Ходихме на разходка из планината и Учителят ни говори за много неща. Направиха ми впечатление особено някои мисли. Между другото Той каза, че светът ще се оправи от тия, които са приели братството като основа на живота, а ненасилието - като метод на работа. Те са именно ония, които образуват шестата - светяща раса. Че те се намират във всички народи, но постепенно те ще се разберат и ще вземат ръководството на бялата раса. Шестата раса, той я нарича «Светяща», защото наистина умът й ще излъчва светлина. Това, което някога и светиите са имали. Друга мисъл, която ми се видя също тъй особена и на която Той ни обърна вниманието, когато ний бяхме се изкачили на един връх, че според аналите на природата Рила е била много по-висока в миналото - около 7000 метра - и че това, което я прави особена и ценна, е това, че тя никога не е заливана от вода. По нейните върхове, каза Той, преди много, стотици хиляди и милиони години са се спасявали ония, които са носели тогавашната цивилизация. А и тогава е имало голямо развитие.
Ние се учудихме, а Той ни се усмихваше. Та нима човек съществува само от тия 7-8000 години, както ни описва сегашната история? Много древни цивилизации са изчезнали. И това, което намираме като начатък на цивилизацията, всъщност те са упадък и край на предишна цивилизация. А нея я смятат за начало. Маймуните, диваците - това са остатъци от цивилизации.
Някои запитаха защо няма следи от тях.
- Има - каза Учителят, - само че не знаят да ги четат още, а другите и не са ги намерили. Катаклизмите, които са били изживявани, са били страшни, и все пак нещо е запазено. Историята на отдавнашното човечество е записана в митовете на разните религии. Какво представляват например 12-те знакове на зодиака?
- Това не се знае и досега - каза един брат.
- Тия знакове сочат за 12-тях култури, които са изминали и които се изразяват само с един символ. Който може да чете, той ще може да разбере по тях и 12 месеци, 12 апостоли - 12 вида енергии в различни цикли. Има малки цикли - по няколко години; големи - по 2000; слънчеви цикли - по 25 000 години, когато Слънцето - видимо, а не действително - се връща към едно изходно положение, а има и козмически цикли, които траят милиони години. Те са свързани с приливи на тая енергия, енергии от разни системи и сила, а има и живи носители - струпвания на тия енергии. Някои от тях слизат от други планети или от самото Слънце, за да регулират живота на нашата планета.
Аз и всичко не разбирах, защото много ново имаше в това, което той ни говореше, но светът изведнъж стана много широк, границите му се отместиха в безпределни вечности и пространства и се почувствувах много дребен, изгубен притежател на огромни ценности, какъвто ставаше животът, който ний в момента имахме. Тоя живот, който от милиони години, както аз съм мислил някога, е предаван като жив пламък от човек на човек! И сега чак ми се стори, че разбрах, че това именно, което се е препредавало, то е било вечното, непрекъснатото, Божественото в човека, за което често се питат мнозина дали го има. Какви слепи сме всички ний! Но колко странно е и това, че човек, като живее в тъмнината, не знае даже, че е слепец! И само когато изгрее слънцето, може да му кажете това. Това стана и мен. Колко работи в мене самия взеха да ми стават ясни - едва сега, когато от няколко дни съм по-близко при Учителя... Не мога си спомни в момента точно как стана думата за познаване себе си, но това, което Учителят каза, ми направи много силно впечатление:
- Как ще познаете себе си, ако не познавате Бога? Как ще се измериш, ако нямаш мярка? Кое е това, непроменното, с което ще мериш постоянно променящето се?
И наистина аз дълго мислих и стори ми се, че това е тъй, че не може да се познава само едно нещо - трябват непременно две, за да се направи сравнението. Ако нямаше тъмнината, нямаше да можем да дефинираме светлината. Ако нямаше злото, как щяхме да определим доброто? Ако нямаше смъртта, как щяхме да знаем живота? Може би ний щяхме да живеем и тогава, но като насън.
Значи, контрастите на нашия свят са необходимост за нашето съзнание, в тях то намира опора да върви напред. Значи, това, срещу което понякога роптаем, е една необходимост, която ние с нашето тясно гледане смятаме за излишна подробност или ненужно условие за страдание...
- Познай себе си! - значи измери се преди всичко. Но спрямо какво? С каква мярка? Дълго крачех аз и мислех върху тия прости наглед думи. И разбрах, ние се мерим с разни мерки, често разтегливи, променливи, и се изкарваме една или друга величина, ту големи, ту малки, ту положителни, ту отрицателни. А върху такива неопределени данни какво можем да градим? И тъй просто е всичко, а чак сега ми иде на ума. Да, убеждавам се, че и слепите, които са живели във вечна тъмнина, разбират това само когато изгрее слънцето, когато другите им кажат, че е станало нещо, което те не знаят.
Но Божественото е непроменливото в самия човек - той трябва да го има, за да го разбере, защото ако слепият никога не е имал очи и виждал, той колкото и да му говориш, никога няма да разбере това, на което липсват елементите в душата.
На едно място по планината, върху една пътека се спряхме и търкаляхме камъни надолу. Те подскачаха най-различно и някои от тях отиваха много далеч. Ние бяхме весели като деца. Учителят ни гледаше и внимателно наблюдаваше всеки пуснат камък, като че ли четеше по хода му надолу някаква съдба. Той насърчаваше това търкаляне.
- За тях - камъните, е цяло щастие. Да направят сами тоя път, им са потребни много години, ако им не дойдат на помощ стихии... Вие давате нещо на камъните и вземате нещо от тях.
И не довърши, защото отиде при брат Пеню и друг един брат, които се приготвиха да изблъскат надолу един огромен камък. С общи усилия ние го бутнахме. Той подскочи, затрещя надолу и ехото на планината се разнасяше още няколко мига и след като той бе се успокоил в долината.
