19. НАДЕЖДА
(Под рисунката от Цветана Г. Симеонова,
в. «Живот», бр. 12, 7. VI. 1929 г., стр. 1)
Когато всичко заспива, когато мокрите пръсти на влажната есен задушават красивите мечти на душите, когато студът и смъртта сковават всичко, едно сърце бди и будува - сърцето на Надеждата - носителка на Живота.
И когато всичко навсякъде е преставало да живее, тъмнота е обгръщала вселени и векове - една звездица е само гряла винаги - звездата на на челото Божие - Сърцето на Надеждата!
И от тоя олтар се е разнасял Вечният огън, който е палел и пали всичките сърца на тия, които са били и са Творци в Живота.
