и разходва енергията си, чувството за глад става все по-рядко, посещава го само случайно, и за да се храни добре, такъв човек прибягва към изкуствени подправки на храната си и с това дохожда до покварване на вкуса си и разваляне на стомаха си. Най-после всичко това стига до пресищане и отвращение и от най-хубавата храна.
Цярът на едното и другото пресищане, физическото и духовното, е работата!
Забележете казвам работа, а не труд, защото в труда има още нещо
принудително в него няма елементите на свободата и любовта. Само това, което се прави с радост, любов и по свобода то е работа. Вие сте престанали да работите, животът Ви се е изпразнил от съдържание. Вие сте дошли до безмисленото положение да взимате енергии от природата чрез дишането, светлината, храната, без да можете да ги употребите разумно. Вие сте като лист, откъснал се от дървото, което му дава живот и сега, много естествено, сте играчка на всевъзможни ветрища. Такъв живот, разбира се, не може да има никакъв смисъл. Вие искате от мен един необикновен съвет, от моята, както я наричате, Божествена наука, за която сте чули, че съществува. Ако бяхте искали някой практически съвет, щях друго да Ви пиша, но понеже искате нещо Божествено, ще Ви цитирам някои думи от съветите, които Учителят е дал нам:
«... Работете върху ума си, за да придобиете повече светлина. Работете върху сърцето си, да го направите благодарно. Развивайте волята си, за да помагате на всички, които срещате на пътя си. Виждате, че някоя мравка се дави хвърлете ѝ едно листче, да се качи на него. Едно цвете засъхнало полейте го! Няколко клони се преплели разплетете ги. Една ръка се подпушила извадете камъните, изчистете тинята, да си пробие път реката и отново да потече. Гледайте на света като на бащин дом! Знайте, че всичко, каквото срещнете на пътя си, има отношение към вас. Бъдете изправни в отношенията си към всички същества, за да бъдете щастливи.
Отвори сърцето си, за да протече през него Божията Любов, не капка по капка, но изобилно да се ползват всички! Обърни нова страница на книгата си и започни да пишеш със светлината на ума и с топлината на сърцето си.
Обичай както Бог обича. Люби както Бог люби! Когато имаш нужда от Него, моли се от сърце. Всяка молитва и всяка благодарност, които излизат от дълбочината на сърцето, са всякога приети. Бог чува и най-малкия зов и му отговаря.»
Изпълнете тая програма, колкото разбере и можете. А Вие можете, защото сте интелигентен човек, надарен с големи енергии, и имате хубави дела в миналото. И сега имате много сили, но сте ги противопоставили една на друга. Турете ги хармонично и паралелно, пожелайте да се почувствувате в околната среда като в бащин дом, в който вие се възвръщате като блуден син, и се радвайте на това, което ви заобикаля, макар всичко там да не върви точно както Вие го искате или желаете. Помислете и допуснете, че то може би върви по плана на нещо много по-разумно от Вас и се утешете с мисълта, че не е чукът, който кове желязото, нито неприятели тия, които ви се показват наглед такива. Има нещо Разумно в света. Стремете се към Него и когато и да е ще се срещнете лице с лице.
