«Любовта ражда доброто. Доброто носи за нас живот, светлина и свобода.»
От «Книгата на Живота»
* * *
«И тъй, ще се стараете да се освободите от заблужденията на живота. Новият живот е живот на пречиствания. След това настъпва истинско творчество.»
От «Книгата на Живота»
В света винаги е имало съществени и несъществени неща и отношения. Плодът на едните и другите винаги е бил съвършено различен.
Истинските, реалните отношения са имали за резултат душевен мир, радост, успех, щастие, любовта.
Обикновените отношения и разбирания са внасяли личния елемент - субективното - и за резултат са имали страданието, неволята, омразата.
Человек е творил и създавал - и от създаденото от собствените си ръце е направил свой идол, от когото е чакал спасение. Турил е свои мерки за зло и добро, които не са мерките на живата природа, всред която живее, ѝ от това се е родила всичката дисхармония и зло в света. Но мярката на едного не е мярка на другиго. Разнообразието в разбирането носи възможност да се задоволят временно различните стремежи, но те не разрешават въпросите по същество.
Человек е изгубил усета на реалното. Самият човек, животът в него е това реално, истинско. Всичко останало е само творба, негов институт, вярвания, партии, спорове. Но всичко това е само сянка на реалния живот. Това е свят на промени, на временни форми, от които не може да се очаква нещо съществено.
Човек е създал икономичните условия, защото те не съществуваха преди него - той е техен господар.
Той е създал науката - той е неин господар.
Той е създал религията, защото тя не съществуваше преди него. Човешкият дух е, който е творил и изменял, и доколкото е било съобразно със законите на природата, дотолкова ще бъдат трайни.
Ако ние се смеем на диваците, че се кланят на своите дървени и други идоли, нека не ставаме също тъй «умни», да се кланяме на творението на нашите ръце и умове.
Има нещо, за което заслужава да се живее, което е имало и има ценност през всичките времена, при всички условия на живота - това е Любовта, която е родила тоя живот; мъдростта, която има светлината на човешкото знание - радостта, която носи мира на душата и условия за нейната работа.
Да живеем с пълнотата на живота, да се радваме на слънчевите лъчи, да даваме свобода на всички, никого да не насиляме - ето кой е пътят на всяка будна душа, защото насилието ражда насилие, а Любовта - любов, защото доброто винаги се ражда и злото винаги умира, а животът е само вечен.
